Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света. 

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Според известната легенда, френското наименование на думата портокал – pomme d’orange се трансформира в основа на името на династията на холандските крале – Оранж. Според друга версия, самата дума за „ портокал “ идва от името на кралската фамилия, защото холандците били разкрили земите, в които европейците за първи път видели портокали. В реалност и двата известни мита са неверни.

От една страна, името на династията няма нищо общо с портокалите, а от друга – този апетитен плод е прочут на популацията на Европа много преди Великите географски открития. Всъщност, името на холандската династия произлиза от град в Прованс, Южна Франция, наименуван Оранж. Названието на града идва от латинското Араусио, което на собствен ред произлиза от келтското наименование Фараусио – „ ситуиран пред ухото “.

По ред лингвистични аргументи, Араусио се трансформира в Оренгия през Средните епохи, което в последна сметка се фиксира на Оранж. Как става по този начин, че името на град в отдалечен Прованс, се трансформира в наименование на кралска династия, ръководеща нидерландските земи към този момент над 450 години? Всичко стартира с едно безмълвно, съществено и целенасочено момче, на който ориста отрежда да пренапише историята на Западна Европа, а и на немалка част от света.

Вилем, именуван след това Мълчаливия, се ражда на 24 април 1533 година в замъка Диленбург, ситуиран на висок рид над долината на р. Рейн, близо до Майнц. Крепостта както и огромна част от близките земи, се намират във притежание на могъщата и богата фамилия немски принцове от рода Насау.

Различните клонове на рода могат да проследят родословието си до времената на възходящото средновековие и  ръководството на династията на Щауфените през XI в. Оттогава насетне, родът Насау натрупа непрекъснато трофеи, земи, крепости и благосъстояние и към началото на XVI в. е измежду най-изтъкнатите родове в западните немски земи на тогавашната Свещена римска империя.

Бащата на Вилем също се назовава Вилем и е принц на едно от подразделенията на фамилните владения – Насау-Зиген. Старият Вилем е и един от първите поддръжници на новопоявилото се протестантство – учението на Мартин Лутер, което бързо се популяризира в северните немски земи след 1517 година Именно в традицията на лутеранството Вилем Старши отглежда многочислената си челяд. От първия си брак Вилем от Насау-Зиген има няколко деца, от които оцелява единствено една щерка. Майката на Вилем Млади – графиня Юлияна Столбер-Велнигероде има пет деца от първия си брак.

Когато двамата се събират през 1531 година, многолюдното домакинство стартира да пораства стремглаво и през идващите двадесет години, Юлияна ражда общо 12 деца, от които Вилем Младия е първороден. Така, с общо 18 деца вкъщи, фамилията се развива като класическо аристократично домакинство от епохата, съчетавайки набожността и консерватизма с непрекъснатата детска шум, която оглася стените на родовите имения.

Използвайки солидното си благосъстояние и фамилните си връзки, Вилем Стари се стреми да обезпечи най-хубавото допустимо обучение на многочисленото си поколение и да подсигури преференциални за рода бракове. Насред комплицираните дипломатически и брачни игри, една случайност трансформира хода на историята на династията Насау. През 1544 година, когато Вилем Млади е на 11 години, неговият чичо Рене д‘Шалон, принц на към този момент упоменатия френски град Оранж умира бездетен и завещава всичките си огромни и богати имения в Южна Франция на своя племенник Вилем.

Момчето взема купата принц на Оранж и се чака да влезе във притежание на тези богати и обширни земи, както и в днешните Белгия и Нидерландия, незабавно щом доближи пълноправие. По този метод Вилем бързо става мечтана партия за доста аристократични семейства. Баща му взема решение да обвърже ориста на своя жанр с една от най-престижните семейства във Фландрия – родът Егмонд. Договорен е брак сред към момента малолетният Вилем и Ана Егмонд графиня на Бюрен. Междувременно, защото момчето към момента пораства и се учи, правото му да се разпорежда с владенията минава в ръцете на неговия средновековен сюзерен – Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания.

