Представянето на българите в Лондон - очаквано и разочароващо
Осем участници, два финала, един персонален връх и седмо място като върхово достижение. Това е равносметката от представянето на българските състезатели на международното състезание по лека атлетика в Лондон, което приключи в неделя.
България предстоящо не попадна в класирането по медали и раздели 59-а позиция в крайното нареждане с актив от две точки, които олимпийската вицешампионка от Рио 2016 Мирела Демирева донесе със седмото си място на скок височина.
По-назад в класацията останаха само Молдова и Ирландия, които с по една точка от едно осмо място разделиха 65-ата позиция. В шампионата имаше състезатели от 205 народи. Със международни трофеи си потеглиха представители на 27, а 43 страни завоюваха отличие.
Това е осмото следващо международно състезание, в което България не взима нито един орден. Бронзът на Тереза Маринова в тройния скок от 2001 година продължава да бъде мираж за българските лекоатлети. Което е изцяло разумно с оглед обстановката в родната атлетика, където самото класиране за международно се смята за доста огромен триумф.
За множеството българи се оказва непостижимо даже да се приближат до най-хубавите си резултати през годината. Подобряването на персоналния връх за сезона е съществена цел за всеки състезатели, когато пристигна време за най-важното съревнование за годината. В Лондон това направиха единствено трима - Демирева, Тихомир Иванов и Ивет Лалова.
" Няма да чуете от мен такова нещо (дали съм отчаян от някого). Самото класиране за международното значи, че са посочили класа, тъй като нормативите са доста високи. В скока на височина при мъжете нормативът беше 230 см, а с 229 се взе орден ", разяснява за " Дневник " президентът на българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов.
© LAP.bg
" Атлетиката е самостоятелен спорт. Чудесно е, че имахме два финала. Да, чаках повече от някои състезатели. Най-важното на международното състезание е да успееш да се реализираш. Всеки от нашите спортисти, в случай че беше се осъществил, щеше да е на край ", добави Карамаринов.
Преди две години на шампионата в Пекин България приключи с три финала, от които четвърто място на Габриела Петрова в тройния скок, седмо на Ивет Лалова в спринта на 200 метра и девето на Мирела Демирева в скока на височина.
През 2013 година финалът беше единствено един - на Георги Иванов, който се класира осми в тласкането на гюле. Две години по-рано целещата се в медалите Ваня Стамболова се подреди шеста на 400 метра с трудности, а Лалова - седма на 100 метра. През 2011 година единственият български финалист беше Момчил Караилев, приключил девети в тройния скок.
В Лондон единствено трима от българите демонстрираха високо равнище - Демирева, Лалова и Тихомир Иванов. И всеки от тях, по една или друга причина, остана отчаян от представянето си, тъй като очакваше надалеч повече от постигнатото.
Иванов беше най-постоянният и напредващ играч в българския тим този сезон. След като впечатли с класиране за финала на олимпийските игри, през 2017 година той за пръв път доближи границата от 230 сантиметра и направи страховит дебют в Диамантената лига с четвърто място в Париж и второ в Рабат.
23-годишният скачач, за който това беше дебют на международно състезание, единствен от българите реализира персонален връх в Лондон. Той се класира четвърти в квалификацията с 231 см, само че травма на загрявката преди финала го лиши от опцията за челно класиране.
© LAP.bg
Иванов имаше действителен късмет да се бори даже за отличие, защото резултатите във финала бяха слаби. Сириецът Мадж Един Газал завоюва бронзовия орден със скок от 229 см, освен това реализирани от втория опит.
" Не мога да кажа, че не съм отчаян, несъмнено съм. Бях доста добре, имах огромни упования. Не знам, не чаках да се случи нещо такова. Чувствах се супер, бях подготвен за финала. Тренирал съм цялостен сезон, с цел да покажа най-хубавото на финала. За страдание такива дребни неща оказват огромно въздействие ", сподели Иванов, представен от bgathletic.com.
Демирева имаше изпълнен с компликации следолимпийски сезон, като даже не съумя да покрие норматива за класиране на международното. Единствено слабите резултати на останалите състезателки й разреши да хване последния от последните влакове за Лондон.
