Каква е истината за Троянския кон? Мит или реалност?
Още от 1873 година, когато немският предприемач и археолог Хайнрих Шлиман, следвайки свидетелствата на Омировата " Илиада ", открива останките на величествен метрополис – в местността Хисарлъка в днешна Турция - съществуването на град Троя е общоприето като факт.
Що се отнася до Троянската война, има някои доказателства, че стените в руините са били развалени по времето, когато войната би трябвало да се е състояла (ок. 1275-1260 година прочие Хр.). Но дали тези опустошения са били резултат от военни дейности, естествено злополучие или нещо напълно друго, остава неразбираемо, History Today.
The Trojan Horse has been caught without a Dupatta. On March 2, it will be kicked out forever.
— Salman Ahmad (@sufisal)
Остава ни фамозният Троянски кон. Дали той е бил същински, или е знак на нещо друго, което по-късно е било украсено от разказите? Представени са разнообразни теории за наличието на коня в античните разкази за плячкосването на Троя: може би е представлявал обсадна кула или таран? Или пък естествено злополучие, като да вземем за пример земетресение, което опустошило античния град? Или транспортен съд, пренасящ гръцки бойци? В последна сметка Омир назовава корабите " коне на дълбините ", а гръцкият драматург Еврипид съпоставя коня с " тъмния корпус на кораба ".
И въпреки всичко, макар правдоподобността на някои от тези тълкувания, античните свидетелства в голямата си част изобразяват коня реалистично и с огромно внимание към детайлите: научаваме името на гърка, изработил коня (Епей), и от кое място е бил дървеният материал, който е употребявал (планината Ида). Научаваме, че конят е бил на колела, с цел да бъде подвижен; че троянците са го придвижвали към града с въжета, направени от лен. Някои антични създатели загатват, че конят е можел да се отваря в профил и че гърците са употребявали въже или стълба, с цел да слязат от него.
Що се отнася до самоличността и броя на гръцките бойци, скрити в коня, няколко антични създатели (включително Стезихор, Аполодор и Квинт от Смирна), както и непокътнати мостри от гръцка рисувана керамика, изброяват имената на скритите в него (сред тях е и Одисей) - само че бързо се разминават за техния брой.
Дали в кухата конструкция са били скрити 30 смели бойци? Или 50? Или 100? Почти несъмнено е, че 3000 души, посочени в един от античните източници, са неточност. Но даже и да не е имало такива повишени числа, вътре е щяло да бъде пренаселено - отсам и дрънчащите звуци, които съгласно античните свидетелства са се чували от вътрешността на коня, когато е бил преместван, породени от тракането на оръжията и доспехите.
Но без значение какъв брой са били скрити вътре, едно е ясно: хитростта с коня не е била общоприета военна процедура. Като тактика тя разчитала на (типично гръцкото и типично одисеевско изкуство на) ловкост и дарба да изненада троянците. Измамата с коня може да проработи единствено един път.
Накрая можем да се запитаме за какво формата на коня е определена като част от хитростта. Защо тази лъжлива опаковка е била определена пред всяка друга? Какво символизира конят?
През късната бронзова ера, времето на Троянската война, конете играят централна роля в доста общества на античния средиземноморски свят. Те служели като средство за напредване и като скъпа благосъстоятелност, която показвала несъмнено благосъстояние и статус. Парчета рисувана керамика от този интервал демонстрират конни воини, носещи оръжия и яздещи колесници; конете и ездата са неразделна част от прекарването на войната.
В Омировите текстове, написани към 500 години след войната, троянските и гръцките бойци се отъждествяват с конете си и ги възприемат като продължение на личното си физическо наличие в борбата. Нещо повече, доста гърци и троянци носят имена, свързани с коне (Хипас, Хиподамас, Хипомахос - хипос е древногръцката дума за кон). Изглежда, че троянците по-специално са били свързани с конете. Омир ги назовава " укротители на коне " заради смисъла на коневъдството в троянското общество. Като книжовен прийом това може да се схване и като знак на самата война, която безусловно и алегорично е импортирана в града под формата на кон.
И въпреки всичко Троянският кон съставлява освен хората, които се бият в Троя, само че и божественото. По-конкретно той се свързва с присъединяване на богинята Атина в разграбването на града. Нейните специфични области на подготвеност - мъдростта, войната и техническото притежаване на коня - са свързани с наличието на коня в Троя. На Атина се приписва освен основна роля в измислянето на структурата на коня, като се явява на Одисей насън; конят също по този начин е оставен от гърците пред Троя като подарък за нея - видимо, с цел да се обезпечи безвредно пътешестване до дома, само че в действителност с цел да излъгват троянците да одобряват дара със задна ръка.
