Още като заложник във Византия, той е сгоден за дъщерята

Още като пленник във Византия, той е благоприятен за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. По силата на българо-византийското съглашение от 1284 година Георги I Тертер връща в Константинопол наложената си византийска брачна половинка и в подмяна си връща някогашната, която е майка на Светослав Тертер . Синът му обаче остава арестуван като гаранция за мира.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в  книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

На идната година патриарх Йоаким III отива в Константинопол и съумява да уговори освобождението на царския наследник , под предлог, че цар Теодор Светослав ще подписа брак с дъщерята на великия стратопедарх Йоан Комнин Ангел Дука Синадин.

Още с връщането си в Търново през 1285 година Теодор Светослав е провъзгласен за престолонаследник от татко си , само че скоро по-късно е изпратен като пленник при татарите дружно със сестра си (втората щерка на Георги Тертер), която е отведена в харема на Чака.

Поради тази му политически ангажимент, уговореният брак с византийката не се реализира . В двора на татарския хан, Тодор Светослав ще прекара повече от 14 години. След загубата на трона от страна на татко му, Светослав изпада в последна беднотия.

Съпругата на Ногай, Ефросина Палеологина (извънбрачна щерка на Михаил VIII Палеолог), урежда брак сред него и внучката на богатия търговец Пандолеон, която също носи името Ефросина с рожденно Енкона, защото е нейна кръщелница.

Женитбата не носи авторитет на Светослав , само че усъвършенства доста материалното му състояние. След гибелта на Ногай стартира битка за господство в Златната орда сред сина му Чака и кандидата Токтай. Чака губи и дружно с Теодор Светослав и брачната половинка си Елена (дъщеря на Георги I Тертер и надлежно сестра на Теодор Светослав) се насочва към България.

По искане на Токтай, Чака е екзекутиран от Теодор Светослав и главата му изпратена на хана в Крим. Отношенията със Златната орда са уредени сполучливо. България освен още веднъж става самостоятелна страна , само че има и избрани териториални придобивки .

Светослав се прогласява за цар на българите през 1300 г . Наред с отстраняването на татарската опасност, от първостепенно значение за Светослав става ликвидирането на вътрешната съпротива . Противник на младия държател става търновският патриарх Йоаким III. Срещу патриарха са повдигнати обвинявания, че подкрепя на татарите . Като наказване, царят заповядва да го хвърлят от крепостната стена. Така със гибелта на Чака и идването на българския трон на цар Теодор Светослав се поставя завършек на половинвековната татарска взаимозависимост на България.

Укрепването на българската страна не съответствува с ползите на Византия . Опитвайки се да поддържа вътрешните безредици, император Андроник II Палеолог провежда през 1301 година поход против цар Теодор Светослав . Начело на византийската армия е подложен Михаил, наследник на Константин Асен, което цели да придаде легитимност на експанзията.

Въпреки изказванията на византийските хронисти, че императорът е помолен за интервенция от страна на търновската аристокрация, кандидатът за трона не среща никаква поддръжка в България. Армията му се разпада, а Михаил е зарязан от последователите си .

Втори опит за провокиране на революция Андроник II прави посредством севастократор Радослав – брат на Смилец . Подкрепен от гръцки войски, Радослав се насочва против Крънското деспотство. Родовото притежание на Смилецовия жанр в този момент е под властта на чичото на Светослав – Елтимир . Той разгромява войската на севастократора и го пленява дружно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тюрма . Тогава Светослав разменя военнопленниците против татко си, който към момента е в гръцки плен.

След сполучливото връщане на Георги I Тертер в България, Светослав му поверява ръководството на един град . През 1304 година Светослав се усеща задоволително подсилен и минава в контранастъпление . За малко време организира поредност от сполучливи военни дейности, вследствие на което под негова власт минават доста градове освен в Източна Стара планина, само че и по Черноморското крайбрежие: Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало и Агатопол.

В отговор Михаил IX и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в покрайнините на Виза (дн. Лозенград, Турция). Двете армии се срещат край охранителната кула на полуостров “ Форос/Порос “ на река Скафида в местноста Пода.