Сребърната медалистка от Рио дойде с 37-и резултат в света за сезона - 190 см, и съумя да го усъвършенства в квалификациите. Тя скочи 192 см от втория опит, с цел да се класира на финала. Там българката имаше огромни упоритости да преследва орден, само че не съумя да скочи повече от 192 см и раздели седмата позиция.
" Разочарована съм, несъмнено, тъй като излязох за орден. Не можах да се оправя. Да, годината беше сложна, само че това международно е част от пътя ми към Токио 2020. Знам, че съм на правилния път и не преставам да работа ", сподели Демирева след надпреварата.
Според Карамаринов се е видяло, че те " изобщо не са надалеч от медалите ". " Всичко е въпрос на реализация. Мирела скачаше за орден и отсега нататък ще скача за орден. Тихомир не е надалеч, само че имаше малшанс ", сподели още шефът на българската атлетика.
© LAP.bg
Шампионатът в Лондон беше 20-ото огромно състезание в кариерата на Ивет Лалова. Българката се целеше във край на 200 метра и беше концентрирала напъните си напълно върху тази дисциплинираност, а както сподели самата тя, стоте метра й бяха главно за загрявка.
Лалова се размина за малко с постигането на задачата си. Тя отпадна в полуфиналите на 200 метра и зае девета позиция в крайното класиране. Напред продължиха първите осем, а българката остана на 11 стотни от присъединяване във финала.
На 100 метра Лалова също съумя да стигне до полуфиналите и даже реализира персонален връх за сезона - 11,25 секунди, които й отредиха 19-о място в крайното нареждане. В Лондон тя сподели, че даже на 33 години продължава да бъде неизменима част от елита на международния спринт.
© LAP.bg
Най-разочароващото показване в българския тим беше на Радослава Мавродиева. Опитната гюлетласкачка по традиция реализира доста положителни резултати в европейските шампионати, само че не съумява да повтори достиженията си, когато стъпи на най-голямата сцена.
Този сезон Мавродиева завоюва сребърен орден от европейското в зала с персонален връх от 18.36 метра и злато от Балканиадата. В Лондон тя преодоля едвам 16.99 метра при единствения си сполучлив опит, като приключи 19-а от 30 участнички.
През 2016 година българката беше шеста на международното в зала и пета на европейското, само че отпадна в квалификациите в Рио. Българката не съумя да стигне до финала и при предходните си две участия на международно навън - 2011 година в Дегу и 2013 година в Москва.
Преди две години Габриела Петрова беше най-добре представилият се български лекоатлет на международното. Тя приключи четвърта в тройния скок, като скочи 14.66 метра и се размина за доста малко с медала. По-рано същата година българката завоюва сребро от европейското в зала, а в края на 2015 година беше определена за състезател на годината.
Две години по-късно Петрова продължава да е доста надалеч от онази си форма. Откакто при започване на 2016 година правата й краткотрайно бяха спрени поради приложимост на мелдоний (и след това възстановени), тя не съумява да се приближи до най-хубавите си резултати. В Лондон българката скочи единствено 13.90 метра и приключи 17-а измежду 26 участнички. Тя остана на 29 см от най-силното си достижение за сезона и на 27 см от място във финала.
Националният рекордьор на 3000 метра с трудности Митко Ценов и състезателите в тройния скок Момчил Караилиев и Георги Цонов бяха останалите трима български представители в Лондон.
Ценов приключи 24-и измежду 29-ата състезателите в своята дисциплинираност. Той финишира за 8:45.81 минути, като остана на цели 15 секунди от най-хубавото си тичане през 2017 година След конкуренцията българинът разгласи желание да се концентрира върху друга дисциплинираност.
" Бягам по-слабо, откогато когато бях младша възраст. За идната година ще сменим напълно - ще тичам 1500 метра, ще разчитаме малко повече на скорост. Може и да пусна един старт на стипъла, само че особено ще се сготвям на 1500 метра и за зима, и за лято ", сподели Ценов.
В тройния скок при мъжете резултатите бяха слаби и единствено трима състезатели преодоляха квалификационната норма от 17 метра. Във финала се влизаше с 16.66 метра, които се оказаха непостижими за Караилиев и Цонов.
35-годишният Караилиев имаше 17.05 метра през сезона, само че реализира 16.57 метра в Лондон и приключи 15-и. 24-годишният Цонов се подреди две места по-назад с 16.53 метра, на 40 см от най-хубавия си резултат през годината.
