Изповед: Алкохоличка съм от осем години. Но се изправих срещу себе си
Осем години борба с анорексията, взаимозависимост от алкохол и марихуана. Преход от една адикция към друга и след това трета. И смелостта в един миг да се изправиш против всичко това.
Жена, която от години се бори се със зависимости, се съгласи да приказва за проблемите си. В последните месеци тя се е присъединила в стратегия на група на анонимни алкохолици и е постигнала първите си триумфи по превъзмогването на адикциите. Записахме я без редакции.
Ето какво показа тя:
" Ще споделя, тъй като това оказва помощ. Аз даже с мои пациенти съм коментирала проблемите си с алкохола и с анорексията със цел моята история да помогне на някой различен човек.
Защото алкохолизмът е заболяване, което визира извънредно доста хора и съм се надявала, че, разказвайки моята история, някой различен може да разбере и да му оказа помощ. Но доста мъчно хората осъзнават, че са алкохолици, извънредно мъчно е това.
Аз разбрах, че имам проблем с алкохола преди осем години. Имах връзка с един състезател, бях нападателна към него, към фамилията си и в един миг осъзнах, че би трябвало да се боря за живота си. Той ми даде доста добър образец, беше безупречен, прецизен, сериозен човек и аз желаех да съм като него. Просто с помощта на връзката си с него, взех решение, че би трябвало да се боря.
Пиех доста бира, по 8 литра дневно. Вино - по две бутилки на вечер. Бях почнала в почивните си дни да пия от сутринта. И марихуана. Цигара след цигара. Бях на интервали, ту марихуана, ту алкохол.
Болна съм от анорексия. И доста дами, които имат анорексия, прибягват и до алкохол, и до опиати. Тоест едно пристрастяване го заменят с друго.
Стараех се посредством спорт да контролирам безусловно всичко. В един миг помагаше, девет месеца бях безусловно чиста. После обаче, защото имах приятелки алкохолички, с които поддържах връзка, отново се почна - айде да пийнем, айде тая вечер да излезем и то, като се подкара веднъж, отиде...
Имала съм изцепки. Разбивала съм входа на кооперацията, влизала съм с шутове в къщи, била съм се даже с майка си, крадях я...
Открих групата за анонимни алкохолици, откакто написах зов за помощ и питах в страничката на съдружие " Майки против дрогата " във фейсбук дали има такива групи. Отговориха ми, че има, пристигнах на първата си колекция на 3 септември. На този ден алтернативата беше дали да се прибера да пия след работа, или да дойда на група. Дойдох на група. И от този момент съм чиста.
Групата се събира всеки ден, аз пропущам рядко, четири-пет пъти в седмицата пристигам. В групата сме две дами, останалите са мъже. Момчетата се държат съвършено с нас.
Ако някой в никакъв случай не е чувал за Анонимните алкохолици или не знае нищо, бих му споделила, че тази стратегия работи извънредно дейно, в случай че човек е взел крайното решение да спре този пъкъл. Просто би трябвало да има огромно предпочитание да се откъсне от пъкъла, в който живее, тъй като това е пъкъл, само го разказвам с тази дума.
Тук се научих да споделям, научих се да откривам себе си, да откривам неприятните си черти и да се боря с тях посредством дейната психотерапия, която предлага програмата на Анонимни алкохолици. Просто би трябвало да се съблюдава, да се чете и човек да има поддръжка. Тук имаш поддръжка, тук приказваш за проблемите, приказват и другите алкохолици за техните проблеми и ти можеш да извлечеш позитивна поука за самия себе си посредством разказите на другите.
Семейството ми реагира с безспорна поддръжка. Много се радва майка ми, че пристигам тук, разликата сред мен преди четири месеца и в този момент е голяма. Дори образно. И съм си запазила една фотография от този момент, в какъв възмутителен тип бях, а в този момент съм себе си. Разсъдъкът ми се връща от ден на ден и повече. Решена съм непременно да се боря за живота си.
Първата смяна в моя живот е, че започнах да правя естествени ежедневни действия. Да шетам дома си, да съм точна, да наподобявам добре. Просто да пребивавам обикновено. Да имам място в обществото като естествен човек, не като една алкохолик, отхвърлена от безусловно всеки.
Нямам нови другарства, само че преустанових връзка със остарели другари - един от тях прекаляваше с хапчетата, други пушеха трева, прекратих такива познанства. Останаха единствено тези, които са чисти и не използват безусловно нищо.