Името на тази околност произлиза от дървен сал – именуван тогава „ под “, теглен от въже, чрез който се прекосявало през устието. Скафида е била и пристанище, в което през средновековието са дебаркирали морски кораби, защото плавателното Мандренско езеро още тогава е било обвързвано с пролив с Черно море. Крепостта се е намирала на южния бряг на Мандренското езеро североизточно от дн. с. Димчево община Бургас.

След първичен конфликт българската армия отстъпва, а византийците, командвани от Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в гонене , само че мостът над реката рухва под тях. Това води до поврат в борбата, която българите печелят. След борбата при река Скафида, цялото Черноморие минава в ръцете на българския цар .

През август същата година Михаил IX Палеолог подхваща нахлуване в земите към Сливен и ги подлага на опустошаване. Императорът възвръща властта си по Черноморието, само че за малко. През есента Светослав още веднъж ги завзема. При завладяването на Созопол е покорен константинополския патриарх Йоан ХІІ Козма .

Царят и диктатор Алдимир (Елтимир) нахлуват в тракийските владения на Византия . През 1305 година византийската дипломация съумява да разстрои съюза сред царя и крънския диктатор Алдимир, употребявайки връзката на вдовицата на Смилец с щерка ѝ Марина – брачна половинка на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Светослав подхваща изненадващо нахлуване над Крънското деспотство , което минава под директната му власт.

На идната 1306 година 16 000 алани , недоволни от византийския император, се обръщат към Светослав с молба да им даде леговище в България . Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, с цел да подкрепят бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните (Каталанска кампания) и разгромени. Отчитайки боеспособността на каталанските наемници и спора им с византийските управляващи, българският цар стартира договаряния с предводителя им Бернат де Рокафорт , предлагайки му да премине на наша страна.

Светослав му дава обещание сватба със сестра си Елена Тертер , вдовицата на Чака. Преговорите не дават позитивен резултат защото са осуетени от византийската дипломация. Към края на 1306 година царят стартира мирни договаряния с Византия , само че Андроник II съзнателно бави решението си, заради отвращение да се помири със загубата на черноморските градове. Теодор Светослав изпраща две галери със зърно в гладуващия Константинопол с цел да печели благосклонностите на популацията му. Целта е да се сътвори прочут напън върху императора , с цел да одобри мирните оферти.

Резултатите не закъсняват, през 1307 година е подписан контракт сред България и Византия , скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог – Теодора Палеологина . Съгласно съглашението се узаконяват и териториалните придобивки на царя от 1304 година През останалата част от ръководството си Светослав се стреми да поддържа мир със съседите си. Традиционно положителните връзки с Венецианската република са непокътнати, за което се съди по споменаването на цар Тодор Светослав в листата на другарски настроените към Венеция владетели .

През 1315 – 1316 година се основава спор сред генуезката колония в Кафа и Българското царство във връзка нарушение правата на генуезците от страна на българските управляващи. Българският цар в самото начало стартира да протака договарянията, до момента в който в един миг въобще ги пренебрегва. Генуезките управляващи реагират на това, като освен не разрешават на своите поданица да търгуват с българските пристанища, само че им разрешават да атакуват и ограбват българи . На идната година, последва остра реакция от страна на българското царство и комерсиалните връзки са възобновени.

Към 1310 – 1311 година на държавно посещаване в Търново идва сръбският крал Стефан Милутин . Посещението му е да изглади българо-сръбски връзки, които, след прогонването на сестрата на Светослав (Анна Българска) от сръбския трон през 1299 година са край само че изострени.

В последните години на своето ръководство Тодор Светослав засилва политиката си по отношение на Византия. Повод за това е спорът сред Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог , зародил след гибелта на Михаил IX в 1320 година Българският цар из праща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военачалника Мартин. Той предлага съюз и спомагателни войски . Младият император отхвърля помощта му, подозирайки, че същинските планове на царя са да го плени . Същевременно на два пъти татарски дружини правят грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през Българското царство. Цар Теодор Светослав умира в края на 1321 година и е един от дребното български владетели, които почиват в личното си легло .

Присъединете се към нашия 

Българската история с Румен Петков: Чака – владетелят – мохамеданин, който е обезглавен