Станаха ли бездомните невидими?
Още един обществен опит слага въпроси и разсънва обществената ни съвест. Нюйоркската организация за грижа за бездомните хора New York rescue mission е създател на този план, " Make them visible ", като част от благотворителната си акция в интерес на бездомните.
Станаха ли бездомните невидими?
Това се питат те и режисират това видео като отговор на въпроса. Случайни доброволци са поканени да вземат участие, а техни близки са забъркани, без да подозират. Помолени да опишат за обичаните си хора, те ги разказват с думи на обич, признателност, обвързаност. Но когато същите тези обични близки са преоблечени и сядат на тротоарите, стават невидими за тях.
Движейки се по нормалните си направления виждаме, по какъв начин даже не поглеждат надолу, където седят просто следващите бездомници. А в случай че поглеждат, даже не ги виждат.
Не е мъчно да създадем паралел с нашата реалност.
В кофите за отпадък ровят „ несретници ”, в които единствено при по-внимателен взор може да познаем учителя си по физика в гимназията, съседа, чиято жена го напусна и той разруши живота си...Тази земя е цялостна с толкоз доста човешки истории, само че в същността ни е да им откликваме, като подаваме ръка на тези, които намират вяра в нея. Бездушието, цинизмът би трябвало да намерят отпор в човечността, съчувствието и положителното у всеки от нас. И то би трябвало да е толкоз очевидно и отличимо, колкото са лицата на бездомниците.
Станаха ли бездомните невидими?
Това се питат те и режисират това видео като отговор на въпроса. Случайни доброволци са поканени да вземат участие, а техни близки са забъркани, без да подозират. Помолени да опишат за обичаните си хора, те ги разказват с думи на обич, признателност, обвързаност. Но когато същите тези обични близки са преоблечени и сядат на тротоарите, стават невидими за тях.
Движейки се по нормалните си направления виждаме, по какъв начин даже не поглеждат надолу, където седят просто следващите бездомници. А в случай че поглеждат, даже не ги виждат.
Не е мъчно да създадем паралел с нашата реалност.
В кофите за отпадък ровят „ несретници ”, в които единствено при по-внимателен взор може да познаем учителя си по физика в гимназията, съседа, чиято жена го напусна и той разруши живота си...Тази земя е цялостна с толкоз доста човешки истории, само че в същността ни е да им откликваме, като подаваме ръка на тези, които намират вяра в нея. Бездушието, цинизмът би трябвало да намерят отпор в човечността, съчувствието и положителното у всеки от нас. И то би трябвало да е толкоз очевидно и отличимо, колкото са лицата на бездомниците.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




