Орихалк: Мистериозният метал, за който не сте чували
Орихалкът е метал, затулен в тайнственост. За пръв път е упоменат от древногръцки създатели към VII в. пр.н.е., като е разказан като златен и съвсем възвишен. Самият термин произлиза от гръцката дума oreikhalkos, която значи „ планинска мед “, и се среща в голям брой антични текстове.
В продължение на епохи историците не са били сигурни дали въобще е същински. Въпреки че се загатва от известни персони като Платон и Цицерон, той като че ли изчезва от Земята още в древността. Дори и да е съществувал, никой не е знаел какъв тъкмо метал е той.
Тогава, през 2015 година, в 2600-годишните остатъци на транспортен съд край крайбрежията на Сицилия са открити десетки слитъци от орихалк. Анализът разкрива, че металът е сплав от мед и цинк, която е доста сходна на месинг. Въпреки че към момента има въпроси дали упоменатият от гърците и римляните материал е същият, огромна част от мистерията към него беше изяснена с откритието.
Но орихалкът към момента е обвързван с друга мистерия: Атлантида. Платон написа, че металът е бил добиван там и е бил употребен за построяването на прочут храм на островната страна, преди тя да потъне на морското дъно. Дори и през днешния ден вярващите в Атлантида считат, че той може да е ключът към откриването на изгубения остров.
Нека в този момент се срещнем с орихалка по-отблизо.е
Монета с орихалк от Римската империя. // Обществено притежание
Орихалкът се появява за първи път в историческите сведения през VII в. пр.н.е. при древногръцкия стихотворец Хезиод, а Омировият химн за Афродита също го загатва. Поемата гласи: „ На безсмъртната ѝ глава поставиха венец, отлично направен, а в пробитите ѝ уши окачиха цветя от мед от планините и скъпоценно злато “. Гръцката дума за метала, oreikhalkos, се превежда безусловно като „ планинска мед “.
Металът е разказан като сходен на златото на външен тип и е бил високо скъп. В „ Енеида “ Вергилий написа, че нагръдникът на основния антагонист Турн е изработен с орихалк. Цицерон пък отбелязва в „ За длъжностите “ (De officiis), че сплавта толкоз приличала на златото, че хората постоянно я бъркали. Всъщност за Юлий Цезар се твърди, че един път краде 1 400 кг. злато от Капитолийския рид в Рим и го заменил с орихалк.
Изображение на Кадъм, древногръцки воин, на който се приписва основаването на орихалка. Картина на Петер Паул Рубенс. // Обществено притежание
Въпреки тези препратки обаче на никое място не се изяснява какво тъкмо съставлява орихалкът. Съставът му е също толкоз мистериозен, колкото и произходът.
Тогава, през 2015 година, в 2600-годишен потопен транспортен съд край крайбрежията на Сицилия са открити десетки слитъци от него. След като тестват метала, откривателите откриват, че всъщност той е месинг, въпреки че евентуално е бил направен по друг развой. Съставен е от 75-80 % мед, 15-20 % цинк и следи от никел, олово и желязо.
Слитъци от орихалк, открити в потопен транспортен съд край крайбрежията на Сицилия. // Емануеле Риела/Wikimedia Commons
Древните римляни също употребяват метал с такова име за разработване на монети от 45 година пр.н.е., като сестерции (на главната фотография най-горе), дупондии и семиси. Тези монети също са изработвани от цинк и мед, въпреки че не е ясно дали става въпрос за същата сплав, за която се приказва в гръцките текстове от същия интервал.
В последна сметка античните гърци са подчертавали какъв брой възвишен е орихалкът – и той даже е бил обвързван с митичната история за изгубения остров Атлантида.
Много учени допускат, че в случай че Атлантида в действителност е съществувала и се е намирала в Атлантическия океан покрай Гибралтарския пролив. // Публичния домейн
Историята за Атлантида датира отпреди хиляди години и споделя, че в миналото на островната страна е съществувала високоразвита цивилизация, само че откакто популацията ѝ провокира гнева на боговете, градът е опустошен и потъва на дъното на океана.
Гръцкият мъдрец Платон написа за Атлантида в трудовете си „ Тимей “ и „ Крития “, които датират от към IV в. прочие н. е. Именно в „ Крития “ той разказва орихалка, като твърди, че материалът „ е изкопан от земята в доста елементи на острова “ и е „ по-ценна в тези дни от всичко друго, с изключение на от златото “.
Платон също по този начин написа, че храмът на Посейдон в Атлантида „ блестял с алената светлина на орихалка… Цялата външна част на храма, като се изключи зъберите, била покрита със сребро, а самите зъбери – със злато. Във вътрешността му покривът беше от слонова кост, любопитно обкован на всички места със злато, сребро и орихалк, а всички останали елементи – стените, колоните и пода – бяха покрити единствено с орихалк. “ Нещо повече, законите на Посейдон били „ изписани от първите царе върху дирек от орихалк “ в храма.
Разбира се, Атлантида не е съществувала, само че мистичната сплав е! Дали обаче този метал, упоменат от Платон, е същият, който е употребен за сечене на монети в Древен Рим? Това остава мистерия и до през днешния ден.