България предстоящо не попадна в класирането по медали и раздели 59-а позиция в крайното нареждане с актив от две точки, които олимпийската вицешампионка от Рио 2016 Мирела Демирева донесе със седмото си място на скок височина.
По-назад в класацията останаха само Молдова и Ирландия, които с по една точка от едно осмо място разделиха 65-ата позиция. В шампионата имаше състезатели от 205 народи. Със международни трофеи си потеглиха представители на 27, а 43 страни завоюваха отличие.
Това е осмото следващо международно състезание, в което България не взима нито един орден. Бронзът на Тереза Маринова в тройния скок от 2001 година продължава да бъде мираж за българските лекоатлети. Което е изцяло разумно с оглед обстановката в родната атлетика, където самото класиране за международно се смята за доста огромен триумф.
За множеството българи се оказва непостижимо даже да се приближат до най-хубавите си резултати през годината. Подобряването на персоналния връх за сезона е съществена цел за всеки състезатели, когато пристигна време за най-важното съревнование за годината. В Лондон това направиха единствено трима - Демирева, Тихомир Иванов и Ивет Лалова.
" Няма да чуете от мен такова нещо (дали съм отчаян от някого). Самото класиране за международното значи, че са посочили класа, тъй като нормативите са доста високи. В скока на височина при мъжете нормативът беше 230 см, а с 229 се взе орден ", разяснява за " Дневник " президентът на българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов.
© LAP.bg
" Атлетиката е самостоятелен спорт. Чудесно е, че имахме два финала. Да, чаках повече от някои състезатели. Най-важното на международното състезание е да успееш да се реализираш. Всеки от нашите спортисти, в случай че беше се осъществил, щеше да е на край ", добави Карамаринов.
Преди две години на шампионата в Пекин България приключи с три финала, от които четвърто място на Габриела Петрова в тройния скок, седмо на Ивет Лалова в спринта на 200 метра и девето на Мирела Демирева в скока на височина.
През 2013 година финалът беше единствено един - на Георги Иванов, който се класира осми в тласкането на гюле. Две години по-рано целещата се в медалите Ваня Стамболова се подреди шеста на 400 метра с трудности, а Лалова - седма на 100 метра. През 2011 година единственият български финалист беше Момчил Караилев, приключил девети в тройния скок.
В Лондон единствено трима от българите демонстрираха високо равнище - Демирева, Лалова и Тихомир Иванов. И всеки от тях, по една или друга причина, остана отчаян от представянето си, тъй като очакваше надалеч повече от постигнатото.
Иванов беше най-постоянният и напредващ играч в българския тим този сезон. След като впечатли с класиране за финала на олимпийските игри, през 2017 година той за пръв път доближи границата от 230 сантиметра и направи страховит дебют в Диамантената лига с четвърто място в Париж и второ в Рабат.
23-годишният скачач, за който това беше дебют на международно състезание, единствен от българите реализира персонален връх в Лондон. Той се класира четвърти в квалификацията с 231 см, само че травма на загрявката преди финала го лиши от опцията за челно класиране.
© LAP.bg
Иванов имаше действителен късмет да се бори даже за отличие, защото резултатите във финала бяха слаби. Сириецът Мадж Един Газал завоюва бронзовия орден със скок от 229 см, освен това реализирани от втория опит.
" Не мога да кажа, че не съм отчаян, несъмнено съм. Бях доста добре, имах огромни упования. Не знам, не чаках да се случи нещо такова. Чувствах се супер, бях подготвен за финала. Тренирал съм цялостен сезон, с цел да покажа най-хубавото на финала. За страдание такива дребни неща оказват огромно въздействие ", сподели Иванов, представен от bgathletic.com.
Демирева имаше изпълнен с компликации следолимпийски сезон, като даже не съумя да покрие норматива за класиране на международното. Единствено слабите резултати на останалите състезателки й разреши да хване последния от последните влакове за Лондон.
Сребърната медалистка от Рио дойде с 37-и резултат в света за сезона - 190 см, и съумя да го усъвършенства в квалификациите. Тя скочи 192 см от втория опит, с цел да се класира на финала. Там българката имаше огромни упоритости да преследва орден, само че не съумя да скочи повече от 192 см и раздели седмата позиция.
