За родители - към какво да не се отнасяме твърде сериозно
Осъзнатото родителство е съвременно в наши дни. Отделяме на децата доста време и сили, подробно проучваме личните си педагогични провали. Но въпреки всичко има неща, към които не би трябвало да се отнасяме прекомерно съществено. Понякога и за нас, родителите, е по-правилно да се отпуснем и да оставим обстановката на самотек. И без да звучи необичайно, резултатът ще бъде напълно нелош.
1. Ранното развиване
Връстниците на вашето дете към момента строят кули, а то към този момент срича? Знае наизуст всички композитори? Учи френски? Страхотно! Остава единствено да си отговорите на въпроса за какво му е всичко това. Както демонстрират проучванията, децата, които са се научили да четат на по-ранна възраст, в първи клас четат по същия метод, както и връстниците им. Освен това доста от тях ненавиждат книгите, с които са ги мъчили в детството. Ранното развитие е хубаво, стига да се харесва на детето. Ако ли не, не би трябвало да настоявате. Още повече, че каквито и да било игри с вода, пясък и катерене са в същността на развиването.
2. Дисциплината
За това по какъв начин да отглеждате и възпитавате децата психолози и педагози спорят и до ден сегашен. Послушното и добродушно дете е фантазия на родителите. То евентуално е хвалено от съседи, бабите на детската площадка, възпитатели и учители. И по какъв начин ли не – не се отделя от майка си, схваща от половин дума, слуша… Вашето дете не е такова? Но това е прелестно! Подобно примерно държание може да приказва за стрес и за това, че с детето сте прекомерно строги в фамилията. В дълготраен проект на благото момиченце или на примерното момченце ще му бъде мъчно – то няма да може да отстоява личните си ползи и мнение. Не, несъмнено, не е нужно да хвърля камъни, само че да се слушат всички за всичко също не е добра концепция.
3. Отличник в учебно заведение
Прилежни тетрадки, високи оценки, постоянно готови домашни – какъв брой старания хвърляме, с цел да приближим детето до този фиктивен блян. А надалеч по-важното е, в случай че то обича да научава нови неща, да се схваща със съучениците си и с наслада да върви на учебно заведение.
4. Подредената стая
Вашата детска не наподобява на такава от азбучник? Одеялата са насъбрани на купчина, куклите са в шкафа за облекла, а в детската къщурка по някаква причина има пластилин? Не постоянно можем да осъзнаем, че тази странна комбинация е част от комплицирана и забавна игра. И когато карате детето да постави всичко на мястото, вие нарушавате вълшебния мир и не му давате да прояви фикция. Разбира се, всичко би трябвало да е с мярка: огризки от ябълка на пода и опаковки от бонбони под възглавницата са незначителни елементи.
5. Мнението на експертите
Разбира се, всички четем книги за образование и развиване. Специалисти поучават, психолози предлагат, педиатри настояват… Не е мъчно да забележите, че доста от тези препоръки искрено си опонират. А някои фешън методики провокират неразбиране. Какво да вършим? Гледайте си детето и взимайте решенията независимо. Специалистите също могат да сбъркат. Особено, в случай че става дума за рекомендации, ориентирани към всеобщата публика, а не за персонални съвещания.
6. Собствените неточности
Да се покачва звук не е вярно, да се плаши с Торбалан или Баба Яга – още по-малко. Спанакът е по-полезен от бонбона, а живото другарство – от анимациите. Но на малко на брой им се отдава да бъдат идеалните родители от книгите 24 часа в денонощието. Това е излишно както на вас, по този начин и на децата. Подобен перфекционизъм води до развиването на възприятие за виновност и яд – както към вас, по този начин и към дребното. Способността да си простите грешките и умеенето да си почивате ще ви създадат по-спокойни, което значи, че ще можете да дадете по-доброто от себе си на детето.
Инфо: www.noviteroditeli.bg