Въпреки целия натурализъм и внимание към детайлите в античните разкази и изображения на коня, въпросът за историчността на мита, не може да бъде виновен с безспорна сигурност. Прекалено доста време е минало сред първите писмени сведения за плячкосването на Троя и събитията, за които се отнасят. Независимо дали е действителна или мислена (или композиция от двете), като роман за огромна смелост и подвиг, както и за ловкост и машинация, историята за троянския кон е намерила отклик в полезностите и светогледа на разнообразни аудитории - антични и модерни.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Що се отнася до Троянската война, има някои доказателства, че стените в руините са били развалени по времето, когато войната би трябвало да се е състояла (ок. 1275-1260 година прочие Хр.). Но дали тези опустошения са били резултат от военни дейности, естествено злополучие или нещо напълно друго, остава неразбираемо, History Today.
The Trojan Horse has been caught without a Dupatta. On March 2, it will be kicked out forever.
— Salman Ahmad (@sufisal)
Остава ни фамозният Троянски кон. Дали той е бил същински, или е знак на нещо друго, което по-късно е било украсено от разказите? Представени са разнообразни теории за наличието на коня в античните разкази за плячкосването на Троя: може би е представлявал обсадна кула или таран? Или пък естествено злополучие, като да вземем за пример земетресение, което опустошило античния град? Или транспортен съд, пренасящ гръцки бойци? В последна сметка Омир назовава корабите " коне на дълбините ", а гръцкият драматург Еврипид съпоставя коня с " тъмния корпус на кораба ".
И въпреки всичко, макар правдоподобността на някои от тези тълкувания, античните свидетелства в голямата си част изобразяват коня реалистично и с огромно внимание към детайлите: научаваме името на гърка, изработил коня (Епей), и от кое място е бил дървеният материал, който е употребявал (планината Ида). Научаваме, че конят е бил на колела, с цел да бъде подвижен; че троянците са го придвижвали към града с въжета, направени от лен. Някои антични създатели загатват, че конят е можел да се отваря в профил и че гърците са употребявали въже или стълба, с цел да слязат от него.
Що се отнася до самоличността и броя на гръцките бойци, скрити в коня, няколко антични създатели (включително Стезихор, Аполодор и Квинт от Смирна), както и непокътнати мостри от гръцка рисувана керамика, изброяват имената на скритите в него (сред тях е и Одисей) - само че бързо се разминават за техния брой.
Дали в кухата конструкция са били скрити 30 смели бойци? Или 50? Или 100? Почти несъмнено е, че 3000 души, посочени в един от античните източници, са неточност. Но даже и да не е имало такива повишени числа, вътре е щяло да бъде пренаселено - отсам и дрънчащите звуци, които съгласно античните свидетелства са се чували от вътрешността на коня, когато е бил преместван, породени от тракането на оръжията и доспехите.
Но без значение какъв брой са били скрити вътре, едно е ясно: хитростта с коня не е била общоприета военна процедура. Като тактика тя разчитала на (типично гръцкото и типично одисеевско изкуство на) ловкост и дарба да изненада троянците. Измамата с коня може да проработи единствено един път.
Накрая можем да се запитаме за какво формата на коня е определена като част от хитростта. Защо тази лъжлива опаковка е била определена пред всяка друга? Какво символизира конят?
През късната бронзова ера, времето на Троянската война, конете играят централна роля в доста общества на античния средиземноморски свят. Те служели като средство за напредване и като скъпа благосъстоятелност, която показвала несъмнено благосъстояние и статус. Парчета рисувана керамика от този интервал демонстрират конни воини, носещи оръжия и яздещи колесници; конете и ездата са неразделна част от прекарването на войната.
В Омировите текстове, написани към 500 години след войната, троянските и гръцките бойци се отъждествяват с конете си и ги възприемат като продължение на личното си физическо наличие в борбата. Нещо повече, доста гърци и троянци носят имена, свързани с коне (Хипас, Хиподамас, Хипомахос - хипос е древногръцката дума за кон). Изглежда, че троянците по-специално са били свързани с конете. Омир ги назовава " укротители на коне " заради смисъла на коневъдството в троянското общество. Като книжовен прийом това може да се схване и като знак на самата война, която безусловно и алегорично е импортирана в града под формата на кон.
И въпреки всичко Троянският кон съставлява освен хората, които се бият в Троя, само че и божественото. По-конкретно той се свързва с присъединяване на богинята Атина в разграбването на града. Нейните специфични области на подготвеност - мъдростта, войната и техническото притежаване на коня - са свързани с наличието на коня в Троя. На Атина се приписва освен основна роля в измислянето на структурата на коня, като се явява на Одисей насън; конят също по този начин е оставен от гърците пред Троя като подарък за нея - видимо, с цел да се обезпечи безвредно пътешестване до дома, само че в действителност с цел да излъгват троянците да одобряват дара със задна ръка.
Въпреки целия натурализъм и внимание към детайлите в античните разкази и изображения на коня, въпросът за историчността на мита, не може да бъде виновен с безспорна сигурност. Прекалено доста време е минало сред първите писмени сведения за плячкосването на Троя и събитията, за които се отнасят. Независимо дали е действителна или мислена (или композиция от двете), като роман за огромна смелост и подвиг, както и за ловкост и машинация, историята за троянския кон е намерила отклик в полезностите и светогледа на разнообразни аудитории - антични и модерни.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