Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Големите военни конфликти в историята са подбудени от желанието за надзор, власт и нови територии. Причините им са съществени, някои тлеят в съзнанието на генерации владетели, а залогът постоянно е висок. Поводът за тези спорове обаче не всеки път е по този начин величествен. Понякога един неправилен изстрел може да изправи международните сили едни против други, само че има моменти в историята, когато най-тривиални неща, като чая, да вземем за пример могат да настроят страните една против друга.

Така вечерта на 16 декември 1773 година, група от към 60-тина мъже, дегизирани като индианци от племето мохок, стаени в сенките на нощта, се промъкват на Бостънското пристанище и изсипват в солените морски води над 340 сандъка с чай.  Загубите за притежателя – Източната индийска компания, са за колосалната за времето си сума от над 9000 паунда (дн. 1.7 млн. долара). Причините за този маскараден митинг, както и последствията от него трансформират вечно хода на американската история. Десет години след небезизвестното „ Бостънско чаено празненство “, Америка става самостоятелна страна, а Англия губи вечно фамозните си 13  колонии. Тази голяма черна точка във външнополитически проект се записва в досието на един от най-недооценените английски владетели.

Освен Виктория и актуалната кралица Елизабет II, Англия се радва на още един дългоуправлявал монарх. За своите 60 години на престола, той става директен очевидец и участник в събития като Седем годишната война (1756-1763), Американската война за самостоятелност (1775-1783), Великата Френска гражданска война (1789) и Наполеоновите войни (1803-1815). По негово време Ирландия се причислява към Англия и от 1801 година формалното име на страната става Обединеното кралство. След успеха над Наполеон, Островът се издига като една от водещите сили в Европа – позиция, която ще задържи през идващите епохи. Тези обилни достижения обаче не се дължат на обстоятелството, че на английския трон стои мощна и обаятелна персона.

Снимка: By Allan Ramsay – vgGv1tsB1URdhg at Гугъл Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23604082

Крал Джордж III е всичко друго, само че не и предвидлив политик. Изследвайки документите от епохата, историците даже доближават до единомислещото клеймо, че той е един извънредно слаб душевен неустойчив държател. Как тогава Англия не просто оцелява през половинвековното му ръководство, та даже излиза по-силна отпреди? Причините се крият в повишената мощ на парламентарното ръководство и във обстоятелството, че Джордж III не е бил вманиачен през всички години, до момента в който е на власт и е имал качества, които от време на време остават недооценени от откривателите.

Джордж Уилям Фридрих е първородният наследник и второто от деветте деца на принца на Уелс – Фридрих Луи и принцеса Августа декор Сакс-Гота-Алтенбург. Той се ражда прибързано на 4 юни 1738 година, цели два месеца преди термина на майка си. Това е рисково даже в днешно време, а в тогавашната ера съвсем незабавно го отписват. Всички, с изключение на майка му. Тя подрежда синът й неотложно да бъде покръстен. Негов кръстник става кралят на Швеция – Фридрих I. Детето не просто оцелява, а израства мощно и крепко. Сведенията за неговите училищен години се спорни. Някои историци го разказват като постепенно разрастващ се в интелектуално отношение, акцентирайки, че той не може да чете до 11-тата си година.

Според други сведения, той е обучаван дружно с братята си от частни преподаватели. Бил е извънредно надарен в естествените науки и в усвояването на непознати езици. Покрай майка си, едвам осем годишен, той към този момент свободно поддържа връзка на немски език, а по-късно усвоява и френския. Вероятно повода за тези радикално противоположни тези за неговото детство, се крие в особеностите на характера му. За разлика от братята си, Джордж е свенливо дете и е извънредно сензитивен. Силно завързан към фамилията си, той елементарно се води от мнението на хората, които обича и на които има доверие. Впоследствие тази негова уязвимост става причина за значително неточности по време на ръководството му.

Фридрих е законния престолонаследник на британски престол, само че заради обтегнатите връзки с татко си – Джордж II, фамилията живее надалеч от публичния живот на Лондон. Съвсем ненадейно за всички, Фридрих умира на 44 години, зарад запушена артерия. По това време дребният Джордж е едвам 12-годишен и даже не се допуска, че може един ден да стане държател. До този миг дядо му не демонстрира никакъв интерес към фамилията, само че след гибелта на сина си, това се трансформира. Три седмици след кончината на Фридрих, Джордж II прогласява дребния Джордж за принц на Уелс, и затова – за собствен правоприемник.

