Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации. 

Ибн Сауд води бойците си в борба

Преди 1400 години, от сърцето на Арабската пустиня се издига нова вяра, която се разгръща върху целия свят и през днешния ден е изповядвана от над милиард и половина души – исляма. Успоредно с възхода на тази вяра, бедуинските арабски племена, които са първите, които я одобряват, основават и първата световна империя, разпростряла се от Мароко до Индия – Арабският халифат. След раздробяване на арабската империя в продължение на към 500 години бедуините са отвън директния интерес на огромните страни. Всичко това се трансформира поради една династия от безскрупулни, амбициозни и безпрекословни владетели – Саудите. Двадесет души, директни потомци на първият Сауд стоят отпред на пустинната страна, наричана през днешния ден Саудитска Арабия. Само един обаче може да бъде наименуван неин „ татко “ – в директен и метафоричен смисъл – Абдулазиз бин Абдул Рахман ал Сауд, останал в историята като ибн Сауд.

Абдулазиз ал Сауд се ражда в град Риад. Рождената му дата към момента не е открита сигурно. Според главните източници той се появява на бял свят през 1880 година Други откриватели отнасят раждането му по-назад, към 1876 или 1875 г.  Неговият татко Абдул Рахман е емир на Недж – дребна, пустинна територия, ситуирана в сърцето на дн. Саудитска Арабия. Родът Сауд ръководи тези земи от първата половина на XVIII в., когато първият от клана – Сауд бин Мухаммад ал Мукрин поема надзор над региона към Риад. От 1720 година насетне Саудите се борят да разширят своето въздействие над пустинните територии и да обединят другите бедуински племена под върховенството си. Амбицията им ги опълчва на други локални първенци, както и на Османската империя – главната политическа мощ в района, която владее свещените за исляма градове Мека и Медина и разполага с единствената професионална войска в тази част на света. За да укрепят властта си, през 1745 година Саудите подписват съюз с авторитетния теолог и просветител Мухаммад Уахаб. В подмяна на военна протекция, Уахаб се съгласява да обвърже учението си – уахабизъм с идеята на Саудите. Комбинацията от мощна централна власт на фамилията и новия набожен жар на уахабитското обучение, се трансформират в здрава заварка за създаване на пустинната страна. В самото начало на XIX в. внукът а Сауд – Сауд бин Абдул Азиз влиза в директна война с Османската империя, която приключва с проваляне за пустинните кланове. Въпреки това, неговите наследници съумяват да реорганизират победената страна и да образуват емирата Недж, който съществува през целия XIX в. Именно негов държател е и бащата на Абдулазиз.

Като част от обичайното бедуинско общество, ибн Сауд е отгледан със строго религиозно обучение, обвързвано с познаването и тълкуването на Корана и придържането към нормите и традициите на своето племе. Едва седемгодишен, Абдулазиз към този момент може да цитира целия Коран наизуст и демонстрира забележителни умения в логиката и ораторското майсторство както и качества на добър боец. Тази композиция го трансформират в вяра за бъдещето на династията. 

Абдулазиз се ражда във значим за Арабия миг. Властта на Османската империя последователно отслабва, а арабите в целия Близък изток стартират да търсят опция за избавление и основаване на лични страни. Успоредно с това, в Ориента непрестанно се ускорява въздействието на европейските колониални сили и най-много на Англия. Лондон желае да наложи надзор над Суецкия канал, Червено море и Арабско море и по опция да сложи под своя взаимозависимост бреговете на Персийския залив. Именно в тази посока англичаните се стремят да открият свое наличие в Йемен (1839 г.), Египет (1882 г.) и да слагат под своя взаимозависимост Кувейт (1899 г.). Що се отнася до Централна Арабия, британците нямат опция да изпратят войски в пустините, а избират да поддържат косвено локалните племена за сметка на османците. 

