Плочки с клинопис на три хиляди години от Вавилон показва археологическият музей в Бургас
Оригинални клинописни плочки от VI в. прочие Хр. могат да прегледат посетителите на най-новата галерия, озаглавена „ Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация “, която е открита в Археологическия музей в Бургас, оповестяват от Регионален исторически музей в морския град.
Експонатите са предоставени от историческия музей в Котел, получил ги като подаяние от един от най-големите благодетели на възрожденския град - Петър Матеев. Глинените таблици са пет на брой. Те имат разнообразни размери и върху тях са изписани значими за времето финансови документи.
През 1876 година Петър Матеев взе участие в археологическа експедиция в Близкия Изток под управлението на известния археолог Джордж Смит, чиято работа трансформира визиите за античната просвета на Вавилон и Асирия. Роденият в Лондон Смит става прочут с разчитането на „ Епосът на Гилгамеш “, което удостоверило библейските разкази за Всемирния потоп. След откритията в град Ниневия, Смит оглавява нови експедиции, с цел да откри изчезнали елементи от текста. През 1876 година той идва в Цариград, с цел да получи позволение за разкопки и там се среща с Петър Матеев.
След като получават султанския ферман, Смит и Матеев потеглят на странствуване, в което откриват хетски надписи. По пътя изследват културни и обществени особености на района и локалните поданици. Когато стигат до Багдад, обстановката се усложнява заради протести и те вземат решение да се върнат назад. По пътя Смит заболява и умира. Матеев сполучливо се завръща в Цариград. Неговите пътепис и автобиография са скъпи исторически източници, които документират значимостта на българския принос в международната археология, допълват от Археологическия музей в Бургас.
Петър Матеев (1850-1943) е държавник, публицист, помощник на доста европейски и български издания. Произхожда от остарял състоятелен възрожденски котленски жанр. Образованието си получава в родния град, а по-късно учи в Протестантския лицей на Малта и работи в британската поща в Цариград. Матеев приема предлагането на Смит, само че е предизвестен от британския консул, че като българин може да срещне усложнения с управляващите, поради което сменя името си на Питър Матюсън, с цел да се показва като британски гражданин.
Архивът на вавилонския жанр Егиби включва към 1700 глинени плочки, които документират финансовата активност на рода в интервала от 606 до 482 година прочие Хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия. Архивът обгръща пет генерации и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими парцели, плебеи, както и за разпределяне на заеми и заплащане на налози. Табличките в детайли разказват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната плочка е датирана 547 година прочие Хр., а най-късната - от 536 година прочие Хр., допълват от музея в Бургас.
От културната институция изясняват, че клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години прочие Хр. в Месопотамия и по-точно – в земите на сегашен Южен Ирак. Тогава върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли знаци с формата на отвесни, хоризонтални и коси клинчета, като в следствие плочките се изсушавали или изпичали. Инструментът, с който се е “пишело ”, представлявал писец от тръстика или различен материал. По-късно става прочут като стилус. Древните писари, заради спецификата на занятието си, били надълбоко уважавани и се употребили с висок обществен авторитет като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.
