Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Вече 15 години на 27 януари се празнува интернационалния възпоменателен ден на жертвите на Холокост. На тази дата през 1945 година бойци от Червената войска влизат в Аушвиц и освобождават неговите пандизчии. Всичко стартира през 1941 година, когато е пусната в ход „ унищожителната война “ или така наречен „ финално решение “. С него се отключва всеобщо изтребване на евреите в Германия, в съюзническите страни и в новите окупирани територии. В началото на този систематичен геноцид, Съединени американски щати и Англия са в незнание и даже, когато стартират да се появяват доказателства за варварските убийства, ги подлагат на подозрение.

След влизането в Аушвиц войските схващат, че целият смут е бил истина. Статистическите измерения на тази покруса са сред 5 и 6 млн. души, а моралните и прочувствените са неизброими. Въпреки тези злокобни числа, в нейния ход се срещат хора, чиито полезности не им разрешават да станат част от екзекуторите в този геноцид.

Годината е 1943, мястото България. Един мъж заплашва да легне под колелата на влака в случай че бъдат изпратени за депортация евреите от града му. Друг внася писмо в Народното събрание, подписано от видни политици и интелектуалци, в което упорства евреите да не бъдат изпращани в концлагери. Трети, носи тежката корона и би трябвало да вземе едно извънредно значимо и комплицирано решение. В международната история рядко се признават позитивните български приноси и даже, когато това се прави, не липсват известни условности.

Наистина, евреите от Гърция, Сърбия и Македония, така наречен „ нови земи “, са били депортирани. България обаче е единствената страна съдружник на Хитлер, която се опълчва на „ окончателното решение “. В Талмуда има стих, който гласи „ Този, който избави един единствен живот, избавя целия свят “. Човекът, който застава очи в очи с Фюрера в неговата щаб-квартира и твърдо отхвърля да депортира евреите си е цар Борис III.

Българският държател се ражда в един леден зимен ден, на 30 януари 1894 година Часът е 5 и 18 минути сутринта, а родителите афишират богатствата новина за раждането на престолонаследника със 101 оръдейни изстрела. Т Впоследствие двамата имат още 3 деца: Кирил, Евдокия и Надежда. Политическата обстановка по време на раждането му е комплицирана. По това време България е още Княжество и ще минат повече от 10 години преди тя да разгласи своята самостоятелност.

Първият внимателен въпрос, пред който се изправят родителите е за вероизповеданието на Борис. И двамата са католици. Бащата на княгиня Мария Луиза категорично е изискал при уреждането на брака, бъдещите деца да бъдат католици. Негов католически кръстник става папа Лъв XIII. За да завоюва както поданиците си, по този начин и утвърждението на Русия, Фердинанд взема решение да покръсти отначало сина си, този път в православната религия. Това става, когато Борис е на 2 години, а негов източноправославен кръстник става император Николай II. Княгиня Мария Луиза приема тежко повторното кръщение на сина си.

Детството на Борис не е безоблачно. Според непокътнати сведения, татко му има деспотичен темперамент и не демонстрира обвързаност към децата си. Страстите на княза са орнитологията и ботаниката. Майка му е с нежна натура, само че за жалост Борис не се радва дълго на нейните грижи и обич. Тя издъхва млада, малко след четвъртото си раждане, когато българският престолонаследник е едвам на 5 години. Децата израстват сплотени и доста близки в двореца „ Врана “ и в „ Евксиноград “. Едно от обичаните им занимания е дребното влакче, издигнато в двореца край София.

Още от дребен престолонаследникът се демонстрира като сензитивен и образован юноша. В фамилията на галено му споделят „ Бо “. Макар и дистанциран, татко му постоянно се интересува от здравето и образованието на сина си. Царските деца са обучавани в двореца. За задачата са отделени две класни стаи. Техен педагог е бъдещия военачалник Никола Куртоклиев, който след това става адютант на Борис. Освен той на престолонаследникът преподават швейцарски педагог и учители от Първа софийска мъжка гимназия.

На 18 години Борис става капитан и шеф на рота в 6-ти полк. Той прекъсва образованието си във Военната академия и е назначен за офицер при главнокомандващия на армията. Поради потвърдени качества, през 1916 година той е създаден в чин майор.

Цар Борис III е единственият човек на тази фотография, който не поздравява с типичния нацистки привет.

Тези войни остават в българската история като първа и втора национална злополука и предопределят ориста на Фердинанд I като държавен глава. На 3 октомври 1918 година той абдикира в интерес на сина си, който се възкачва на престола като цар Борис III. Младият държател е едвам на 24 години. Положението на България по никакъв начин не е розово. Страната е дипломатически изолирана, националното обединяване остава единствено идеал, а икономическото и общественото състояние са повече от тежки. Стъпките, които подхваща монарха през идващите години води до две радикално разнообразни оценки за неговото ръководство.

