Незаконно държан в ареста осъди съда и прокуратурата за 10 000 лв.
Осъденият условно за машинация в пловдивско казино Левент Муса съумя да осъди районния и окръжния съд в Пловдив, както и прокуратурата, да му платят 10 000 лв. обезщетение за това, че е бил нелегално държан в ареста към 2 години и 7 месеца.
Това реши дефинитивно Върховният касационен съд (ВКС), оповестява " Лекс ". Върховните магистрати одобряват, че съдилищата и прокуратурата са нарушили Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи, която регламентира, че задържането би трябвало да е в рационален период.
Левент Муса живее в Турция, само че има и българско поданство, защото със фамилията си е живял в България до 1989 година На 22 януари 2017 година той и още трима турски жители са арестувани и упрекнати, че са пробвали да излъгват казино с 20 000 лв.. Според обвиняването Муса е бил съизвършител в незаконната активност, в която различен обвинен белязвал с нож картите на крупието при играта " Руски покер ". Служители на казиното забелязали съмнителното държание на Муса и останалите, защото той снимал с телефона си гърба на картите и извикали полиция.
Муса бил задържан за непрекъснато и нито прокуратурата, нито съдилищата в Пловдив изменили мярката му за неотклонение, даже и след 22 септември 2017 година, когато изминал оптималният 8-месечен период за задържане в досъдебното произвеждане. През това време обвинителният акт бил импортиран в районния съд, само че бил върнат на прокуратурата. На 10 октомври с. година окръжният съд дефинитивно отхвърлил настояването на Муса за смяна на мярката му за неотклонение, без да одобри причините за изтеклия периода за задържане.
Междувременно делото още веднъж било импортирано в съда и още веднъж върнато, а в края на 2017 година съдилищата за следващ път отказали да променят мярката му. През май 2018 година обвинителният акт за трети път бил импортиран в съда, само че през септември с. година делото още веднъж било прекъснато. Едва в края на годината делото почнало в районния съд, който на 15 август 2019 година осъдил Муса условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период. Тогава към този момент той бил освободен от ареста, където останал почти 2 години и 7 месеца. След това присъдата е била доказана от окръжния съд, а предходната година апелативните съдии са оставили без почитание настояването на Муса за обновяване на делото.
Още през 2019 година той е завел в Окръжния съд в Пазарджик иск за 30 000 лв. против районния и окръжния съд в Пловдив, както и против прокуратурата. Съдът признава, че е бил нарушена Конвенцията с неразумния арест на Муса и осъжда трите институции да му платят обезщетение от 3000 лв.. След това обаче Пловдивският апелативен съд анулира решението и отхвърля желае на Муса, като се стимулира, че не може гражданският съд да прави преценка дали задържането му е било законно и дали мярката му за неотклонение е трябвало да бъде променена.
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) пишат, че решението на апелативния съд е явно погрешно. Върховен касационен съд отхвърля и прочита на апелативния съд, че не може да прави преценка за законността на задържането на Муса, като изяснява, че без подобен разбор е невероятно да бъде почетен въобще иск по Закона за отговорността на страната за сходно нарушаване.
В решението си висшите съдии обръщат особено внимание на практиката на съдилищата в България да подхождат стереотипно, когато стимулират продължаването на най-тежката мярка за неотклонение, изключително когато тя продължава толкоз дълго. " В практиката си Европейският съд по правата на индивида неколкократно е посочвал, че такава дълготрайност на задържането, като тази в съответния случай, е мощно притеснителна и изисква доста солидна аргументация ", припомня Върховен касационен съд. Съдът разяснява, че когато става въпрос за тежко закононарушение, по-продължителното задържане може да е основателно, само че за това би трябвало да е налице освен обоснованото съмнение за авторство на закононарушението, само че и спомагателни аргументи, които обаче съгласно практиката на съда в Страсбург " с течение на времето стават все по-малко относими ".
В случая на Муса, тези спомагателни аргументи, които двете инстанции в Пловдив са изтъквали, са били свързани единствено с това, че е турски жител и можел да напусне България. Те обаче не са съобразили, че е имал възбрана за овакантяване на страната и адрес в България, на който да обитава.
Върховният съд прецизира, че задържането на Муса в досъдебната фаза е траяло година и два месеца, което е повече от законния период и прокурорът е трябвало неотложно да го освободи, само че не го е сторил. Нещо повече, този период е бил надвишен, когато през октомври 2017 година окръжният съд дефинитивно отказал да промени мярката на обвинения, с което е нарушил вътрешното процесуално законодателство.
