Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.  

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

През лятото на 811 година българските земи съставляват тъжна панорама. Столицата Плиска е опустошена и срината до основи. Владетелският замък е опустошен, популацията е избито, прогонено или отведено в иго, държавната хазна е заграбена. Съдбата на близките провинции не е по-добра – опожарени селища, опустошена годишна продукция, прокудено население. Армията на византийския император Никифор I Геник (802-811) е прегазила сърцето на българската страна, помитайки всяка опозиция.

Походът припомня на победният марш на източните римски войски в Тунис и Италия през VI в., когато страните на вандали и остроготи са унищожени. По всичко наподобява, че и новата „ варварска “ съседка на империята – България, я чака същата орис. В случая обаче събитията се развиват по друг метод с помощта на несъкрушимата воля и военни умения на нейният държател.

Никой не знае сигурно кой е Крум. Според някои той е представител на някой  от болярските родове в Дунавска България. Според други може би идва от народа на Кубер, заселил се в Македония по времето, когато Аспарух прекосява Дунава. Според трети, Крум е един от панонските българи – втората по величина българска група в Европа, населяваща дн. Унгария още от VI в. Все още нито историята, нито археологията може да удостовери изцяло някоя от тези хипотези.

Не знаем и по кое време е роден Крум. Дали е бил дръзновен юноша, поел разтърсения български престол през 803 г, или е бил зрял мъж – умен и прозорлив, към този момент натрупал опит и популярност, преди да заеме овакантения от Кардам трон? Може даже да е бил в залеза на своите години, определен поради своята мъдрост и дълъг витален опит. Съдейки по дръзките му походи и неуморната битка с Източната римска империя, може да се допусна че Крум е бил най-вероятно към 30-40 годишен, когато се възкачва на престола.

Нямаме визия и по какъв начин е изглеждал. Съвременните художници го изобразяват с чертите на необработен степен войник, стиснал чаша от череп. Средновековните летописи го рисуват като облечен в царски одежди държател, изкопиран като тип и мода от царете, управлявали по време на рисуването на гравюрите – XIV в. Във всеки случай, никой, който го е виждал приживе, не е оставил изложение на външния му тип.

Дори годината за начало на неговото ръководство остава неуточнена и буди хипотези. Според едни, Крум се възкачва на престола през 803 година Според други, началото на царуването му би трябвало да се отнесе към 800 г, а съгласно трети това се случва даже преди 800 година Без значение от точната дата, това е необикновен миг в историята на Европа. На Запад могъщият държател на франките – Карл Велики, превзема по-голямата част от Италия, Германия, Франция, Белгия и Нидерландия.

Той оказва поддръжка и на Папството, в подмяна на което през 800 година е коронясан за император на Свещената римска империя. Същевременно, другата европейска империя – Византия, минава през тежка вътрешнополитическа рецесия след гибелта на Константин VI. Ромеите са непрекъснато притискани и от грамадната Арабска империя, ръководена по това време от именитият Харун ал Рашид – героят към който се построява легендата за Шехерезада.

В това време на забележителни персони и могъщи империи, на Балканите с изключение на Византия съществува единствено още една страна. Тя се намира в тежка политическа рецесия, продължаваща към този момент половин век. Кризата се преплита със слаби реколти, епидемии, световно захлаждане и съществени провали, нанесени от ромеите. Болярските родове се избиват между тях за трона, а владетелите са оставени на милостта на аристокрацията и националното неодобрение. Телериг и Кардам са съумели за малко да стабилизират страната, само че и двамата са принудени да се откажат от властта, изправени пред враждебността на политическия хайлайф в страната. В тази сложна конюнктура, обградена от страховити съперници, България се нуждае от държател с особени умения и неотстъпчив дух.

Царуването на Крум стартира в подтекста на последната война сред Франкската империя и аварите. Франките нанасят поредност от съкрушителни провали на Хаганата и в действителност унищожават западната му половина. Остатъците от Аварския хаганат, в които живеят и панонските българи, са оставени на произвола на ориста. В тази обстановка Крум, който е наясно, че се нуждае от дръзновен триумф, с цел да стабилизира комплицираната си политическа позиция в България, повежда българските войски на северозапад. Ходът се оказва извънредно сполучлив. България причислява дн. Източна Унгария и всички румънски земи на запад от Карпатите, включително богатата на руда, сребро и каменна сол Трансилвания. Приходите от тези запаси е оказват витално значими за бъдещето на Дунавска България.

