Боил Каранейчев за дебютния си сингъл Free: Исках всичко да е изключително изпипано преди да го пусна
Още на 6-7 години отидох с " The Final Countdown " на Europe на конкурс за пеене. Там безусловно всеки пееше тогава сцена, естествено, тъй като на български конкурс какво да пееш? Това сподели за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус " артистът Боил Каранейчев, който показа дебютния си сингъл " Free ".
" И аз отивам с рок и те ми споделят " Ами доста хубаво пееш, моето момче, но няма да стане с тая музика “. И това по никакъв метод мен не ме смачка, обаче познавам доста деца и доста към този момент и не деца, хора на моята възраст, които даже дори са се отказвали от музиката поради това, тъй като просто този конкурсен живот, по този начин да кажа, ги е смачкал ", посочи той.
" Музиката не е съревнование, не би трябвало да бъде. Аз по тази причина съм доста към този момент съперник и на такива неща даже за банди, вид Battle of the Bands. Всякакви такива надпревари и съревнования за мен са… някак си няма смисъл от тях. Просто прави си музика, не се състезавай с никого, тъй като един може да е по-добър в един жанр от теб, ти може да си по-добър в друго от него. И то отново няма по-добър, просто всеки да си прави каквото си знае, по тази причина сме актьори, просто да се показваме както си желаеме ", сподели Боил.
Той описа и по какъв начин се е стигнало до основаването на парчето:
" Много е забавна историята. 2020 година, когато беше най-тегавият интервал с пандемията. Събрахме се с Христо Нейчев – мой доста добър другар и китарист, с който работих по парчето и работя по всичко, общо взето, обвързвано с музика. Бях му на посетители и ми беше хрумнала, като бях в метрото и отивах към тях, беше ми хрумнала някаква темичка в главата. Просто ми се завъртя тая главната тематика, която е на парчето, и отидох у тях. И той, тъй като като всеки китарист, има си техника, хваща китарата с лявата ръка незабавно и аз му го напявам това нещо. Буквално ми се завъртя концепцията и аз имах концепция към този момент по тоя метод, в тоя миг и за аранжимент, имах визия по какъв начин желае да звучи това парче. И седнахме и незабавно го тракнахме някакво демо и взе, че стана. В смисъл, почнахме, след това извикахме Емилио Мархолев, с който също си работим по песните, по аранжиментите и по всичко. И взе да добива някакъв образ на парче. След това ми хрумна текста. Аз действително, още като ми хрумна мелодията, знаех защо желая да напиша парче ".
" И просто да, доста естествено се случиха нещата. Да, малко бавничко. Даже доста ми беше смешно, тъй като някакви хора малко преди да издам сингъла, тъй като аз на всички съм споделил: аз ще издавам сингъл, те ми споделят " Какво става с албума? “. И аз крещя – какъв албум? Те – " Ами няма ли да издаваш албум? “. Викам – аз в никакъв случай не съм казвал, че ще издавам албум в този момент, аз ще издава дебютен сингъл. И те – " Ами за какво толкоз се бавиш? “. И аз крещя – значи от тук идва това с огромното бавене ".
" Идеята ми просто беше, че желаех да е доста, доста изпипано. Като дебют желаех да е доста изпипано откъм тон, откъм визия, откъм аранжимент, текст, всичко да е изпипано и по тази причина толкоз бавничко ", сподели Боил Каранейчев и изясни защо става въпрос в самата ария:
" Аз, както всеки човек, съм минавал през доста разнообразни катарзиси, всевъзможни метаморфози, всевъзможни такива неща. И тегави интервали, моменти, изменничества. И общо взето, това парче концепцията ми за него беше да изповядам всичко това в една ария и загърбвам всичко минало, което е било обвързвано, отново споделям, с изменничества – от другари, от близки, от родственици, каквото се сетиш, всевъзможни такива тегави неща. И просто да го загърбя, да го оставя обратно. Това парче просто да е - тегля чертата и оставям тия неща обратно, и не преставам напред. Общо взето, това ми беше концепцията и по този начин се получи, и текстът общо взето е това – свободен от гадости ".
