Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

В своята „ Хронография “ византийският историк Михаил Псел показва „ Хората, които познаваха императора, смятаха за него, че е мъж непоколебим и внезапен в своето отношение към останалите. Описват го като раздразним човек, който мъчно трансформира мнението си. Той бе човек на въздържанието, зложелател на всяка изтънченост, въпреки не постоянно да е бил подобен. Тези му качества бяха резултат от събитията, разиграли се в средата на живота му, около битките за опазване на престола…Що се отнася до външния му тип, очите му бяха светлосини, изпълнени с искра, веждите му бяха мощно извити като дъги, а лицето му беше кръгло. Не беше изключително висок, само че яхнал кон в борба като че ли ставаше различен човек – несравнима панорама. На остарели години имаше табиет да навива брадата си към пръстите си, изключително когато беше замислен, гневеше се за нещо или приемаше аудиенции от чужденци. Говореше с къси фрази, отривисто, с дребни шпации сред думите. Смехът му беше мощен и караше цялото му тяло да се тресе. “

Мъжът, трансформирал се в един от най-великите владетели на своята ера и най-дълго управлявалият василевс на Византия, се ражда през 958 година Василий II е наследник на император Роман II и внук на Константин VII Багренородни. Майка му е именитата Теофано – неземна хубавица от Лакония, щерка на ханджия, която завърта мозъка на престолонаследника Роман по време на негова обиколка в Елада. Теофано е целеустремена и безскрупулна, подготвена да резервира трона непременно. Тя съумява да омае император Никифор II Фока, трансформирайки го в бранител на невръстните й синове след гибелта на Роман II през 863 година Смята се, че точно Теофано стои зад гибелта на брачна половинка си. Шест години по-късно тя спомага на Йоан Цимисхий – военачалник и племенник на Никифор II, да убие своя чичо и да заеме трона. Йоан не е по този начин предразположен на безскрупулната императрица и заповядва да я затворят в манастир. Междувременно той се дами за една от лелите на Василий II –  Теодора и ръководи до 976 година, когато евентуално става жертва на скрит план.

Василий израства в положение на непрекъснат боязън и изострено внимание около честите дворцови интриги и гибелта на мнозина велможи в битката за власт над империята. Макар публично да е разгласен за съимператор на татко си още през 959/960 година, през идващите шестнадесет години младежът ще бъде употребен като залог за властта на амбициозните си опекуни и своята майка. В тази обстановка, както отбелязва Михаил Псел, младият Василий развива навика да води разблуден живот, изпълнен с пиршества и оргии. Всичко това се трансформира внезапно с възкачването му на престола. По-малкият брат на Василий – Константин VIII също носи императорското достолепие. В нетипичен за епохата жест, той предава непринудено властта на по-големия си брат, оттегляйки се напълно от отговорностите и отдавайки се на разпътния живот, на който двамата са привикнали преди този момент. Съсредоточил цялата власт в свои ръце, времето за занимания на Василий завършва.

От своите прародители Василий наследява една обширна страна, разпростряла се от Сърбя до Сирия. Йоан Цимисхий съумява да съкруши българите през 971 година, превземайки Преслав и цяла Мизия. Да се съпротивляват остават владенията, ръководени от така наречен Комитопули на територията на днешна Западна България, Северна Македония и част от Сърбия и Косово. В тези територии обаче няма задоволително боен запас, който да провокира намерено византийците и първоначално българите остават второстепенна грижа за Василий. Основният му проблем са едрите поземлени магнати, които натрупват забележителна власт, земи и благосъстояние по времето на Роман I Лакапин (920-944 г.) и Никифор II Фока. Именно от техните среди се надигат бунтовни генерали, които възнамеряват да последват образеца на Никифор Фока и Йоан Цимисхий и да поемат властта в страната, употребявайки Василий като марионетка.

Едва навършил осемнадесет, дръзкият юноша взема решение, че е играл ролята на кукла на конци задоволително дълго. Той поверява администрацията на своя прачичо Василий Лакапин – противозаконен наследник на Роман I Лакапин, който работи като основен министър на няколко василевси – Константин VII, Роман II, Никифор II, Йоан I Цимисхий и при самият Василий II. Междувременно младият василевс повежда войските си в деяние. Първият му конкурент е Варда Склир – богат земевладелец и военачалник, който се подвига на протест през същата 976 година Битките със Склир не престават цели три години, до 979 година На страната на бунтовника застават войски от Армения, както и някои от емирите, владеещи страни в дн. Сирия и Ирак. С тяхна помощ Склир съумява да реализира в началото превъзходство, само че най-после е победен в борбата при Панкалея. Победеният Склир бяга при арабите.

Победата над първия протест кара Василий да обърне внимание на казуса с българите. Набезите на войските им, водени от братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил, се трансформират в непрекъснат проблем по северозападните граници на империята. Византийците съумяват да отстранят двама от братята – Давид и Мойсей посредством подкупване на локални аристократи и разбойници. За да се оправят с Арон и Самуил, ромеите провеждат огромен поход, ориентиран против тяхната столица Средец (София). Първоначално Василий възнамерява да подкупи и Арон, който командва защитата на града, само че в последния момент Арон научава за скритите замисли да бъде отхвърлен незабавно след капитулацията и не предава крепостта.

