Още димят раните от предишния пожар, изпепелил над 100 декара

Още димят раните от предходния пожар, изпепелил над 100 декара гора край Добрич. Днес край добруджанския град гори освен земята — гори и вярата, че здравият разсъдък ще надделее над човешката безнаказаност. Огромни площи със зърнени култури са пламнали, разнасяйки дим и пепел в посевите — там, където след седмици трябваше да жънем самун.

Панорамните фрагменти, снимани от въздуха, са повече от красноречиви — черен пушек, изсъхнали стърнища, пожарища и линия от пламъци, които пълзят ненаситно, застрашавайки реколтата и живота на всеки, дръзнал да се бори с огнената буря.

Кой възпламени нивите?

Дали е немарливост, дали е съзнателно палеж — още не е ясно. Ясно е единствено едно: този, който подпалва хляба, гори бъдещето на всички ни. Няма естествен човек, който би тръгнал да пали стърнища при мощен вятър — само че природата си знае работата, а Бог още повече.

Години наред слушаме едно и също — „ суша, жеги, палежи, вятър — а след това сметки за вреди, обвинявания и отново нови пожари “. Резултатът е един: изгорели декари, изгубени добиви, унищожени труд и вяра. А тези, които остават с пушек в очите и празни ръце, са хората от селата, фермерите и всички ние, които ще платим цената на безотговорността.

Докога?

Докога ще чакаме някой да „ погори малко “ с опрощение за по-лесна обработка? Докога ще гледаме по какъв начин черната мъгла над житата става знак на безхаберието? Докога ще броим изгорените декари и ще се чудим от кое място да вземем самун?

Огнената буря край Добрич през днешния ден е още един мъчителен урок: земята не прости нелепостта. И този път вредите няма да са единствено в числа и статистика. Щетите са и в разрухата на здравия разсъдък. Защото който гори хляба — себе си гори.



Снимки: Momchil Todorov, Facebook