През 1891 година, когато Сауд е на ок. 11 години, емиратът Недж е нападнат от прилежаща бедуинска династия – Рашидите, подкрепяни от Османската империя. Абдул Рахман и фамилията му са принудени да бягат първо в Катар, а по-късно в Кувейт, където са подслонени от техния родственик – кувейтския емир – Мухамад ал Сабах (1892-1896). Абдулазиз прекарва второто десетилетие на живота си в беднотия. Семейството му е разорено, всичките им притежания са взети от Рашидите. Макар и свързани с кувейтските емири, Саудите са държани на разстояние от  политиката, изключително откакто през 1896 година на трона на Кувейт се възкачва Мубарак ал Сабах (1896-1915). Абдул Рахман избира търпеливо да изчака по-добри време на за своя жанр, само че това не важи за Абдулазиз. Младият ибн Сауд събира към себе си отряд от 40 сподвижници и през 1902 година провежда поход навътре в Арабия, чиято цел е да си върне контрола над Риад и да аргументи допустимо най-вече вреди на Рашидите. Въпреки препоръките на кувейтския емир и на татко си, ибн Сауд извършва своя план и съумява да превземе Риад след неочакван нощен взлом. Харизматичен и упорит, ибн Сауд бързо печели уважението на редица локални бедуински водачи, които му дават бойци и оръжие.

Ибн Сауд с чужденец през 30-те години

През идващите две години, ибн Сауд построява своя база от поддръжници в остарялото родово притежание в Недж и непрестанно провежда хищнически походи против владенията на Рашидите – така наречен емират Джабал Шамар. През 1904 година османските губернатори в Мека изпращат военна поддръжка на Рашидите. Професионалната войска съумява да нанесе проваляне над нередовните елементи на ибн Сауд, само че той съумява да резервира множеството си бойци и подема партизанска война, тормозейки непрестанно войските на своите съперници. Тази упорита, въпреки и дребна по мащаб пустинна война продължава от 1907 до 1912 г. 

През 1912 година Османската империя се оказва във война с Италия (1911-1912 г), а в края на годината, Високата врата се оказва пометена от войските на Балканския съюз. Поддържането на експедиционен корпус в централна Арабия става невероятно и османците изтеглят своите сили, оставяйки Рашидите сами против ибн Сауд. Отслабването на съперниците му, дава опция на Абдулазиз да започва нов стадий от своята политическа стратегия.

Верен на своето обичайно обучение и персоналните си убеждения, ибн Сауд счита, че исляма би трябвало да играе основна роля в ръководството на бедуинските племена. Той вярно разпознава, че религията е единственото нещо, което може да надмогне несъгласията в обичайното родово-племенно общество. С тази цел, ибн Сауд се сближава с представителите на религиозното обучение на уахабитите, подновявайки античния съюз, който съществува сред почитателите на Уахаб и рода Сауд. Използвайки всички свои налични запаси, Сауд стартира да построява мрежа от специфични поселения – хиджри, в които членове на разнообразни племена и кланове се заселват дружно, получавайки земя и дотации от страната, както и оръжие и военно образование. Тази над-племенна система е наречена „ ихуан “ (братство) и се трансформира в социално-религиозна конструкция, директно подчинена на ибн Сауд. За да управлява системата и оформящата се страна, Сауд разчита на първо място на своето доста по мярка семейство – той има десетки братя и полубратя, които назначава за водачи на бойни отряди или за отговорници по разнообразни административни, политически и дипломатически въпроси. 

През 1914 година, когато светът влиза в Първата международна война (1914-1918) и не помни за далечна Арабия, ибн Сауд разпростира своята стратегия и употребява международния спор за подсилване на личните си позиции. В опит да завоюва дивиденти и външна поддръжка, Сауд води договаряния с британците. Съюзът му с Англия (1915 г.), му донася изгоди – приток на оръжие и ежемесечни дотации в размер на 5000 паунда (607 000 дн. лири). Макар и да оказва известна помощ на пробританските сили в Хиджаз, ибн Сауд избира да пести ресурсите си и да натрупа получените дивиденти. Всъщност, той засилва своите сили едвам след края на Първата международна война, хитро възползвайки се от настъпилия в Близкия Изток политически безпорядък след разпадането на Османската империя. През 1920 година той повежда крайна атака против емирата на Рашидите и го унищожава две години по-късно. През същата 1922 година Англия с мандат на ОН урежда въпроса с границите на саудитската страна (все още емират Недж), а ибн Сауд признава английския надзор върху крайбрежията на Персийския залив, в Оман и Йемен. 