Тук имаме хора, чисти от опиатите от четири години и чисти от алкохола от две. Има хора, които вършат сривове и за мен това е подбудено от обстоятелството, че не поставят задоволително старания. Те просто не го желаят в действителност. А след срив, човек се връща към приложимост, единствено че всяка последваща приложимост е по-тежка. Ако той се върне в групата, тя му оказва помощ. Винаги сме дружелюбни към тези, които се борят. Но за мен не е невероятно, това е въпрос на старания, които полагаш всеки ден. Всеки ден. Полагаш старания и работиш по програмата. Аз не съм пропуснала нито един ден. Всеки ден чета по два-три часа, това е ситуацията. Който желае да се излекува, поставя старания. Който не поставя старания, не идва на групите, не работи съществено, той още веднъж се връща към използването. Това е истината.
В момента съм мобилизирана и това ме държи. Страх ме е, че някой ден ще се отпусна, мисля за това. Просто съм се оставила в Божиите ръце. Моля се на Господ, пребивавам тук и в този момент, за през днешния ден и поставям старания. Това е. Днес съм тук, жива и здрава, трезва, това е.
Имах изкушения в тия четири месеца, когато някой приказва за алкохол или за трева - имам такива импулси до ден-днешен. Просто аз съм на доста дребна умереност още, четвърти месец, даже недовършен. А от осем години се боря. Само че по какъв начин го правех до момента? Просто желаех да понижа алкохола. Отказвах да допускам, че съм болна от алкохолизъм, пробвах да понижа количеството. Но този метод е неосъществим. Генетично заложено е да си пияч и ти не можеш да го контролираш. Или го спираш, или затъваш. Нито капка. Нищо.
Ако има и други с сходни проблеми, които сега се чудят дали да подхващат тази стъпка, желая да им кажа, че решат ли един път, нищо не може да ги спре. И работата се наглася по отношение на сбирките, и всичко. Най-важното е възобновяване. Който желае да се бори, методът е този. Това е ситуацията. Който желае да се измъкне от калта, се наглася по отношение на програмата за възобновяване.
Дори да ме обсеби тази стратегия, въпросът е да остана трезва и да оказвам помощ и на други хора като мен. Това е най-важното.
Мечтата ми е да имам семейство. И дете.
Записа Веселина Божилова
__
Групата на Анонимни алкохолици в Пловдив има сбирки всеки ден от 18 ч в къщата на съдружие " Майки против дрогата " на ул. " Арда " 9 А. Там се събира и група на Анонимните наркозависими - във вторник и петък от 19 часа. Подобни групи има в България от 35 години, в някои градове като София и Стара Загора те имат сериозна традиция. В уеб страницата на Анонимни алкохолици могат да се видят адресите на сходни групи в цялата страна.
Още от ОБЩЕСТВО:
Жена, която от години се бори се със зависимости, се съгласи да приказва за проблемите си. В последните месеци тя се е присъединила в стратегия на група на анонимни алкохолици и е постигнала първите си триумфи по превъзмогването на адикциите. Записахме я без редакции.
Ето какво показа тя:
" Ще споделя, тъй като това оказва помощ. Аз даже с мои пациенти съм коментирала проблемите си с алкохола и с анорексията със цел моята история да помогне на някой различен човек.
Защото алкохолизмът е заболяване, което визира извънредно доста хора и съм се надявала, че, разказвайки моята история, някой различен може да разбере и да му оказа помощ. Но доста мъчно хората осъзнават, че са алкохолици, извънредно мъчно е това.
Аз разбрах, че имам проблем с алкохола преди осем години. Имах връзка с един състезател, бях нападателна към него, към фамилията си и в един миг осъзнах, че би трябвало да се боря за живота си. Той ми даде доста добър образец, беше безупречен, прецизен, сериозен човек и аз желаех да съм като него. Просто с помощта на връзката си с него, взех решение, че би трябвало да се боря.
Пиех доста бира, по 8 литра дневно. Вино - по две бутилки на вечер. Бях почнала в почивните си дни да пия от сутринта. И марихуана. Цигара след цигара. Бях на интервали, ту марихуана, ту алкохол.
Болна съм от анорексия. И доста дами, които имат анорексия, прибягват и до алкохол, и до опиати. Тоест едно пристрастяване го заменят с друго.
Стараех се посредством спорт да контролирам безусловно всичко. В един миг помагаше, девет месеца бях безусловно чиста. После обаче, защото имах приятелки алкохолички, с които поддържах връзка, отново се почна - айде да пийнем, айде тая вечер да излезем и то, като се подкара веднъж, отиде...
Имала съм изцепки. Разбивала съм входа на кооперацията, влизала съм с шутове в къщи, била съм се даже с майка си, крадях я...
Открих групата за анонимни алкохолици, откакто написах зов за помощ и питах в страничката на съдружие " Майки против дрогата " във фейсбук дали има такива групи. Отговориха ми, че има, пристигнах на първата си колекция на 3 септември. На този ден алтернативата беше дали да се прибера да пия след работа, или да дойда на група. Дойдох на група. И от този момент съм чиста.