Победата над аварите води до удвояване на българските земи. В страната са включени нови славянски племена, авари, панонски българи, гепиди, както и романизираните даки, населяващи Карпатите и наричани по-късно власи. Като прибавим към това и етническата разноцветност на дотогавашните български земи, е повече от ясно, че пред Крум стои сложната задача по какъв начин да ръководи толкоз доста племена и нации, всяко имащо свои традиции, закони и светоглед. Верен на своя държавнически нюх, българският държател стартира първата от огромните си промени.

Според легендата, той запитал аварските пленници за какво се провалила страната им и те му отвърнали, че корупцията, пиянството и беззаконието унищожили хаганата. Това, съгласно легендата, предизвикало Крум да сътвори поредност от закони, които със силата на оръжието наложил над цялата страна. Често не осъзнаваме мащаба и значимостта на тази смяна. За параленост – Франкската империя няма свои общи закони, а първите единни закони на Франция са дефинирани чак по времето на Наполеон. Крум изпреварва французите с 1000 години. Общите закони значат, че най-малко до някаква степен, локалното население е приравнено пред държавната власт и е основан казус за оформяне на над-етническо обединяване на всички племена и нации, без оглед на дотогавашните им традиции.

Докато реформира своята страна, Крум държи под око своята южна съседка. Там политическата рецесия е краткотрайно туширана с възшествието на досегашния военачалник Никифор I Геник. Името на василевса значи „ Победоносец “ и той се пробва да играе ролята на всепобеждаващ боец през целия си живот. Стабилизирането на България е схванато като опасност за Византия и Никифор търси опция да се разправи със своя северен комшия. Първоначално обаче вниманието му е заето от възобновената арабо-византийска война. Крум също е нащрек.

Проблемите на Византия в Мала Азия значат, че българите могат да опитат своя късмет на Балканите. След присъединението на панонските българи, на Балканите остава още една българска група – Куберовите българи в Македония. Крум взема решение да насочи бъдещата траектория на българската агресия точно към Македония. Между 807 и 810 година, българите правят няколко похода против византийските владения по р. Струма. През 809 година е завладяна и основната цитадела Сердика (София), а гарнизонът й – 6000 бойци, е победен и избит в огромната си част. Българите съумяват да пленят и огромна сума пари – 1100 литри злато, предопределени за заплати на византийските войски в Солунско.

Действията на българите разяряват Никифор и той взема решение да провежда огромен поход, посредством който да ги унищожи един път вечно. През пролетта на 811 година, ромеите събират над 25 000 бойци – войска, която не може да бъде забелязана на никое място другаде в тогавашна Европа. За съпоставяне, могъщите франки събират до 15 000 души, а страховитите викинги плячкосват Англия с отряди от по 600-1000 души. Уверен в триумфа си, Никифор взема в похода своя наследник Ставракий, както и елитните дворцови войски – кавалерия и пехота. Армията потегля на север, минава земите по поречието на р. Тунджа и се насочва през Маркели (дн. Карнобат) към Стара планина.

Крум прави опит да договаря с ромеите, само че предложенията му са отхвърлени. Византийските войски се срещат с българската войска при започване на юли 811 година При съответствие 2:1, Никифор излиза победител, прекосява Балкана и навлиза в Мизия. Пътят към българската столица е открит. Плиска е завладяна в средата на юли, след което е разграбена, популацията й е избито, прогонено или поробено. Владетелския замък е разграбен и погубен, държавната хазна е пленена. Клането, развихрило се в Плиска е толкоз шокиращо, че въпреки българите да са езичници, християнските хронисти жигосват дейностите на Никифор, акцентирайки че даже животните са избити от византийците, а телата на дами и деца изпълват улиците на завладения град.

В тази пагубна обстановка, Крум предлага нов мир на византийците – „ Дойде и победи “ – споделя той на Никифор – „ вземи каквото искаш и си върви “. Това предложение е посрещнато с пренебрежение от Никифор. Той е победил и е взел каквото желае. Но той желае освен това –  пълното заличаване на България. Войната ще продължи. Крум чака подобен отговор. Прегрупира армията си, събира подкрепления и наемници от славяни и авари, и завардва старопланинските проходи. Според хронистите, Крум въоръжил даже и дамите.