Той даже го кани да се реалокира в двореца „ Сейнт Джеймс “ в Лондон, с цел да може да упражнява директно въздействие над него. Тук се намесва властната майка на Джордж – Августа, която по никакъв метод не възнамерява да се раздели със сина си. Също както брачна половинка си, тя е отблъсната от своя свекър. Навсякъде се носят клюки за хилядите му любовни похождения и за неналичието на качествено ръководство на вътрешната политика. Така дребният Джордж израства учтив в строги морални полезности и в злост към дядо си.

Снимка: By Allan Ramsay – Original uploader was Thyra at de.wikipedia; transferred to Commons by User:Septembermorgen using CommonsHelper.(Original text::en:Image:1900 2000 20 copy.jpg), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8947432

Заради своята свръхчувствителност, Джордж постоянно демонстрира и свръх сдържаност към себе си. Именно заради това, достигайки пълноправие, той не има вяра, че ще е задоволително добър за височайшия пост и за хилядите отговорности, които произтичат от него. Той приема за собствен образец в живота своя преподавател лорд Джон Стюарт, трети граф на Бют. Именно той предизвика любовта на Джордж към ботаниката и естествените науки, както и жив интерес към изкуствата. Именно под негово въздействие години по-късно Джордж III основава Кралската академия на изкуствата.

На 25 октомври 1760 година Джордж II умира ненадейно, единствено две седмици преди 77-ия си рожден ден. Така едвам 22-годишен, Джордж става новия крал на Англия. До този миг майка му и лорд Бют интензивно търсят подобаваща брачна половинка за него, само че откакто той става държател, напъните им се удвояват. Отпадат не една и две претендентки, само че най-после изборът пада върху немската херцогиня Шарлота декор Мекленбург-Щрелиц. В средата на ХХ в. около писателя от ямайски генезис Дж. А. Роджърс се повдига въпроса за нейния генезис и корени.

Той разказва нейните портрети като изобразяващи типична африканка с необятни ноздри и плътни и огромни устни. Тази провокация въодушевява десетилетия спор сред историците. След подробно проучване на нейното родословие, се стига до заключението, че е малко евентуално тя да е далечна наследница на „ черната линия “ на португалската кралска фамилия и че нейните родственици имат основно немски корени. Въпреки това, духовете към нейния генезис още веднъж бяха разбунени неотдавна, откакто Нетфликс пуснаха сериала „ Брижъртън “, където ролята на кралицата се извършва от афроамериканската актриса Голда Рошойвел.

Каквото и да е родословното дърво на Шарлота, факт е, че тя се среща с Джордж на сватбения им ден – 8 септември 1761 година Въпреки това двамата се радват на дълъг и благополучен брак, който продължава цели 50 години. Двамата имат общо 15 деца, от които 13 оцеляват до зрелост. Джордж е извънредно завързан към фамилията си. Той в никакъв случай на изневерява на брачната половинка си и е предан татко даже до прекаленост, защото претърпява тежко всяко овакантяване на фамилното гнездо на някое от децата си. Шарлота е извънредно ерудирана кралица и също като брачна половинка си е увлечена по ботаниката.

Нейн преподавател по музика е самият Йохан Себастиан Бах, а Моцарт й посвещава едно от творбите си. По време на ръководството на Джордж III, тя поддържа развиването на изкуството и културата, основава сиропиталища и акушерска болница. Един от цели й е възстановяване на качеството на женското обучение и дъщерите й получават най-хубавото образование за времето си. Когато брачният партньор й се разболява тежко и полудява, тя остава да се грижи за него и даже е избрана за легален бранител на ползите му, когато синът им става регент на татко си.

Управлението на Джордж III може да бъде разграничено на четири интервала, като във всеки един от тях от особена значимост е ролята на премиера. В интервала 1760-1770 година властта на младия крал е много нестабилна. Той е добър  по темперамент, само че изключително елементарно се подвежда от непознатото мнение и въздействие. По това време най-силно влияние върху него имат майка му Августа и обичаният преподавател – лорд Бюк, който се счита за последния „ огромен любимец “ в британската история. Той също по този начин е много некомпетентен в политическите каузи и неузрял за взаимоотношенията с Народното събрание. Добре обработен от доближените си, Джордж III бързо се настройва против огромните водачи на деня – лорд Уилям Пит Възрастния и херцога на Нюкасъл – Томас Пелам Холс.

Те са свалени от власт и мястото им се заема от лорд Бюк като първи министър. Положението в Народното събрание обаче се резервира несигурно през цялото десетилетие. Британската външна политика е непоследователна, изключително във връзка с колониите. Когато Джордж III идва на власт, страната към този момент от няколко години се бори в Седемгодишната война, в която се изправя против всички огромни европейски сили като Франция, Русия и Хабсбургската империя. Конфликтът може да се назова „ международен “, защото с изключение на на европейска земя се води и в колониите. След мирът от Париж (1763 г.) в идващите близо 30 години, Англия е изолирана от европейските каузи.

