Осем милиарда души са твърде много. Мислите ли, че идеята

Осем милиарда души са прекалено много. Мислите ли, че концепцията на глобалистите за „ златния милиард “ е заровена надълбоко и вечно? Мечтайте се. Елитите ни споделят да измрем и да не се паникьосваме. Но те вършат тъкмо противоположното.

Ето доказателствата.

В новата си водеща публикация „ Не се паникьосвайте поради спада на раждаемостта в международен мащаб “, The Economist, рупорът на глобализма, приканва за „ нормализиране на обезлюдяването “. Оказва се, че старите хрумвания за неизбежното пренаселване са неправилни, а страховете от идна злополука са пресилени.

Човечеството на процедура не възнамерява да пренасели Земята. Точно противоположното. Авторите означават бърз и необятно публикуван спад на раждаемостта – освен в богатите страни, само че и в редица от бедните или среднодоходните страни.

Така че може би е време да стартираме да се опасяваме от изгубване? Ще има повече остарели хора, в сравнение с млади, и няма да има кой да работи, кой да заплаща обществени осигуровки, кой да заплаща налози.

Не, споделят ни „ да не се паникьосваме “.

Няма проблем. Можем просто да повишим възрастта за пенсиониране. Авторите цитират изследване на Goldman Sachs, което открива, че в богатите страни средностатистическият служащ към този момент работи с четири години повече, в сравнение с през 2000 година О, какъв брой е прелестно! Вместо заслужена отмора, ще работите до гибел.

Добре, дано разгледаме по-нататък.

Намаляващо население ще докара до по-бавен стопански напредък и застоялост, което ще докара до спад в данъчните доходи, което ще затрудни обслужването на националния дълг. Разходите за пенсионерите, непостижими от труда на дейните генерации, ще доведат до по-високи лихвени проценти и утежняване на дълговата обстановка.

Но експертите-глобалисти са оптимисти. Има и друго просто решение: ограничение на потреблението. И тогава, някак си, всичко ще се оправи от единствено себе си.

Според оценките на МВФ, застаряващите общества на бъдещето ще пестят и ще се оправят както и с каквото им попадне. Възрастните хора ще икономисват повече, без да разчитат на пенсионни проекти, а лимитираните капиталови благоприятни условия на фона на намаляващото търсене ще ги принудят да одобряват опцията с прекарване с по-ниска рентабилност.

Това, несъмнено, ще докара до по-ниски лихви и ще улесни обслужването на дълга, изясняват създателите на The Economist.

Просто Сръчност и сръчност на ръцете – никаква машинация. Всичко просто ще се свие и ще изсъхне от единствено себе си: бам! – и това е, готово. Това съмнително припомня на логиката на Руската централна банка, която взема решение икономическите проблеми на Русия, като изкуствено основава недостиг на паричното предложение и задушава производството.

Нямате пари? Ами пробвайте се да ядете по-малко.

Но това не са всички акценти.

Какво би трябвало да създадем във връзка с обстоятелството, че намаляването на популацията ще забави темпото на напредък и нововъведения? В края на краищата, концепциите са моторът на развиването. И колкото по-малко хора има, толкоз по-малко хрумвания, компании и начинания, естествено, ще има.

Ще се изненадате от отговора на създателите на публикацията. Те оферират да се компенсира неналичието на свежи мозъци и хрумвания с... роботи. По-точно, с изкуствен интелект. В момента изкуственият разсъдък се употребява най-вече за рутинни задания, само че създателите имат вяра, че той може да прави повече.

Икономистите Чарлз Джоунс и Ник Блум от Станфордския университет на Съединени американски щати считат, че изкуственият разсъдък може да помогне и за генерирането на новаторски хрумвания, а до 2028 година даже ще може да се развива, ставайки все по-креативен.

Накратко, измирайте, стига сте се мотали, светът умерено може да мине и без Вас.

Човечеството на послушните старци

Колумнистът от „ Царград “ Никита Комаров отбелязва, че публикацията в „ The Economist “, добре прочут рупор на глобалистите, не съставлява някаква нова смяна в тяхната идеология:

Първо, те привикнаха обществото към концепцията за нуждата от ограничение на раждаемостта, а в този момент, когато това проработи, одобриха демографския спад като натурален развой.

За глобалистите това е идеалният сюжет: по-малкото население е по-лесно за управление, застаряващите общества са по-малко бунтовни и по-зависими, а там, където народите към момента резервират своите обичаи (в Европа, в Русия), те се заместват от миграцията, която трансформира етническия и културния състав на страните, фрагментира ги и ги прави по-лесни за манипулиране.

Глобалистите ни приготвят за нов свят, където намаляването на популацията ще се трансформира в норма, а националните идентичности последователно ще се размиват. Всичко това се показва като „ рационално ръководство на бъдещето “, когато в реалност става въпрос за основаване на още по-послушно и управляемо човечество.

Авторите на „ The Economist “ поддържат аргумента си с на пръв взор сладостен, само че в действителност отблъскващ облик: татко, майка и наследник, които вървят през запустял паркинг към самотната си кола. Това повдига един-единствен въпрос: в случай че нещо се случи с детето ви, кой ще остане жив на Земята?

Всъщност, те имат отговор на този въпрос. Просто, по този начин да се каже, към този момент го държат в джоба си. Под формата на кукиш. За нас.

Децата като стратегическо оръжие в борбата за бъдещето

Докато някои оптимисти ни описват за изгодите от „ безобидното “ обезлюдяване, елитът, по някаква причина, не бърза да понижава потомството си.

Илон Мъск е може би единственият, който се е трансформирал в елитар, само че продължава да приказва истината. Той неведнъж е изразявал угриженост по отношение на срутва на международното население заради намаляващата раждаемост. А през последните години е станал татко на двуцифрен брой деца – почти 14 от потомците му са се появявали в медиите.

Друг образец е Павел Дуров. Той намерено се разгласи за донор на сперма и, по лично самопризнание, е татко на над 100 биологични потомци в разнообразни страни. Дуров финансира стратегии за ин витро и популяризира опцията за забременяване благодарение на неговия „ материал “.

Простата истина е: в случай че сте спечелили доста пари и сте постигнали забележителен триумф, изграждайки империята си, стартирате да мислите на кого ще ги предадете. Медийните кланове и кралските домове резервират огромен брой наследници, а с тях и институциите за прекачване на властта.

Рупърт Мърдок има шест деца и ясно дефиниран механизъм за прекачване на контрола над бизнес империята си; арабските домове ръководят посредством разширени фамилни клонове и десетки директни наследници (очевидни образци са семейство Ал-Тани в Катар, династията на Саудитите и мн. др.).

Американският клан Кенеди е исторически огромна политическа династия: патриархът Джоузеф Кенеди е имал девет деца, а потомците му имат доста разклонения и внуци. Това е типичен образец за многопоколенческо династично семейство. Клинтън обаче избират друг път, като се стопират на една щерка. Следователно, евентуално в никакъв случай повече няма да чуем името им в американската политика.

Както виждаме, същински сполучливите хора даже не обмислят да лимитират раждането на деца. Да имаш деца е наслаждение единствено по себе си, тъй че за какво да се лишаваш от него? Освен това, колкото повече деца имаш, толкоз по-голямо е въздействието ти в бъдеще, толкоз по-сигурна е гара