Групата се събира всеки ден, аз пропущам рядко, четири-пет пъти в седмицата пристигам. В групата сме две дами, останалите са мъже. Момчетата се държат съвършено с нас.
Ако някой в никакъв случай не е чувал за Анонимните алкохолици или не знае нищо, бих му споделила, че тази стратегия работи извънредно дейно, в случай че човек е взел крайното решение да спре този пъкъл. Просто би трябвало да има огромно предпочитание да се откъсне от пъкъла, в който живее, тъй като това е пъкъл, само го разказвам с тази дума.
Тук се научих да споделям, научих се да откривам себе си, да откривам неприятните си черти и да се боря с тях посредством дейната психотерапия, която предлага програмата на Анонимни алкохолици. Просто би трябвало да се съблюдава, да се чете и човек да има поддръжка. Тук имаш поддръжка, тук приказваш за проблемите, приказват и другите алкохолици за техните проблеми и ти можеш да извлечеш позитивна поука за самия себе си посредством разказите на другите.
Семейството ми реагира с безспорна поддръжка. Много се радва майка ми, че пристигам тук, разликата сред мен преди четири месеца и в този момент е голяма. Дори образно. И съм си запазила една фотография от този момент, в какъв възмутителен тип бях, а в този момент съм себе си. Разсъдъкът ми се връща от ден на ден и повече. Решена съм непременно да се боря за живота си.
Първата смяна в моя живот е, че започнах да правя естествени ежедневни действия. Да шетам дома си, да съм точна, да наподобявам добре. Просто да пребивавам обикновено. Да имам място в обществото като естествен човек, не като една алкохолик, отхвърлена от безусловно всеки.
Нямам нови другарства, само че преустанових връзка със остарели другари - един от тях прекаляваше с хапчетата, други пушеха трева, прекратих такива познанства. Останаха единствено тези, които са чисти и не използват безусловно нищо.
Тук имаме хора, чисти от опиатите от четири години и чисти от алкохола от две. Има хора, които вършат сривове и за мен това е подбудено от обстоятелството, че не поставят задоволително старания. Те просто не го желаят в действителност. А след срив, човек се връща към приложимост, единствено че всяка последваща приложимост е по-тежка. Ако той се върне в групата, тя му оказва помощ. Винаги сме дружелюбни към тези, които се борят. Но за мен не е невероятно, това е въпрос на старания, които полагаш всеки ден. Всеки ден. Полагаш старания и работиш по програмата. Аз не съм пропуснала нито един ден. Всеки ден чета по два-три часа, това е ситуацията. Който желае да се излекува, поставя старания. Който не поставя старания, не идва на групите, не работи съществено, той още веднъж се връща към използването. Това е истината.
В момента съм мобилизирана и това ме държи. Страх ме е, че някой ден ще се отпусна, мисля за това. Просто съм се оставила в Божиите ръце. Моля се на Господ, пребивавам тук и в този момент, за през днешния ден и поставям старания. Това е. Днес съм тук, жива и здрава, трезва, това е.
Имах изкушения в тия четири месеца, когато някой приказва за алкохол или за трева - имам такива импулси до ден-днешен. Просто аз съм на доста дребна умереност още, четвърти месец, даже недовършен. А от осем години се боря. Само че по какъв начин го правех до момента? Просто желаех да понижа алкохола. Отказвах да допускам, че съм болна от алкохолизъм, пробвах да понижа количеството. Но този метод е неосъществим. Генетично заложено е да си пияч и ти не можеш да го контролираш. Или го спираш, или затъваш. Нито капка. Нищо.
Ако има и други с сходни проблеми, които сега се чудят дали да подхващат тази стъпка, желая да им кажа, че решат ли един път, нищо не може да ги спре. И работата се наглася по отношение на сбирките, и всичко. Най-важното е възобновяване. Който желае да се бори, методът е този. Това е ситуацията. Който желае да се измъкне от калта, се наглася по отношение на програмата за възобновяване.
Дори да ме обсеби тази стратегия, въпросът е да остана трезва и да оказвам помощ и на други хора като мен. Това е най-важното.
Мечтата ми е да имам семейство. И дете.
Записа Веселина Божилова
__
Групата на Анонимни алкохолици в Пловдив има сбирки всеки ден от 18 ч в къщата на съдружие " Майки против дрогата " на ул. " Арда " 9 А. Там се събира и група на Анонимните наркозависими - във вторник и петък от 19 часа. Подобни групи има в България от 35 години, в някои градове като София и Стара Загора те имат сериозна традиция. В уеб страницата на Анонимни алкохолици могат да се видят адресите на сходни групи в цялата страна.
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