Баба на 80 години от София живее в дом за възрастни хора: Имам 4 деца, а няма кой да ме гледа
Осемдесетгодишната Баба Олга от София живее в Дом за възрастни хора в продължение на 5 години. Тя споделя историята си. Омъжих се доста млада. По това време всички девойки са омъжваха млади, а освен аз. Със брачна половинка ми не се срещнахме сами, а ни срещнаха. Имах шанс, един добър човек беше.
Имахме прекрасен живот.и живеехме непретенциозно.
Имаме трима сина и една щерка. Всички са към този момент възрастни. Съпругът ми умря преди 7 години. Имах прекрасен живот, до момента в който беше жив.Господ ми даде четири деца. Радвах се, до момента в който порастват. Грижих се за тях. Всички са образовани от преподаватели. Днес те имат хубава работа и получават хубави заплати. Всички те имат свои лични фамилии. Дъщеря ми е омъжена в чужбина.
Аз и брачният партньор ми купихме на синовете си обособени къщи. Ние страдахме, лишавахме се, с цел да има за тях.Искахме да имат и получат най-хубавото.
Съпругът ми и аз живеем сами. Децата идваха понякога, с цел да ни посетят. Съпругът ми се разболя тежко и скоро умря. Останах сама.
Къщата не е това, което беше преди. Аз се грижех за мъжа си, когато беше болен, само че за мен нямаше кой … Започнаха да ме посещават един път или два пъти в седмицата.
Не можех да отида в магазина, с цел да си купя съществени неща, тъй че моите съседи от време на време ми купуват. Те имаха повече благосклонност от децата ми, които родих, пазех и отгледах с толкоз обич.
С течение на времето не можех да се движа и да вървя до тоалетната.
И ето моята орис през днешния ден. Да родиш четири деца, да им дадеш всичко и да пристигна времето, когато имаш потребност от помощ, и те да извърнат главите си и те оставят в дома на възрастни хора.
Бях в дома в продължение на 5 години. Мога да ви кажа,че това бяха 5 доста сложни и мъчни години. Получавам храна и медицински грижи, имам и с кого да приказвам и да поддържам връзка. Но обичам топлия си дом. Моят дом, който построихме със брачна половинка ми сами, с нашите проблеми и с любовта си.
Синовете ми имат свои деца, които вече също са възрастни. Те не тормозят родителите си с нищо. Не вървят и да ги виждат даже. Аз съм сама с тъгата си, а те ще почувстват огорчението и болката, когато също останат сами.