Междувременно, в Хиджаз, Йордания и Ирак се открива поддържаната от британците династия на Хашемитите. Притеснен от опцията владенията му да бъдат обкръжени от новите му политически съперници, ибн Сауд активизира цялостния капацитет на ихуан и през 1924 година нахлува в Хиджаз. Добре проведените му бойци нанасят проваляне на локалните отряди. Мека и Медина падат под контрола на саудитските войски, а крал Али бин Хюсейн (1924-1925) бяга от Хиджаз при своя брат крал Файсал (1921-1933) в Ирак. 

На 8.01.1926 година на специфична гала в огромната джамия на Мека, ибн Сауд е коронясан за крал на Хиджаз. Година по-късно, той афишира Недж за кралство и става де факто крал на две обособени страни, съществуващи в лична уния. С цел да балансира властта си и да поддържа нежния баланс сред кралската институция и бедуинските племенни водачи, ибн Сауд резервира административното разделяне на двете владения. През същата 1927 година той подписва с Англия контракта от Джеда, с който са дефинитивно открити актуалните граници на Саудитска Арабия. Въпреки това, двете владения на Сауд остават разграничени до 1932 година, когато ще бъдат обединени в една обща страна.

За да се случи това обаче, Сауд би трябвало да се оправи с вътрешната съпротива в Недж. Ихуаните, които самичък той основава като каста, се трансформират от правилен съдружник в неуместен проблем за страната. Те упорстват за правото си да нахлуват в прилежащи територии и да продължат войната за разпространяване на уахабизма оттатък рамките на новата страна. Сауд, правилен на сделките си с британците, добре осъзнава, че пустинните племена нямат никакъв късмет при положение на война с индустриалните сили. Той не разрешава всевъзможни рейдове в прилежащи земи и предизвиква ихуаните да уседнат и да се захванат със земеделие в ново завладените територии. Разривът се трансформира в открит протест, който продължава сред 1927 и 1929 година Сауд разгромява религиозните фанатици в борбата при Сабила, след което афишира ликвидирането на ихуан като обществена и религиозна организация. Смъртта на татко му Абдул Рахман през 1928 година циментира позициите на ибн Сауд като единствен глава на рода и на религиозната общественост. 

През 1932 година Сауд дефинитивно сплотява всички свои подчинени земи в нова, единна страна, която кръщава на своята династия – Саудитска Арабия. Изборът на име не е инцидентен – задачата е да се подчертае че точно Саудите са единствените законни владетели и по този метод да се избегнат продължаващите епохи наред битки за власт сред обособените пустинни родове. Важна роля за легитимирането на новата династия е и съюза й с духовниците-уахабити, които употребяват своите религиозни наставления (фетви), с цел да узаконяват всички дейности на владетеля. Важно е да се означи, че към оня миг Саудитска Арабия напълно не е страна в актуалния смисъл на думата. Цялата власт се упражнява персонално от ибн Сауд, който постанова волята си посредством разпращането на свои представители и контрола върху армията. Не съществува никаква администрация, нито институции като министерства, съдилища, регионална администрация и така нататък В този смисъл, към 1932 година Саудитска Арабия припомня на средновековно кралство, което е получило достъп до някои технологии от индустриалната ера.

Нещата стартират да се трансформират фрапантно след 1932 година Двата съществени казуса, с които ибн Сауд се занимава във вътрешната си политика до края на живота си са хадж-а и петрола. Тези два радикално разнообразни детайла от политиката на страната са обединени от едно подобие – двете обезпечават главните доходи на кралството до ден сегашен.

Организирането на годишните духовни поклонничества до Мека (хадж) е от епохи условие към всеки владетел-мюсюлманин, който ръководи Мека и Медина. Властта над градовете носи влиятелна позиция в ислямския свят, само че и обилни отговорности. Между 1915 и 1932 година ибн Сауд постоянно би трябвало да се оправя с религиозни и етнически конфликти, свързани с годишния хадж. Ликвидирането на ихуаните понижава съществено напрежението, само че проблемите остават. За да се оправи със обстановката, Сауд провежда едно от първите административни звена в страната си – Религиозния съвет на Хиджаз (шура), който да се грижи за организацията и провеждането на хадж-а.

