Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.  

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Според легенда, предадена от византийския хронист, прочут като „ Продължителят на Теофан “, през месец май 927 година, астрономът на император Роман Лакапин отишъл при василевса и му споделил „ Господарю, на арката от горната страна на Ксиролоф (хълм в Константинопол) е сложена скулптура, която гледа на запад: това е статуята на Симеон. Ако отсечеш главата на статуята, Симеон ще почине в същия момент! “ През нощта императорът изпратил хора да обезглавят статуята и в същия час в България умрял Симеон „ обзет от сърдечна болест и безумство “. Според тълкуванията на историците, магическата крах на Симеон се случва на 27 май 927 година

Византийският извор повдига доста въпроси. Защо е била нужна черна магия, с цел да бъде победен най-големият зложелател на василевса? Какво е правела скулптура на Симеон във византийската столица? Ако се оставят настрани присъщите за Средновековието хиперболи и характерни езикови формули, употребявани от хронистите, ревюто на Продължителя на Теофан ясно демонстрира едно – че Симеон I е бил мъж пораждащ боязън и удивление освен измежду личните си жители, само че и измежду най-големите си врагове – наследниците на Римската империя.

Връзката сред Симеон и Византия обаче не се изчерпва с войните или обезглавената скулптура, напомняща на средновековна вуду магия. Целият живот на българския държател – неговото образование, политически умения, духовни полезности, както и упоритостите и стремежите му, са тясно обвързани с Източната римска империя. Според някои извори, Симеон дотам усвоява културата, маниерите и мисленето на своите съседи, че още приживе ромеите го назовават „ полу-грък “ – самопризнание, отдавано на малко на брой в една ера, в която жителите на империята преглеждат себе си като „ цивилизацията “, а всички останали са „ варвари “.

Стари скици на Симеон Велики

За положително или неприятно, Симеон Велики е не просто един от най-значимите български владетели, неговата персона и дело са самобитен мост сред византийската цивилизация и българската страна. С ръководството на Симеон приключва и най-важният развой в българската история – основаването на средновековната българска културна и политическа еднаквост. Всичко това, съчетано с културните постижения, кара историците да назовават епохата на Симеон Златен век на Първото българско царство.

Симеон Велики е един от малцината български владетели, чиято рождена година е ясно открита от историците. В едно от писмата си, константинополският патриарх Николай Мистик го назовава „ дете на мира “. Става дума в тази ситуация за мира, подписан сред Борис I и император Михаил III през 864 година Това е евентуално един от най-важните мирни контракти, сключвани от България. С него Борис се задължава да одобри християнството и да причисли България към общността на европейските страни, почитащи Триединния Бог и неговото Свето писание.

В онази ера, това значи приемане на римо-християнската цивилизация, която лежи в основата на всяка една от огромните европейски страни. Като дете на мира, раждането на Симеон би трябвало да се отнесе към края на 863 или началото на 864 година С оглед кръщението на Борис I през 864 година, може да се одобри, че Симеон е един от първите българи, покръстени в новата религия. За разлика от по-големите си братя, Симеон няма да е живял с ясни мемоари за езическия интервал и това ще изиграе основна роля в неговото бъдеще.

Печат на Симеон Велики

За детството на Симеон няма известни данни в изворите или от археологическите изследвания. Той израства в бурните години сред 866 и 870 година, в които татко му би трябвало да потуши протеста на болярите, недоволни от покръстването (866 г.) и след това – да лавира във външната си политика сред двата съществени центъра на християнството в Европа – Рим и Константинопол. През 870 година Борис, откакто няколко години договаря по едно и също време с папата и вселенския патриарх, съумява да измъкне основни отстъпки от император Василий I Македонец, с които да подсигурява самостоятелен статут на българската черква. Вероятно към тази година се ражда твърдото разбиране на княза, че България има бъдеще единствено посредством създаване на лично духовенство.

За задачата са му нужни отдадени, добре готови фрагменти, които да познават от близко византийската просвета и в същото време да са правилни на българската страна. Логичен избор е измежду определените от него довереници да попадне и третият му наследник – Симеон. Момчето е надалеч от правото за заместничество на трона и в същото време не носи в себе си загатна за езическото минало. Това го прави съвършен претендент за предстоящ нравствен глава на България. Следвайки този план, Борис изпраща сина си да се образова в най-престижната книжовна школа в тогавашния християнски свят – дворцовото учебно заведение Магнаура в Константинопол.

Съгласно традициите на епохата, висшата школа давала образование на своите ученици в границите на богословието, само че също и в така наречен „ Седем свободни изкуства “ – граматика, изразителност, логичност, алгебра, геометрия, астрономия и музика. Концепцията за висшето обучение в онази ера почивала върху систематичното асимилиране на християнската теология, съчетано с идеалите на античните философи за това кои предмети изграждали пълноценния човек. Времето, което Симеон прекарва в Константинопол е незнайно, само че експертите фиксират десетилетието сред 878 и 888 година като най-вероятен интервал. В рамките на своето образование Симеон се среща с някои от най-блестящите мозъци на тогавашна Европа. Вероятно от това време датира и познанството му с бъдещия патриарх Николай Мистик, който е с към 10 години по-възрастен от бъдещия български княз. 