По пътя на ромеите към Тракия са заложени голям брой клопки – укрепления, вълчи ями, ровове, напълнени със запалителна примес и подпалки. Научавайки за дейностите на българите, самоувереността на Никифор бързо се сменя с смут.  Ромеите бързат да се върнат в Тракия, само че в нощта на 25 против 26 юли, войската им, разтеглена във Върбишкия проход, е атакувана и разгромена на части. „ Дори и крилати да бяхме, отново нямаше да се измъкнем “, проплаква Никифор. Скоро по-късно е посечен, а главата му е занесена като трофей на Крум. Няколко дни по късно, следвайки остаряла степна традиция, черепът ще бъде трансфорат в чаша, с цел да може спечелилия да си присвои силата на своя надвит зложелател.

Унищожението на византийската войска, гибелта на императора и тази на сина му месеци по-късно (б.а. Ставракий е тежко ранен в битката) не поставят завършек на войната. През 812 година, към момента пробвайки се да поправи провалите в Мизия, Крум повежда армията си в поход. Българите навлизат в днешна Бургаска област. Превземат Дебелт, след което поемат към черноморското крайбрежие. Крум прави ново предложение за мир – възобновяване на контракта, подписан сред Тервел и ромеите през 716 година

Предложението е отхвърлено от новия василевс Михаил I Рангаве (811-813). Крум извършва заканата си – завладява Месемврия и прилежащите замъци, употребявайки новосъздадения български обсаден корпус. Това поделение е дело на група византийски ренегати, измежду които и един арабски инженер, които бягат от Никифор още през 811 година и постъпват на работа при Крум. В крепостите са пленени и ресурси от тайнствения и застрашителен „ гръцки огън “ – тайното оръжие на византийците през цялото Средновековие.

През 813 година византийците вземат решение да отвърнат на удара. Михаил събира нова армия и потегля през Тракия. Крум го посреща с по-малочислените си сили при Версиникия. Българите към този момент са научили урока си да не влизат в намерено стълкновение с по-многобройните сили на империята. Вместо това симулират оттегляне, след което с дръзка контраофанзива и флангови маневри, съумяват да разбият византийските войски. Михаил позорно бяга към Константинопол, а Тракия е оставена на милостта на Крум. Успоредно с опустошителните походи, българският държател стартира втората основна промяна в своето царуване.

Той групира земите сред Странджа и Стара планина в нова административна единица – комитат, в която властта на старите локални вождове е ликвидирана и сменена с ръководството на директно назначаван от българския държател шеф и негови подчинени. Цялата конструкция е засвидетелствана в фамозния Хамбарлийски надпис. За шеф на новата военно-административна област Крум слага брат си – следващата енигматична персона, чието име по този начин и не е известно.

Въпреки успеха при Версиникия и рухването на Адрианопол (Одрин), Византия отхвърля да одобри мира. При следващите провалени договаряния, византийците се пробват да убият Крум от засада, само че опитния държател показва воинските си качества и съумява да се избави, възползвайки се и от саможертвата на своите бодигардовете. В тази обстановка, Крум взема решение да провежда поход против самата ромейска столица – Константинопол.

Мобилизирани са всички налични сили, построен е специфичен обоз, събрани са всички вероятни обсадни машини. В навечерието на похода обаче дългата ръка на Византия се протяга към България. Макар да няма цялостна изясненост какво се случва, счита се че ромеите се договарят с онази аристократична секта в Плиска, която е съпротива на българския държател. Според Анонимната ватиканска хроника Крум става жертва на политическо ликвидиране, довършило това, което ромейската засада не съумява да реализира.

Смъртта на Крум през 814 година не значи завършек на неговото политическо завещание. Въпреки месеците на династична рецесия, след възкачването на трона на Омуртаг (б.а. за който също не е изцяло несъмнено, че е наследник на Крум), политиката на великият общественик е възобновена. Омуртаг приключва административната промяна, допълвайки наложените общи закони с една единна, военно-административна подчиненост, която унищожава самостоятелността на племенните вождове и концентрира властта в ръцете на владетеля и неговите подчинени. Омуртаг съумява да приключи и възвръща Плиска, поправяйки злините, сторени от Никифор. Всичко това нямаше да е допустимо обаче, в случай че Крум не беше изнесъл на плещите си фактическото избавяне на българската държавност.

Снимки: Wikipedia