Според тези, които му симпатизират, той е „ национален “ цар, който поучавайки се от грешките на татко си, гледа да е покрай народа си. Благодарение на своя сексапил и осведоменост той си печели утвърждението и благосклонностите на европейските политици и владетели. Критиците на ръководството му виждат един неуверен държател, който мени мнението си, съгласно посоката, в която задуха политическия вятър.

Личността на Борис III в действителност повдига въпросителни. Там обаче, където критиците виждат колебливост, стои един политически прагматизъм. В началото на своето ръководство той стои на назад във времето. Една от главните аргументи е негативизмът към монархията, насъбран по времето на татко му. Умението му да поддържа връзка и да лавира сред обособените политически фракции си личи ясно по време на деветоюнския прелом през 1923 година Преди това събитие, Борис III по едно и също време твърди Стамболийски, че има поддръжката му и в същото време подписва указа за съставяне на държавно управление на превратаджиите.

Основната цел на монарха е да резервира неутралитет в този спешен интервал, без значение кой ще излезе победител в политическата битка. По думите на писателя и публицист Стефан Груев: „ Той правеше усещане на човек, който е бил заставен принудително да научи разпоредбите на играта “. През 20-те години е видно негативното отношение на Борис III към комунистическото придвижване в страната. Той има вяра, че от комунистите не могат да се чакат взаимни отстъпки и има известна роля в репресиите против ляво настроените дейци.

В началото на 30-те години в Асизи Борис III подписва брак с дъщерята на италианския крал Виктор Еманиул III – Джована. След съюза тя приема името Йоанна, в чест на св. Иван Рилски. През 1933 година се ражда щерка им – Мария Луиза, а през 1937 година бъдещият престолонаследник – Симеон. Борис самичък избира името му като го кръщава на най-великия цар в българската история.

По време на преврата от 19 май 1934 година монархът още веднъж съумява да прикрие същинските си благосклонности и цели. След осеммесечното ръководство на превратажиите настава така наречен интервал на „ безпартиен режим “. Така точно в средата на 30-те години Борис III стартира да играе основна роля в ръководството. и последователно утвърждава самобитен властнически режим.

Когато избухва Втората международна война (1939-1945), пред Борис III стои алтернативата дали да причисли България към някоя от страните и към коя съответно. Първоначално той отхвърля да причисли България към Тристранния пакт, само че в същото време поддържа преписка с Хитлер, оставяйки си малка врата. В резултат на лавирането му на интернационалната сцена през 1940 година е подписана Крайовската конвенция, според която на страната е върната Южна Добруджа,, а Борис е наименуван Обединител.

Това е първият и единствен все още случай, в който български общественик се появява на корицата на това реномирано издание. Когато се разпрострат страниците, вътре има фотография на Борис, който е ухилен и споделя: „ Аз съм единственият безпристрастен “, самите публицисти го дефинират като „ човек на мира “. Докато както споделя царят политическите кръгове и даже брачната половинка му имат своите благосклонности, това, към което той се стреми е „ България за българите “.

Няколко месеца по-късно Борис III причислява България към Тристранния пакт. Реално той няма огромен избор. Германците са на нашата граница и могат да минат или като съдружници, или като врагове. Когато Гърция и Югославия са окупирани от Вермахта, България получава правото да управлява земите, където доминират етническите българи. Борис III е очевидец на ужасите на войната по време на присъединяване си в Балканските войни и в Голямата война, заради което употребява всевъзможни средства, с цел да не допусне изпращането на български войски на фронта. По време на персонална среща с Хитлер, Борис III отстоява същите позиции. Според сведения, когато излиза от този под напрежение диалог, монархът споделя: „ Спасих ви, дори аз да заплатя за това. “

Съществува три версии за гибелта му. Официалната версия е инфаркт, който може да е породен в резултат на нервите, отговорностите и напрегнатите договаряния с Фюрера, а здравното му отключване да е било по време на полета наопаки. Втората версия, която има особена известност е, че заради дейностите му германците са го смятали за неуместен и са се погрижили към този момент да не стои на пътя им.

Смята се, че са употребявали постепенно настояща отрова, същата, която през 1941 година погубва гръцкия деспот военачалник Йоанис Метаксас. Един от обстоятелствата, който навежда на тази версия е, че в аутопсията вземат участие двама немски лекари, които може да са потулили доказателствата. Третата версия е, че в гибелта на Борис III пръст има Съветският съюз. Тя е шепнешком споделяна от неговите наследници.

Факт е, че българският монарх напуща този свят ненавършил 50 години. На поклонението му в църквата „ Св. Александър Невски “ се стичат повече от 350 000 българи. Народът скърби за своя цар. Погребан е в Рилския манастир. Неговата гибел не поставя завършек на спора му с комунистите.

Макар ръководството му да буди известни рецензии, Борис III е един от най-обичаните владетели в българската история. Лавирането му в комплицираната политическа конюнктура при започване на Втората международна война го прави международна персона, съгласно списание „ Тайм “, а приносът му за спасяването на българските евреи му носи посмъртно премията „ честен общественик “.