Завръщането на Симеон в България съответствува с идването на учениците на Св. Методий в Плиска (885 г.). Смята се, че Симеон се причислява към школата, проведена от Св. Наум, ситуирана в манастир в покрайнините на българската столица. През идващото десетилетие, Симеон играе значима роля в построяването на независимата българска книжнина и език. През 889 година татко му  абдикира в интерес на своя първороден наследник Владимир и се отдръпва в манастир. Симеон, дружно с останалите духовници и част от аристокрацията, остават бранители на политиката на Борис за поддържане на мирни връзки с Византия.

Брат му Владимир има други планове. Според главната доктрина, Владимир, именуван Расате, има намерение да възвърне езическата религия в България. Според друга, по-малка група откриватели, князът по-скоро се стреми да възобнови българо-германския съюз и да потърси ново доближаване с папата за сметка на византийското духовенство. Каквато и да е истината, политиката му провокира съществени брожения в България и води до образуване на дворцов прелом, управителен от Борис I, в който евентуално взе участие и Симеон.

През 893 година в Преслав е призован средновековния еквивалент на днешното Велико национално заседание. Духовници и аристократи от цялата страна се събират, с цел да решат дружно с Борис бъдещето на страната. Останал в историята като „ Преславски църковно-народен събор “, самобитният парламент взема решение, че България ще има нова столица – построения съгласно християнските правила Преслав, а на мястото на сваления Владимир, на трона ще бъде повдигнат третия наследник на Борис – Симеон. Съборът постановява премахването на византийското духовенство от България и замяната на гръцкия език с български като богослужебен. С този ход България де факто скъсва всякаква форма на политическа и религиозна взаимозависимост от Източната римска империя.

Бързите дейности на Борис и извоюването на всенародна поддръжка в Преслав като че ли вземат решение огромна част от вътрешните проблеми на България. Въпреки това не трябва да се подценява напрежението, пред което е изправен Симеон. Почти навършил 30 години, новият княз е зрял мъж по стандартите на онази ера. Въпреки това, огромна част от живота му минава измежду духовници и учени, и политическата игра е сфера, в която уменията му са по-скоро теоретични. Също по този начин, с цел да продължи рода си, Симеон е освободен от монашеския обет, който е положил 12 години по-рано като част от издигането си в нравствен ранг.

Това значи, че към владетеля се завихря дейна дворцова политика, в която разнообразни фракции се борят да сродят дъщерите си с Крумовата династия. За един духовник и литератор, прекарал целия си доскорошен живот в духовна среда, сходни всемирски въпроси евентуално са провокирали много грижи. От друга страна, Симеон не губи доста време и скоро на бял свят се появява първият му наследник – Михаил.

Моралните провокации и дворцовите интриги напълно не са най-сериозния проблем на Симеон. Решенията на Преславския събор унищожават позициите на Византия в българските земи – факт, който император Лъв VI Мъдри не е податлив да подмине с лека ръка. Византия нанася сериозен стопански удар на България. На българските търговци е неразрешено да продават артикули и да правят финансови интервенции в столицата Константинопол. Вместо това комерсиалните им инициативи са изместени към Солун.

Хвалебствено писмо за Симеон Велики

На езика на актуалната търговия, това е все едно да бъде отхвърлен достъп до Уолстрийт или лондонското Сити, за сметка на някоя второстепенна стокова борса. Финансовите загуби за българските търговци са съществени. Като представители на заможна обществена класа, която обезпечава на българската страна голям брой услуги, ползите на търговците са предпочитани за Симеон и той го потвърждава като афишира на Византия война за възобновяване на икономическото статукво.

В хода на войната, ромеите показват своята дипломатическа съобразителност и уреждат страховитите конни племена на маджарите да нахлуят в българските земи. Предците на днешните унгарци опустошават Мизия и принуждават Симеон да скрие войските си в крепостта Силистра. Това е сериозен удар върху престижа му, още при започване на неговото ръководство. Симеон демонстрира, че е на висота, привличайки на своя страна другите страховити конници, живеещи в дн. Украйна – печенезите. С тяхна помощ маджарите са разрушени в борбата при Южен Буг, а по-късно българите нанасят проваляне на византийските войски при Булгарофигон. Двойната победа принуждава ромеите да сключат мир. Съгласно неговите клаузи ползите на българските търговци са обезпечени, а Византия се задължава да заплаща годишен налог на българите.