" Разочарована съм, несъмнено, тъй като излязох за орден. Не можах да се оправя. Да, годината беше сложна, само че това международно е част от пътя ми към Токио 2020. Знам, че съм на правилния път и не преставам да работа ", сподели Демирева след надпреварата.
Според Карамаринов се е видяло, че те " изобщо не са надалеч от медалите ". " Всичко е въпрос на реализация. Мирела скачаше за орден и отсега нататък ще скача за орден. Тихомир не е надалеч, само че имаше малшанс ", сподели още шефът на българската атлетика.
© LAP.bg
Шампионатът в Лондон беше 20-ото огромно състезание в кариерата на Ивет Лалова. Българката се целеше във край на 200 метра и беше концентрирала напъните си напълно върху тази дисциплинираност, а както сподели самата тя, стоте метра й бяха главно за загрявка.
Лалова се размина за малко с постигането на задачата си. Тя отпадна в полуфиналите на 200 метра и зае девета позиция в крайното класиране. Напред продължиха първите осем, а българката остана на 11 стотни от присъединяване във финала.
На 100 метра Лалова също съумя да стигне до полуфиналите и даже реализира персонален връх за сезона - 11,25 секунди, които й отредиха 19-о място в крайното нареждане. В Лондон тя сподели, че даже на 33 години продължава да бъде неизменима част от елита на международния спринт.
© LAP.bg
Най-разочароващото показване в българския тим беше на Радослава Мавродиева. Опитната гюлетласкачка по традиция реализира доста положителни резултати в европейските шампионати, само че не съумява да повтори достиженията си, когато стъпи на най-голямата сцена.
Този сезон Мавродиева завоюва сребърен орден от европейското в зала с персонален връх от 18.36 метра и злато от Балканиадата. В Лондон тя преодоля едвам 16.99 метра при единствения си сполучлив опит, като приключи 19-а от 30 участнички.
През 2016 година българката беше шеста на международното в зала и пета на европейското, само че отпадна в квалификациите в Рио. Българката не съумя да стигне до финала и при предходните си две участия на международно навън - 2011 година в Дегу и 2013 година в Москва.
Преди две години Габриела Петрова беше най-добре представилият се български лекоатлет на международното. Тя приключи четвърта в тройния скок, като скочи 14.66 метра и се размина за доста малко с медала. По-рано същата година българката завоюва сребро от европейското в зала, а в края на 2015 година беше определена за състезател на годината.
Две години по-късно Петрова продължава да е доста надалеч от онази си форма. Откакто при започване на 2016 година правата й краткотрайно бяха спрени поради приложимост на мелдоний (и след това възстановени), тя не съумява да се приближи до най-хубавите си резултати. В Лондон българката скочи единствено 13.90 метра и приключи 17-а измежду 26 участнички. Тя остана на 29 см от най-силното си достижение за сезона и на 27 см от място във финала.
Националният рекордьор на 3000 метра с трудности Митко Ценов и състезателите в тройния скок Момчил Караилиев и Георги Цонов бяха останалите трима български представители в Лондон.
Ценов приключи 24-и измежду 29-ата състезателите в своята дисциплинираност. Той финишира за 8:45.81 минути, като остана на цели 15 секунди от най-хубавото си тичане през 2017 година След конкуренцията българинът разгласи желание да се концентрира върху друга дисциплинираност.
" Бягам по-слабо, откогато когато бях младша възраст. За идната година ще сменим напълно - ще тичам 1500 метра, ще разчитаме малко повече на скорост. Може и да пусна един старт на стипъла, само че особено ще се сготвям на 1500 метра и за зима, и за лято ", сподели Ценов.
В тройния скок при мъжете резултатите бяха слаби и единствено трима състезатели преодоляха квалификационната норма от 17 метра. Във финала се влизаше с 16.66 метра, които се оказаха непостижими за Караилиев и Цонов.
35-годишният Караилиев имаше 17.05 метра през сезона, само че реализира 16.57 метра в Лондон и приключи 15-и. 24-годишният Цонов се подреди две места по-назад с 16.53 метра, на 40 см от най-хубавия си резултат през годината.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