Размириците във византийския лагер и новините за идването на Самуил отпред на свежи войски, предизвикат Василий да вземе решение за преждевременно отдръпване от Средец. Войските му са хванати в капан от българите при Траянови врата и разрушени изцяло (986 г.). Самият василевс се избавя на косъм, само че съвсем цялата му арменска армия е избита, загивайки, с цел да го отбрани. В опит да разедини българите, Василий безспорно урежда информацията за измяната на Арон да доближи до Самуил. Така през 987 година Арон и целия му жанр са избити от Самуил. Единствен избавен е Иван Владислав, за който се застъпва самуиловият наследник Гаврил Радомир.

Интригите в България обаче не могат да засенчат тежестта на провалянето. То предизвика Варда Фока – различен византийски военачалник и досегашен правилен прислужник на василевса да се вдигне на протест. Въстанието на Варда Фока избухва през 987 година и продължава две години. В хода му Василий се бори първо против Варда Фока, а след гибелта му и против Варда Склир, който се връща от своето заточение и повежда бунтовниците против василевса. В тази битка Василий намира непредвиден съдружник – князът на Киевска Рус Валдемар предлага на Василий помощ, в подмяна на  ръката на императорската сестра – принцеса Ана, както и правото на варягите да одобряват християнството от Византия и да получат своя автокефална черква. Като подарък, Валдемар изпраща на Василий II 6000 първокласни бойци-варяги, които се трансформират в персонална армия на василевса – именитата Варяжка армия. С тази мощ зад себе си Василий опустошава бунтовниците и към 989 година към този момент е всемогъщ стопанин на Византия.

Според Михаил Псел точно оправянето с протестите на Склир и Фока носи внезапната смяна в характера на Василий, трансформирайки го в човек, който мъчно се доверява, и не толерира непокорство и несъблюдение на поставените заповеди. Тези промени са подсилени и от протичащото се в столицата. През 985 година Василий Лакапин – довереният прачичо, е махленски в опит за държавна измяна и екзекутиран.

Според „ Хронографията “ на Михаил Псел, след втория протест на Склир, плененият военачалник бил отведен при василевса: „ Василий го приел, прегърнал го и му предложил бокал с вино, от който първо отпил, с цел да покаже на пленника си да не се  бои от отрова. Василий му изискал съвет „ – Как са де оправя с бунтовниците в империята? “ Отговорът, който последвал, приличал повече на демонски скрит план, в сравнение с съвет, който бихте очаквали от някой военачалник – „ Избий шефовете, които се възгордяват. Не оставяй никой военачалник, тръгнал в поход да разполага с прекалено много запаси. Изтощавайки с непостижими цели, с цел да могат постоянно да са заети с техните каузи и да нямат време за друго.  Не допускай никакви дами в дворцовите препоръки. Не бъди елементарно наличен за никого. Споделяй концепциите и проектите си с малко на брой. “ Според свидетелства на Псел, Склир заживял в относителна беднотия, под домакински арест в малко имение в Тракия. В края на дните си ослепял, евентуално от болест. През 991 година, по време на поход против българите, Василий II се отбил да го посети и го направил почетен куропалат, скоро след което Склир починал.

След като консолидира властта си във Византия, Василий най-накрая взема решение да се разправи с враговете по границите на империята. Между 987 и 1000 година, Василий персонално води няколко акции, ориентирани против Фатимидския халифат и техните съдружници в Северна Сирия. Василий съумява да отбрани византийските позиции в Ориента и да наложи на Фатимидите преференциален мир, който ще се резервира до края на живота на василевса.

Междувременно, Василий обръща внимание и на обстановката на Балканите. Възползвайки се от проблемите на Византия, българският държател Самуил съумява да наложи върховенството си над Сърбия, Босна и Черна Гора и да завладее немалка част от континентална Гърция. Самуил съумява и да възвърне българската власт в Мизия. Вследствие на успеха над българите при р. Сперхей (996 г.) и постигнатия мир с Фатимидите, от 1001 година Василий насочва всички сили и запаси на империята против България. В рамките на няколко години византийците си връщат Мизия, след което завладяват Видин, София и долината на р. Струма. През 1014 година войските на Василий не съумяват да нахлуят по долината на р. Вардар, само че българите заплащат висока цена – всички пленени български войни са ослепени по заповед на Василий като възмездие за гибелта на неговия военачалник Теофилакт Вотаниат.

Няколко дни по-късно умира и Самуил – главният идеолог на българската опозиция. Останали без своя харизматичен водач, българите се срутват, разкъсвани и от междуособни битки, в които умира Гаврил Радомир, а по-късно и Иван Владислав. През 1018 година Василий влиза триумфално в град Охрид, поемайки контрола над всички български земи.

Успоредно с успехите над българите, Василий провежда сполучлив поход против остатъците от Хазарския хаганат, завземайки съвсем целия Кримски полуостров през 1016 година Няколко години по-късно, византийските войски прегазват Грузия и Армения и ги причисляват към империята. Византия доближава своя териториален зенит, разширявайки се доста за първи път от времето на Юстиниан I Велики.

Василий умира на 15 декември 1025 година, до момента в който провежда следващия си поход – този път към Сицилия, която мечтае да отвоюва от арабите. Погребан е в един от дворцовите комплекси край Константинопол. На надгробната му плоча било изписано „ От деня в който Небесният държател пожела да бъда император, популярен заповедник над света, копието ми не позна покой. Бях нащрек през целия си живот, пазейки чедата на Новия Рим от враговете им… “