Карл харесва умният, предпазлив и удобен юноша и го взема под крилото си. Изпраща Вилем в Брюксел, където момчето получава забележително за времето си обучение под опеката на Мария Унгарска – сестра на императора и де факто държател на Седемнадесетте провинции (дн. Белгия и Нидерландия). Менторството на младежа е поето от Жером Перено дьо Шампани – един от най-изтъкнатите дипломати на работа при Хабсбургите, който предава на Вилем тънкостите на тогавашния дворцов живот и политика.

Когато Вилем навършва 18 година през 1541 година, той публично подписва брак с Ана Егмонд и се издига като един от най-успешните и богати придворни аристократи в Седемнадесетте провинции. Бракът на двамата е благополучен и Ана ражда три деца, преди ненадейно да почине през 1558 година, което е тежка персонална покруса за Вилем.  Успоредно с брака му се развива и кариерата му на любимец на Хабсбургите. Довереник на Карл V, Вилем получава поредност от значими назначения и командва цели армии още преди да е навършил 22 година Верен на своя стопанин, Вилем се употребява с безрезервното доверие на императора.

Това проличава най-много в преломните години 1555-1556 година, когато Карл V абдикира и последователно се отхвърля от своите големи владения в интерес на своя наследник Фелипе II и на своя брат Фердинанд I Австрийски. По време на церемониите по абдикациите, Вилем е този, който крепи болния Карл и му оказва помощ да извърши политическия си дълг. Пак Вилем е претрупан да занесе на Фердинанд инсигниите на император на Свещената римска империя. Макар и да става все по-омразен на ревностния Фелипе II, който вижда че татко му е по-благосклонен към принц Оранж, в сравнение с към самия престолонаследник, Вилем печели благоразположението на новия испански крал, който му поверява ръководството на част от Седемнадесетте провинции.

След абдикацията на Карл V, нидерландските земи минават под властта на Испания, което носи съществено напрежение измежду локалните. По-голямата част от нидерландците са протестанти, до момента в който испанските им господари са ревностни и войнствени католици, които не мислят да вършат религиозни взаимни отстъпки.

Вилем живее потопен в разкош измежду залите на своя замък в Брюксел, заобиколен от млади аристократи, художници, музиканти и други хора на изкуството и науката. С всяка минала година обаче, търканията сред него и испанските управляващи нарастват. През 1564-1565 година Вилем се пробва да работи като медиатор сред принцеса Мария Пармска – полу-сестра на Фелипе II, която ръководи Нидерландите и локална коалиция благородници, която се стреми да отбрани протестантските ползи. Ситуацията доближава сериозни измерения през 1566 година, когато редица протестантски аристократи се афишират намерено против испанските управляващи, а голям брой католически храмове са атакувани от протестантите.

Това постанова Фелипе II да изпрати мощни войски отпред с опитния военачалник херцог Алба, който стартира с огън и меч да смазва протестантската идея в Нидерландите. Вилем, изплашен от испанските изстъпления и изтезанието на някои от главните си съидейници, провежда популацията на Нидерландите за битка. Харчейки от забележителните си средства, Вилем заплаща за организирането на морски и сухопътни сили, които нападат правилните на испанците градове и територии.

В отговор, Алба повежда войските си към северните протестантски провинции и съумява да съкруши главната бунтовническа войска, водена от брата на Вилем – Людовайк. Осъзнавайки че испанската сухопътна войска е прекалено мощна, Вилем сменя тактиката и стартира да залага на финансиране и приложимост на пиратски флоти, формирани от така наречен гьози – т.е. просяци. Тези небогати и жестоки пирати скоро одобряват в редиците си протестантски бежанци, аристократи и всевъзможни авантюристи. С помощта на сериозен флот, гьозите съумяват да спрат испанското нахлуване към северните нидерландски земи и да пренесат военните дейности на вражеска територия, плячкосвайки пристанища и пленявайки кораби с оръжия, хранителни запаси и благосъстояния.