През идващите 16 години връзките сред двете страни остават релативно спокойни. Единствено изключение е късия поход на Симеон, обвързван с завладяването на Солун от арабите през 904 година Възползвайки се от слабостта на империята, Симеон притиска ромеите, заплашвайки да вземе оплячкосания град. За да спасят значимата си твърдина, византийците се съгласяват на фиксиране на границата с България. Граничната линия е обозначена с поредност от гранични камъни, като на юг владенията на Симеон доближават на ок. 20 км от Солун.

Мирните години дават опция за разрастване на културната политика на владетеля. В  този интервал стартира дейния интервал по създаване на новата столица Преслав, включително и монументалната храмова и дворцова архитектура. Бурно развиване търпи и Преславската книжовна школа. Според някои откриватели Симеон е не просто настойник на изкуството и литературата, а под псевдонима Черноризец Храбър взима ефективно присъединяване в построяването на средновековната българска книжнина. Според проучванията на редица експерти, Симеон има първостепенна роля в оформянето на новата азбучна система на българския език – кирилицата, която в хода на Симеоновото ръководство замества глаголицата, донесена от учениците на Кирил и Методий през 885 година

Годината 912-та бележи внезапна смяна в политиката на Симеон. Отношенията с Византия се утежняват внезапно откакто император Александър отхвърля да заплати годишния налог, изискуем според контракта с българите. Симеон провежда походи в Тракия, а непредвидената гибел на василевса слага на трона неговия племенник – малолетния Константин VII Багренородни. Симеон вижда опция да откри върховенството си над ромеите като се сроди с императора, предлагайки му за брачна половинка една от дъщерите си. Докато умерената политическа секта, отпред с патриарх Николай Мистик, се пробва да омилостиви българския държател, контролът над Византия е стихотворец от насочената към война секта, отпред с императрица Зоя Карбонопсина.

Претенциите на Симеон за придобиване на императорска купа през 913 година са отхвърлени от новия политически хайлайф в Константинопол. В тази обстановка войната се оказва единствен излаз и за двете страни. Между 914 и 916 година българските войски нахлуват неколкократно в Тракия, опустошавайки византийските владения. В отговор, Зоя се пробва да сътвори необятна антибългарска коалиция, привличайки маджари, печенези и сърби. Симеон, правилен на своето византийско образование, съумява да пресече проектите на василисата и през лятото на 917 година византийските войски се постанова да работят сами против българите.

Победата на българите в Ахелой

В борбата при Ахелой, българските войски извоюват решителна победа над ромеите. През идващите седем години, Симеон продължава да нападна византийските земи, опустошавайки Тракия, Македония и Елада. Въпреки българските победи, през 920 година, византийският адмирал Роман Лакапин съумява да ожени щерка си за Константин VII и де факто поема контрола над Източната римска империя. Опитите му да изтласка българите от Тракия приключват с нови провали за ромеите.

През 924 година българите превземат и Сърбия, чиято двойнствена политика заплашва ползите на Симеон. Византийците са принудени да се пазят зад стените на своята столица, а за няколко години Балканите се трансформират в зона под български надзор. Именно в тази обстановка, през 927 година, Симеон умира ненадейно на 27-ми май. Малко преди гибелта му, неговите войски понасят единственото съществено проваляне за цялото му царуване – несполучливия опит за инвазия в Хърватия. Кончината на Симеон поставя завършек на войната – България и Византия са изтощени, а на напред във времето излизат двете партии на мира, които скоро уреждат разногласието сред Преслав и Константинопол.

Вторият наследник и престолонаследник на Симеон – Петър, е коронован за цар, на българската черква е приет ранга на патриаршия, а за брачна половинка на царя в Преслав идва внучката на Роман Лакапин – Мария. Макар и да не доживява да види изпълнени всичките си упоритости, точно успехите на Симеон подсигуряват окончателното издигане на България като независима, имперска мощ.

Оценките за Симеон Велики и неговото ръководство нормално са обвързани с териториалната му агресия и бурното развиване на литературата, архитектурата и културата като цяло, известни с названието Златен век. През последните три десетилетия, историците стартират да дават и сериозни оценки за дългото ръководство на Симеон. Културният напредък не може да скрие обстоятелството, че България е отслабена от непрекъснатите войни и грандиозните вложения в архитектурата. Поредицата цивилен войни след възкачването на Петър на трона свидетелстват за дълбока политическа неустойчивост. Зараждането на богомилската разкол през 30-те години на Х в. е доказателство за огромното обществено напрежение в България. Всички тези негативи са резултат от дейната и от време на време рискована политика, водена от Симеон.

Със своите отрицателни и позитиви, Симеон въпреки всичко остава един от най-великите български владетели. Личните му качества са засвидетелствани от ловката му дипломация, военните му победи и културния напредък, в който взема ефективно присъединяване освен със средства, само че и посредством личния си разум и знания. Продължилото 34 години царуване на Симеон е несъмнено един от най-славните интервали в българската история и справедливо му печели прозвището, с което е прочут към този момент повече хиляда години – Велики.