Върховен касационен съд приема, че Муса е понесъл и неимуществени вреди от нарушаванията, защото дългото задържане неизбежно води до стрес, загуба на доверие в институциите, неустановеност и други Така е несъмнено обезщетение е 10 000 лв., което районният, окръжният съд в Пловдив и прокуратурата би трябвало да платят солидарно.
Това реши дефинитивно Върховният касационен съд (ВКС), оповестява " Лекс ". Върховните магистрати одобряват, че съдилищата и прокуратурата са нарушили Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи, която регламентира, че задържането би трябвало да е в рационален период.
Левент Муса живее в Турция, само че има и българско поданство, защото със фамилията си е живял в България до 1989 година На 22 януари 2017 година той и още трима турски жители са арестувани и упрекнати, че са пробвали да излъгват казино с 20 000 лв.. Според обвиняването Муса е бил съизвършител в незаконната активност, в която различен обвинен белязвал с нож картите на крупието при играта " Руски покер ". Служители на казиното забелязали съмнителното държание на Муса и останалите, защото той снимал с телефона си гърба на картите и извикали полиция.
Муса бил задържан за непрекъснато и нито прокуратурата, нито съдилищата в Пловдив изменили мярката му за неотклонение, даже и след 22 септември 2017 година, когато изминал оптималният 8-месечен период за задържане в досъдебното произвеждане. През това време обвинителният акт бил импортиран в районния съд, само че бил върнат на прокуратурата. На 10 октомври с. година окръжният съд дефинитивно отхвърлил настояването на Муса за смяна на мярката му за неотклонение, без да одобри причините за изтеклия периода за задържане.
Междувременно делото още веднъж било импортирано в съда и още веднъж върнато, а в края на 2017 година съдилищата за следващ път отказали да променят мярката му. През май 2018 година обвинителният акт за трети път бил импортиран в съда, само че през септември с. година делото още веднъж било прекъснато. Едва в края на годината делото почнало в районния съд, който на 15 август 2019 година осъдил Муса условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период. Тогава към този момент той бил освободен от ареста, където останал почти 2 години и 7 месеца. След това присъдата е била доказана от окръжния съд, а предходната година апелативните съдии са оставили без почитание настояването на Муса за обновяване на делото.
Още през 2019 година той е завел в Окръжния съд в Пазарджик иск за 30 000 лв. против районния и окръжния съд в Пловдив, както и против прокуратурата. Съдът признава, че е бил нарушена Конвенцията с неразумния арест на Муса и осъжда трите институции да му платят обезщетение от 3000 лв.. След това обаче Пловдивският апелативен съд анулира решението и отхвърля желае на Муса, като се стимулира, че не може гражданският съд да прави преценка дали задържането му е било законно и дали мярката му за неотклонение е трябвало да бъде променена.
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) пишат, че решението на апелативния съд е явно погрешно. Върховен касационен съд отхвърля и прочита на апелативния съд, че не може да прави преценка за законността на задържането на Муса, като изяснява, че без подобен разбор е невероятно да бъде почетен въобще иск по Закона за отговорността на страната за сходно нарушаване.
В решението си висшите съдии обръщат особено внимание на практиката на съдилищата в България да подхождат стереотипно, когато стимулират продължаването на най-тежката мярка за неотклонение, изключително когато тя продължава толкоз дълго. " В практиката си Европейският съд по правата на индивида неколкократно е посочвал, че такава дълготрайност на задържането, като тази в съответния случай, е мощно притеснителна и изисква доста солидна аргументация ", припомня Върховен касационен съд. Съдът разяснява, че когато става въпрос за тежко закононарушение, по-продължителното задържане може да е основателно, само че за това би трябвало да е налице освен обоснованото съмнение за авторство на закононарушението, само че и спомагателни аргументи, които обаче съгласно практиката на съда в Страсбург " с течение на времето стават все по-малко относими ".
В случая на Муса, тези спомагателни аргументи, които двете инстанции в Пловдив са изтъквали, са били свързани единствено с това, че е турски жител и можел да напусне България. Те обаче не са съобразили, че е имал възбрана за овакантяване на страната и адрес в България, на който да обитава.
Върховният съд прецизира, че задържането на Муса в досъдебната фаза е траяло година и два месеца, което е повече от законния период и прокурорът е трябвало неотложно да го освободи, само че не го е сторил. Нещо повече, този период е бил надвишен, когато през октомври 2017 година окръжният съд дефинитивно отказал да промени мярката на обвинения, с което е нарушил вътрешното процесуално законодателство.
Върховен касационен съд приема, че Муса е понесъл и неимуществени вреди от нарушаванията, защото дългото задържане неизбежно води до стрес, загуба на доверие в институциите, неустановеност и други Така е несъмнено обезщетение е 10 000 лв., което районният, окръжният съд в Пловдив и прокуратурата би трябвало да платят солидарно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