През 1568 година спорът прераства в открита война, която с спирания продължава до 1648 година и остава в историята като Осемдесетгодишната война. Между 1568 година и 1574 година Вилем съумява да завладее северните елементи на Седемнадесетте провинции и да се опази от множеството съществени противников офанзиви, най-много с помощта на холандското предимство по море. През 1575 година град Лайден се избавя от испанската блокада посредством наводнение на полетата към крепостта. Като премия за геройството на жителите, Вилем афишира основаването на първия независим университет в протестантските Нидерланди – Лайденският.

Висшата школа бързо се трансформира в привлекателен център за учени и благородници и образова скъпи фрагменти за новата страна. Следващата стъпка идва през 1579 година, когато по гледище на Вилем в Утрехт се събират представители на всички разбунтували се провинции. Те се съгласяват да основат общо държавно управление и да не подписват сепаративен мир с испанците като обособени страни, а само като една цялостна конфедерация. По този метод се слага основата на Нидерландия.

Под вещото ръководство на Вилем, Нидерландия стартира да се оформя като първата съвременна република в европейската история. Властта се управлява от така наречен Генерални щати – събирателен парламент на представители от всички Седем провинции, участващи в Утрехтската уния. Генералните щати назначават министрите, наблюдават за налозите, законите и държавния бюджет, направляват външната политика. Между съвещанията, властта се държи от президента – така наречен щатхолдер, който управлява държавното управление и армията и ръководи на база на признатите от Народното събрание закони.

Щатхолдерът се избира настрана за всяка провинция и в същото време се дефинира един за цялата страна. През множеството време Вилем и наследниците му съумяват да получат щатхолдерския пост в множеството основни територии и да го запазят на държавно равнище. По този метод Нидерландия се трансформира в нещо като президентска република, ръководена от най-богатите, предприемчивите и образованите измежду своите жители. Всичко това подсигурява независимост на словото и комерсиалната самодейност, което в границите на няколко десетилетия води до стремглаво техническо и обществено развиване.

Неспособен да победи Вилем на бойното поле, Фелипе II издава специфична разгласа, с която афишира щатхолдера за нарушител отвън закона. От този миг се усилва броя на заговорите за убийството на Вилем. В последна сметка на 10 юли 1584 година католикът Балтазар Жерар, представящ се за сътрудник на френските протестанти, съумява да влезе в дома на Вилем и да стреля по него от упор с два изстрела в гърдите.

Нидерландският държавен глава пада покосен, а последните му думи са „ Боже, смили се над неверната ми душа и над бедния ни народ! “. Жерар е хванат скоро по-късно и е наказан на жестока екзекуция – дясната му ръка е изгорена с нажежено желязо, той е разчекнат, изкормен, кожата е смъкната от месата му с клещи на шест места, сърцето му е изтръгнато и хвърлено в лицето му и най-после е обезглавен.

Тялото на Вилем е положено в специфичен саркофаг с неговия мраморен облик, завършен като скулптура върху капака. Погребан е с държавни почести, а Ньойкирх – църквата в Делфт, където е положен, се трансформира в финален дом на всички нидерландски шатхолдери, а по-късно и крале от династията Оранж-Насау. Макар и именуван Мълчаливия поради своята сбитост, табиет да слуша повече и да приказва по-малко, както и поради деликатните си политически и военни дейности, Вилем Орански остава в паметта на нидерландците с прозвището „ Баща на Отечеството “.

Днес паметта за Вилем Орански е жива измежду нидерландците освен под формата на голям брой скулптури и улици, кръстени на него, само че също по този начин и посредством националният химн – Вилхелмус. Родът Оранж-Насау, който употребява оранжевия цвят на знамената си, предава тази традиция на целия холандски народ и до през днешния ден оранжевото остава знак както на монархията, по този начин и на нидерландците като нация.