Журналист от Хърватия: В ЕС не се гледа сериозно на България
Още е рано за някаква основна смяна, само че се усеща малко по-голямо успокоение, обвързвано с практичните неща от живота. Например - няма потребност хърватите да мислят за промяна на валута като пътуват в други страни от еврозоната или за цените. Това сподели за Euronews журналистът и основен редактор на изданието на българската общественост в Хърватия Диана Гласнова по тематиката с приемането на еврото в страната й.
Шенген също доста облекчи прекосяването на хърватите - словенската граница е единствено на 20 км от Загреб и в случай че едно семейство реши да обядва в Словения, няма да се тормози дали ще чака с часове на границата, сподели още тя.
По думите й тематиката за повишението на цените е била доста сериозна, само че се е говорело през октомври и ноември. Декември този развой спря. На 23 февруари ще излезе статистиката на Евростат и се оказва, че нито инфлацията е толкоз висока, нито повишението на цените, колкото се смяташе авансово.
Повишаване на цените поради приемане на еврото има, само че то е минимално. Например, в случай че при преизчисляване на курса на куната в евро за даден артикул получите цена 1.36 евро, търговците ще сложат 1.40 евро, добавя още Гласнова.
Въпросът за влизането в еврозоната беше взет на най-високо държавно равнище и не беше тематика на разискване в обществото. Чуваха се гласове за референдум, които угаснаха доста бързо, защото с присъединението към Европейски Съюз има един член, който споделя, че еврото ще бъде признато в интервал, който е вероятен или който страната е поискала.
Ако категорично не е подписан член при влизането, че страната не желае еврото, значи, че желае. Звучи малко жестоко, само че след влизането в Европейски Съюз ние не сме господари на ориста си, акцентира журналистът. Приемането в еврозоната е доста сложен и комплициран развой. Това е един от лостовете, с който действа политиката на Европейски Съюз. В последните 2 година, в които Хърватия стартира да покрива критериите за еврозоната и Шенген, единствено за Шенген критериите бяха 267. Огромният проблем за България е, че за последните 2 година нямаше постоянно държавно управление.
Страшно ми е мъчително да кажа, че на България в Европейски Съюз не се гледа съществено затова, добави Гласнова. Две години няма хармонизация на българските с европейските закони. България единственото, от което има потребност е непоклатимост. Хърватите не избраха да гласоподават за някакви нови партийки, незнайно по какъв начин образувани и финансирани. Без постоянно държавно управление България не може да влезе в еврозоната, приключи тя
Шенген също доста облекчи прекосяването на хърватите - словенската граница е единствено на 20 км от Загреб и в случай че едно семейство реши да обядва в Словения, няма да се тормози дали ще чака с часове на границата, сподели още тя.
По думите й тематиката за повишението на цените е била доста сериозна, само че се е говорело през октомври и ноември. Декември този развой спря. На 23 февруари ще излезе статистиката на Евростат и се оказва, че нито инфлацията е толкоз висока, нито повишението на цените, колкото се смяташе авансово.
Повишаване на цените поради приемане на еврото има, само че то е минимално. Например, в случай че при преизчисляване на курса на куната в евро за даден артикул получите цена 1.36 евро, търговците ще сложат 1.40 евро, добавя още Гласнова.
Въпросът за влизането в еврозоната беше взет на най-високо държавно равнище и не беше тематика на разискване в обществото. Чуваха се гласове за референдум, които угаснаха доста бързо, защото с присъединението към Европейски Съюз има един член, който споделя, че еврото ще бъде признато в интервал, който е вероятен или който страната е поискала.
Ако категорично не е подписан член при влизането, че страната не желае еврото, значи, че желае. Звучи малко жестоко, само че след влизането в Европейски Съюз ние не сме господари на ориста си, акцентира журналистът. Приемането в еврозоната е доста сложен и комплициран развой. Това е един от лостовете, с който действа политиката на Европейски Съюз. В последните 2 година, в които Хърватия стартира да покрива критериите за еврозоната и Шенген, единствено за Шенген критериите бяха 267. Огромният проблем за България е, че за последните 2 година нямаше постоянно държавно управление.
Страшно ми е мъчително да кажа, че на България в Европейски Съюз не се гледа съществено затова, добави Гласнова. Две години няма хармонизация на българските с европейските закони. България единственото, от което има потребност е непоклатимост. Хърватите не избраха да гласоподават за някакви нови партийки, незнайно по какъв начин образувани и финансирани. Без постоянно държавно управление България не може да влезе в еврозоната, приключи тя
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