Ядем пластмасов ориз от Китай
Оризът, който се внася в България от Китай, не е същински, а от пластмаса. Скандалното разобличаване направи Петър Инджов - производител на ориз и зърнени култури в Раковски. Той и брачната половинка му бяха домакини в границите на Открит ден, проведен от Държавен фонд " Земеделие ". Петър Инджов бе измежду номинираните стопани в състезанието на вестник " Марица " " Фермер на Тракия " за
2017 година
Новината за изкуствения ориз, който излиза от матрица в Поднебесната империя, гръмна преди две години в международните медии. Явно манифактурата към момента е в деяние, а поради занижения граничен надзор той влиза гладко у нас. Предполага се, че се смесва с разнообразни сортове ориз и на външен тип няма по какъв начин да се разбере, че сред зърната с етикет " Бисерен " да вземем за пример има и такива от пластмаса.
Петър Инджов разяснява, че вносът и от други страни продължава да мори родния производител. След като отшумя нашествието от Египет, в този момент офанзивата е от Индия, Мианмар (бивша Бирма), Азербайджан и други Оризът влизал на 60 стотинки у нас, а по магазините цената е скочила до 3,50 лева за кг. Освен това родните фермери няма по какъв начин да са конкурентоспособни на сътрудниците си от прилежащите страни.
Гърците получавали доста по-висока дотация - 135 евро на декар, от тази, която взимат нашите стопани - под 30 лева./дка. На всичко от горната страна за поливна вода там плащали по 8 евро/дка, по отношение на 64 лева./дка, която взимат от " Напоителни системи ". С държавния монополист Петър Инджов води друга борба, която към този момент няма изгледи да завоюва. Парадоксът е, че той стопанисва три общински язовира, с потенциал 3 млн. кубика вода. За оборудванията заплаща наем на община Раковски, само че е заставен от „ Напоителни системи “ да им брои за доставка на вода, която на процедура не получава от тях.
От сдружението ми споделят, че водата е национално благосъстояние. Тя идва с дъждовете и снеговете от Балкана и по този начин се пълнят язовирите. Не могат да я пуснат в реките Марица или Стряма, тъй като ще прелеят, и я отклоняват в нашите язовири, изяснява Петър Инджов. Така фермерът е заставен за 5-те хиляди декара с ориз, които отглежда, да заплаща неверни близо 350 хиляди лева на година. Питам - кой сега може да позволи тази алтернатива и да ме отбрани като аграрни производител да употребявам водата, която сега е ничия, чуди се Инджов. Той посочи, че сега няма закон, съгласно който този, който стопанисва язовири с образцов потенциал 2 млн. кубика вода и гледа 1000 декара с ориз, да не заплаща за вода.
Иначе сега нямало огромно търсене на оризова арпа. Изкупната цена била по договаряне - от 30 стотинки до лев за кг. Имало обаче възможност да падне поради срутва на лирата в Турция, където главно се изнася българският ориз.
2017 година
Новината за изкуствения ориз, който излиза от матрица в Поднебесната империя, гръмна преди две години в международните медии. Явно манифактурата към момента е в деяние, а поради занижения граничен надзор той влиза гладко у нас. Предполага се, че се смесва с разнообразни сортове ориз и на външен тип няма по какъв начин да се разбере, че сред зърната с етикет " Бисерен " да вземем за пример има и такива от пластмаса.
Петър Инджов разяснява, че вносът и от други страни продължава да мори родния производител. След като отшумя нашествието от Египет, в този момент офанзивата е от Индия, Мианмар (бивша Бирма), Азербайджан и други Оризът влизал на 60 стотинки у нас, а по магазините цената е скочила до 3,50 лева за кг. Освен това родните фермери няма по какъв начин да са конкурентоспособни на сътрудниците си от прилежащите страни.
Гърците получавали доста по-висока дотация - 135 евро на декар, от тази, която взимат нашите стопани - под 30 лева./дка. На всичко от горната страна за поливна вода там плащали по 8 евро/дка, по отношение на 64 лева./дка, която взимат от " Напоителни системи ". С държавния монополист Петър Инджов води друга борба, която към този момент няма изгледи да завоюва. Парадоксът е, че той стопанисва три общински язовира, с потенциал 3 млн. кубика вода. За оборудванията заплаща наем на община Раковски, само че е заставен от „ Напоителни системи “ да им брои за доставка на вода, която на процедура не получава от тях.
От сдружението ми споделят, че водата е национално благосъстояние. Тя идва с дъждовете и снеговете от Балкана и по този начин се пълнят язовирите. Не могат да я пуснат в реките Марица или Стряма, тъй като ще прелеят, и я отклоняват в нашите язовири, изяснява Петър Инджов. Така фермерът е заставен за 5-те хиляди декара с ориз, които отглежда, да заплаща неверни близо 350 хиляди лева на година. Питам - кой сега може да позволи тази алтернатива и да ме отбрани като аграрни производител да употребявам водата, която сега е ничия, чуди се Инджов. Той посочи, че сега няма закон, съгласно който този, който стопанисва язовири с образцов потенциал 2 млн. кубика вода и гледа 1000 декара с ориз, да не заплаща за вода.
Иначе сега нямало огромно търсене на оризова арпа. Изкупната цена била по договаряне - от 30 стотинки до лев за кг. Имало обаче възможност да падне поради срутва на лирата в Турция, където главно се изнася българският ориз.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