Краят на илюзиите на Джордж III във връзка с любимеца му – лорд Бюк идват след поредност от разкрития в британския щемпел и осмиването на краля за неговото безгранично доверие. След като смъква Бюк от власт двамата приключват своите взаимоотношения и даже кралицата-майка не съумява да ги сдобри. Следващите 12 години от ръководството на Джордж III се отличават с вътрешнополитическа непоклатимост. През този интервал министър-председател на Англия е лорд Фридрих Норт. Джордж III е към този момент по-обигран в политиката и се посвещава на държавните каузи с жар. Когато брат му – Хенри, се дами за вдовица от нисш генезис, кралят издава Закон за кралските бракове, в който се задава стандарта за този тип съюзи за бъдещите генерации членове на знатното семейство.

По отношение на политиката с Америка, виновността за края на британската колониална власт там лежи върху плещите на самия крал и не е плод на непознато въздействие. Джордж III има свое непоколебимо виждане за взаимоотношенията с тази страна и точно то води до последвалия провал. Дори се счита, че персоналното му твърдоглавие удължава военния спор с цели две години. Причините за Американската война за Независимост не са една и две, само че измежду тях се открояват приемането на Закона за чая, който дава монопол на Източната индийска компания над този тип търговия в колониите, както и неналичието на посланичество на американците в английския парламент. И двете неверни решения са дело на самия крал. Джордж III съвсем се поболява по време на спора и приема тежко всяка последваща загуба. Накрая, когато развоят на събитията става пределно явен, колониите ликуват, тъй като се откъсват от британската политическа власт. Така Джордж III остава в историята като кралят, който губи Америка.

Третият интервал от ръководството на краля (1783-1806)  е по едно и също време сполучлив и тежък в персонален проект. През тези години министър-председател е сър Уилям Пит Младия. Двамата с Джордж III се оказват сполучлив тандем, въпреки не всеки път да споделят едно и също мнение. Така да вземем за пример във връзка с търговията с плебеи – Пит е покровител на нейното преустановяване, до момента в който кралят е на радикално противоположно мнение. По последни пресмятане над 1.6 млн. плебеи са превозени от Африка към Америка единствено по време на ръководството на Джордж III. Една от огромните победи е реализирана на 1 януари 1801 година, когато с Акта на Обединението Ирландия става част от Англия и страната се преименува на Обединеното кралство.

Огромният стрес от ръководството и тежките събития обаче отслабват психическото положение на Джордж III и при започване на XIX в. се демонстрират първите признаци на неговата „ полуда “. Смята се, че причина за тях е отключено психологично заболяване. Някои историци даже клонят към съответна доктрина и му слагат диагнозата порфирия. Това е наследствено заболяване, което отключва неврологични проблеми и мощна физическа болежка. Първата му рецесия е толкоз тежка, че Народното събрание обмисля да дефинира за негов регент сина му – принца на Уелс. Кралят обаче изненадва всички и съумява да се възвърне ненапълно.

Последният интервал от ръководството на Джордж III  е белязан както от британските триумфи в Наполеоновите войни, по този начин и от усилване на неврологичното му разстройство. Макар да страда от катаракта и да е полусляп и да остаряла от ревматизъм, краля продължава да се занимава с държавни каузи, карайки своите довереници да четат всеки един от документите, изискващи неговия автограф. През 1810 година обаче една тежка персонална покруса лишава вечно здравия разсъдък на краля. Тогава умира най-малкото му и най-обично дете – принцеса Амелия.

Джордж III през целия си живот е мощно завързан към децата си, само че тя е неговата огромна уязвимост. Когато той я губи, нито околните, нито лекарите съумяват да възвърнат още веднъж здравия му разсъдък и до края на живота си, той остава психологично болен, с къси интервали на прояснение. През последните 5 години положението му е толкоз тежко, че даже обичната Шарлота не може да го приближи, от боязън той да не я нарани. През 1811 година Джордж III остава единствено официално крал на Обединеното кралство, а регентството му е поето от престолонаследника – принца на Уелс или бъдещия крал Джордж IV.

Джордж III издъхва на 29 януари 1820 година в двореца Уиндзор, когато е на 81 години. Макар и да е прочут като „ лудия крал, който губи Америка “, той остава в историята и като „ човек на народа “. По време на ръководството му нараства селското население в страната и страната изживява самобитна Земеделска гражданска война с навлизането на нови научни способи и технологии за култивиране на почвата. Макар краят му да е засенчен от тежко заболяване, Джордж III остава за своите жители един от положителните и обичани владетели на Острова.

Можем да проследим историята на този крал в новият сериал на Netflix.