Осем от 12-те конституционни съдии са на мнение, че Конвенцията

Осем от 12-те конституционни съдии са на мнение, че Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение не подхожда на българския главен закон. Това излиза наяве от известие на съда. Решението на съдиите е подписано с четири особени отзиви - на Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

Истанбулската спогодба беше изтеглена от Народното събрание и изпратена от 75 депутати на Конституционния съд.
Съдиите вършат разбор на хронологията от събитията по проблемите с домашното принуждение години обратно. И споделят в решението си, че има връзка сред политиката на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами, като форма на дискриминация против дамите, учредена на пола и отбраната на някои права на " трансджендър " лицата.

Конституционният съд намира, че макар безспорните си позитивни страни, Конвенцията е вътрешно спорна и това несъгласие основава двупластовост в нея. Така да вземем за пример, с цел да се дефинира обектът на отбрана от всички форми на принуждение и на дискриминация, е употребен терминът " дами ", само че, въпреки това, преводът на понятието " gender " като " обществен пол " участва в Конвенцията като независима категория, друга от пола като биологична същина.

Конвенцията разделя биологичното и общественото измерение на пола и излиза отвън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия тип, проучват съдиите. И защото понятието " Gender " се използва в изразите " gender equality, " gender-based violence " и други, то тези изрази, според от интерпретацията, могат да доведат до разнообразни и спорни разбирания за философията на Конвенцията.

Въпреки че не урежда съответно правата на самите " трансджендър " хора, Конвенцията е и първият интернационален контракт, подписан от България, който категорично включва признака " еднаквост, учредена на пола ", считат от Конституционен съд.
Анализът на термините " gender " - преведен на български език един път като " пол " и повторно като " обществен пол ", и " gender identity ", преведен на български език като " еднаквост, учредена на пола ", сочи, че понятията са свързани и следва да бъдат разбирани едно посредством друго. А неналичието на единно схващане за понятието " gender " се илюстрира и от дейната социална и политическа полемика по въпроса " за " или " срещу " джендър идеологията.

Според Конституционен съд вътрешното несъгласие в Конвенцията е явно при сравнение на заявените цели и нейното заглавие с по този начин дадената формулировка за " пол ".

Правното тъждество сред половете е провъзгласено в конституцията. То не значи еднообразно отнасяне на двата пола, а изисква вземане предвид с биологичните особености и разликите сред тях, написа Конституционен съд и продължава, че Конституцията и цялото българско законодателство е построено върху разбирането за бинарното битие на човешкия тип. А общественото измерение в конституцията не основава обществен пол, самостоятелен от биологичния, както е планувано в Конвенцията.

Понятието " gender " участва в Конвенцията настрана и наред с понятието " sex ", а това състояние отдалечава приложното поле на Конвенцията от декларираните в нея цели за отбрана на дамите и открива пространство за спорното й използване.
Конвенцията проправя път към внедряване на понятията " пол ", и " еднаквост, учредена на пола " и това би наложило да се основат процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, в прорез с конституцията. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика сред жена и мъж, битката против насилието над дамите остава единствено фиктивен, само че неосъществим ангажимент, написа в претекстовете на Конституционен съд.

Съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов споделят в своето изключително мнение, че " решението на Конституционния съд съставлява " услуга " за политиците от всички цветове - предотвратява вероятен спор в ръководещата коалиция и съответствува с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната съпротива. Съответно е и на публичната настройка сега ". По думите им обаче времето ще е съдник дали взетото решение въплъщава онази безпристрастност, гражданска храброст и героизъм, които са присъщи на самостоятелното правораздаване. Ненков и Ангелов разясняват, че единствено може да се допуска какви са същинските аргументи за отхвърли да се наредим до болшинството цивилизовани и демократични европейски страни в търсенето на лек против насилието.

Бившият омбудсман и сегашен арбитър в Конституционен съд Константин Пенчев в своето изключително мнение разяснява, че съществуващата отрицателна прочувствена настройка в обществото към Конвенцията би следвало да бъде регистрирана при взимане на политическото решение дали този интернационален контракт да бъде утвърден. Пенчев показва обаче, че публичното мнение не може да въздейства върху правната преценка за сходството на Конвенцията с конституцията.

Според конституционния арбитър Филип Димитров, не съществува никакво съображение - заради боязън от това, че някое държавно управление няма да си свърши работата или че някои родители се смятат неспособни да възпитават децата си - да се афишира за противоконституционна интернационална спогодба, която не опонира на никакъв текст или принцип на българската конституция.

По думите му въпреки всичко " бурната обществена реакция на българското общество, въпреки и подстрекавана от погрешни тълкувания и втълпяване на подправени страхове, явно отразява някои действителни опасения, свързани с опцията ратификацията на Конвенцията да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към втълпяване по " легален " метод измежду децата на " свръхосвободени " хрумвания (като самоназоваващата се по този начин " джендър идеология " - " gender ideology " ) ".