Целия диалог и текст можете да чуете и прочетете по-късно в секция " Интервю ".
" И аз отивам с рок и те ми споделят " Ами доста хубаво пееш, моето момче, но няма да стане с тая музика “. И това по никакъв метод мен не ме смачка, обаче познавам доста деца и доста към този момент и не деца, хора на моята възраст, които даже дори са се отказвали от музиката поради това, тъй като просто този конкурсен живот, по този начин да кажа, ги е смачкал ", посочи той.
" Музиката не е съревнование, не би трябвало да бъде. Аз по тази причина съм доста към този момент съперник и на такива неща даже за банди, вид Battle of the Bands. Всякакви такива надпревари и съревнования за мен са… някак си няма смисъл от тях. Просто прави си музика, не се състезавай с никого, тъй като един може да е по-добър в един жанр от теб, ти може да си по-добър в друго от него. И то отново няма по-добър, просто всеки да си прави каквото си знае, по тази причина сме актьори, просто да се показваме както си желаеме ", сподели Боил.
Той описа и по какъв начин се е стигнало до основаването на парчето:
" Много е забавна историята. 2020 година, когато беше най-тегавият интервал с пандемията. Събрахме се с Христо Нейчев – мой доста добър другар и китарист, с който работих по парчето и работя по всичко, общо взето, обвързвано с музика. Бях му на посетители и ми беше хрумнала, като бях в метрото и отивах към тях, беше ми хрумнала някаква темичка в главата. Просто ми се завъртя тая главната тематика, която е на парчето, и отидох у тях. И той, тъй като като всеки китарист, има си техника, хваща китарата с лявата ръка незабавно и аз му го напявам това нещо. Буквално ми се завъртя концепцията и аз имах концепция към този момент по тоя метод, в тоя миг и за аранжимент, имах визия по какъв начин желае да звучи това парче. И седнахме и незабавно го тракнахме някакво демо и взе, че стана. В смисъл, почнахме, след това извикахме Емилио Мархолев, с който също си работим по песните, по аранжиментите и по всичко. И взе да добива някакъв образ на парче. След това ми хрумна текста. Аз действително, още като ми хрумна мелодията, знаех защо желая да напиша парче ".
" И просто да, доста естествено се случиха нещата. Да, малко бавничко. Даже доста ми беше смешно, тъй като някакви хора малко преди да издам сингъла, тъй като аз на всички съм споделил: аз ще издавам сингъл, те ми споделят " Какво става с албума? “. И аз крещя – какъв албум? Те – " Ами няма ли да издаваш албум? “. Викам – аз в никакъв случай не съм казвал, че ще издавам албум в този момент, аз ще издава дебютен сингъл. И те – " Ами за какво толкоз се бавиш? “. И аз крещя – значи от тук идва това с огромното бавене ".
" Идеята ми просто беше, че желаех да е доста, доста изпипано. Като дебют желаех да е доста изпипано откъм тон, откъм визия, откъм аранжимент, текст, всичко да е изпипано и по тази причина толкоз бавничко ", сподели Боил Каранейчев и изясни защо става въпрос в самата ария:
" Аз, както всеки човек, съм минавал през доста разнообразни катарзиси, всевъзможни метаморфози, всевъзможни такива неща. И тегави интервали, моменти, изменничества. И общо взето, това парче концепцията ми за него беше да изповядам всичко това в една ария и загърбвам всичко минало, което е било обвързвано, отново споделям, с изменничества – от другари, от близки, от родственици, каквото се сетиш, всевъзможни такива тегави неща. И просто да го загърбя, да го оставя обратно. Това парче просто да е - тегля чертата и оставям тия неща обратно, и не преставам напред. Общо взето, това ми беше концепцията и по този начин се получи, и текстът общо взето е това – свободен от гадости ".
Целия диалог и текст можете да чуете и прочетете по-късно в секция " Интервю ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