Ибн Сауд беседва с президента на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт (вдясно)

През 1933 година вследствие от Световната икономическа рецесия, Саудитска Арабия остава без особени средства в своята хазна. Държавата има доста едва развита стопанска система, селско стопанство съвсем липсва, а отглеждането на животни не е задоволително съответен метод за извличане на пари. При тази обстановка, ибн Сауд се съгласява да даде концесии на американски нефтени компании, които да потърсят скъпоценното „ черно злато “ в неговите владения. Сондажите не престават пет години, до момента в който през 1938 година американците не откриват нефт. Първите проби са скромни и в началото ибн Сауд стартира да печели по 2500 Щатски долар на месец. Втората международна война (1939-1945) в допълнение усложнява процеса. Към лятото на 1944 година, посред потребността от доставяне за нашествието в Европа, Съединени американски щати възобновяват напъните си. Скоро ибн Сауд ще изкарва по 2 500 000 Щатски долар на седмица от новооткрития нефт и това е единствено началото. Неочаквано, един от най-големите пуритани в ислямския свят се оказва отпред на нефтодобив, който носи милиарди долари на страната му всеки месец. Макар това да наподобява като божия берекет за страната, за самия Сауд това е по-скоро проклинание. Огромните средства са в остро несъгласие с неговите морални полезности и бедното битие, което води през по-голямата част от живота си.

Прагматикът обаче още веднъж надвива над религиозния почитател. В самия завършек на Втората Световна война, ибн Сауд афишира война на Германия и причислява страната си към Съюзниците. Този остроумен дипломатически ход идва напълно в реда на нещата. До 1935 година Саудитска Арабия е поддържала положителни връзки с Германия. Германците даже строят оръжеен цех в Риад, който да доставя саудитската войска. Когато обаче напрежението сред Англия (най-важният за Сауд съдружник дотогава) и Германия нараства след 1936 година, Абдулазиз се дистанцира от Хитлер. В самия завършек на Втората Световна война, усещайки вятъра на смяната, ибн Сауд зарязва своя десетилетен съюз с Лондон и преориентира външната си политика към Вашингтон. Въпреки това, Риад постоянно оставя един отворен канал за връзка със Съюз на съветските социалистически републики. 

Към края на живота си, ибн Сауд се отдръпва от ден на ден от дейната политика, завещавайки ръководството на страната на своя наследник Сауд и на неговия по-малък брат Файсал. Наследството на Сауд е сложено на съществено тестване от неговите житейски избори. Той има общо 23 законни съпруги и над 100 наложници. От тях има 72 деца от законните бракове и още десетки други от дамите в харема си. Попитан за децата си, един път той отбелязва, че като млад е бил ангажиран да основава нация, а на остарели години се е заел да обезпечи и по-голям брой мъже за тази нация. Висок, величествен и величествен, Сауд съумява да сплоти комплицирания свят на арабските племенни елити към себе си. Тази задача се оказва не по този начин лесна за неговите наследници. Причина за това е, че многочисленото поколение на ибн Сауд се разпределя в огромен брой дворцови фракции, които стартират битки за политическо въздействие. Наливането на милиони от нефтената промишленост след 1948 година единствено ускорява битките и несъгласията. Визията на краля за добре уредена страна с съвременен превоз и опит за рационализация, се сблъсква с ползите на неговите наследници, значително от които избират да похарчат несметните благосъстояния на кралството за своя полза.

Изморен от десетилетия на войни, дипломация, стопански покупко-продажби и битки сред пустинните кланове, ибн Сауд се отдръпва в своята резиденция в Та‘иф и оставя ръководството на страната на своя максимален наследник. Владетелят, който основава Саудитска Арабия, умира на 9.XI.1953 година Последните му думи са към най-големите му синове – Сауд и Файсал – „ Сауд, Файсал, вие сте братя! Властта идва от Бога! Обединете се! “.

Ден след гибелта му. Ню Йорк таймс излиза с къс преглед за живота му, в който се споделя: „ ибн Сауд беше мъж, чийто живот наподобява излязъл като от приказка от „ Хиляда и една нощ “. Той беше човек, от тези, поради които се основават епическите поеми. Боец, притежаващ смелост и проникновен разум, диктатор, като че ли излязъл от Средновековието, предприемач, задоволително съобразителен че да се трансформира в един от най-богатите мъже на своето време, без да броим че разполагаше с сред 100 и 200 дами и неизброимо голям брой деца – подобен беше Абдулазиз ибн Сауд, крал на Саудитска Арабия. Беше легенда приживе и ще остане даже още по-легендарен в гибелта си. “