Осъзнаеш ли, че не си единствен в сърцето на любимата,

Осъзнаеш ли, че не си единствен в сърцето на обичаната, животът ти губи смисъл. Никой и нищо не може да те успокои или вдъхне вяра. Бях фамилен едвам три години, когато научих, че Цветелина – моята брачна половинка, ми изневерява. Случайно се натъкнах на смс – кореспонденцията с любовника й, която ясно разкри двуличието й. Още същата вечер желаех отговори, демонстрирах й доказателствата, само че все пак, тя настойчиво отхвърляше очевидното. Знаех, че ме лъже и въпреки всичко взех решение да дам още един късмет на брака ни.
Няколко месеца по-късно брачната половинка на противника ми се свърза с мен и ми описа детайлности за тайната връзка на двамата любовници. Това преля чашата на търпението ми, събрах си багажа и напуснах дома ни.

Известно време след раздялата ни, Цветелина стартира да ме умолява да се върна при нея. Уверяваше ме, че е скъсала с любовника си, и като последния простак, попаднах в следващия й капан. Повече от година връзките ни бяха чудесни, а след това внезапно тя забременя. Аз съм безплоден, не мога да имам потомство, само че от обич към нея взех решение още веднъж да си затворя очите и да приема детето й като мое. Когато няколко месеца по-късно синът ми се роди, едва ли имаше по-щастлив татко от мен. От мига, в който го видях, безусловно се влюбих в дребното творение. Имах възприятието, че Бог ни го изпраща като специфичен подарък, с цел да избави разпадащото ни семейство. За страдание след две години Цветелина се върна при някогашния си ухажор. Все едно ме удари гръм. Трудно бих предал болката и разочарованието с думи.

Точно в този миг доверието ми към нея умря вечно. Наложи се да я изхвърля от живота си, само че изгубих и сина си. По време на развода тя се държеше извънредно надменно. Затваряше ми телефона и не ми позволяваше да виждам детето си. Принудих се да й кажа, че в случай че попречва срещите ни, няма да види повече пари от мен. И Цветелина се помири. Сега се срещам със сина си по празниците, а през уикендите от време на време нощува вкъщи. Всеки път, когато се изправя лице в лице против някогашната си брачна половинка, горчивите мемоари още веднъж се завръщат. Обичам я и в същото време я ненавиждам. Мога да си я върна, в случай че желая, само че лимитът на доверието ми се изчерпа. Имах шанс да оцелея след безкрайните й неистини и не желая да си го предизвиквам още веднъж. Единственото, което ми дава сили да продължа напред, е бащината ми обич към детето. Благодаря ти, Господи, за скъпия Ти подарък.
Инфо: персонална драма