Проф. Елисавета Мусакова: Всеки документ носи ново знание, а и самочувствие
Оригиналите на трите документа, вписани в международния указател „ Паметта на света “ на ЮНЕСКО – Енинския деятел от XI век, Бориловия синодик от XIV век и Маснави-йи-Ма`нави, дубликат от XVI век, бяха особено показани в Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ във връзка 145 години от основаването ѝ, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Проф. Елисавета Мусакова, която е дълготраен чиновник в Отдела за ръкописи и старопечатни книги в Националната библиотека и в това време е част от Националния български комитет „ Паметта на света “, описа пред БГНЕС, че програмата към ЮНЕСКО е с задача да резервира международното документално завещание, без значение на какъв притежател се явяват текстовете.
„ Има доста добре написан лист от критерии, на които всеки монумент би трябвало да отговори, като тези критерии ЮНЕСКО понякога ги осъвременява “, посочи тя.
Проф. Мусакова изясни, че всеки монумент, който кандидатства да бъде вписан в този указател, би трябвало да бъде съответно огледан. „ Там има историческа стойност, има стойност значение за обществото. Най-важният аршин е какво е смисъла за международната история и за света изобщо. И е доста мъчно да убедиш света какъв брой значим е Бориловият синодик, тъй като две трети от света не са чували нито за Борил, нито думата синодик, нито знаят къде е България, тъй че попълването на такива документи не е лесна работа и човек би трябвало доста деликатно да подбере данните, които има, с цел да може да бъде този монумент показан както би трябвало “, съобщи тя.
Първият опит на страната ни да кандидатства е с Енинския деятел.
„ Тогава България още нямаше Национален комитет „ Паметта на света “. За нас беше огромна наслада, когато се оказа, че нашата номинация е призната. И идващият ни опит беше с Бориловия синодик, като в това време, обаче, ние участвахме и в една друга номинация с Лондонското евангелие, прословутото Евангелие на Цар Йоан Александър, което се пази в Британската библиотека и тогава направихме с Британската библиотека взаимна номинация. Така че Бориловият синодик мина дружно с Лондонското евангелие на същата сесия, което отново си беше триумф “, означи тя.
Финансови облаги от регистрирането на монумент в листата на ЮНЕСКО обаче няма.
„ В прочут смисъл това е чест и популярност, само че е част от една обща международна угриженост за това да се опази особено писменото завещание, тъй като то е доста нежно, тъй че за него би трябвало постоянно специфична грижа да се поставя “, безапелационна е проф. Мусакова.
Паметниците, които са утвърдени и вписани в този международен указател, наложително са съпроводени с документите, с която те са добили този статут.
„ Нас ни призоваваха да разпространяваме колкото се може повече тази активност. Е, добре, по какъв начин да популяризираш, когато шапката ни от горната страна – Министерство на културата при всяка промяна на министър, ние би трябвало да си сменяме ръководителя на комитета. Като се заредиха министър след министър, нашата активност замря и никаква я няма в последните години “, показа проф. Мусакова.
На този стадий Министерството на културата е поело грижата да направи уебсайт, в който да се вписват паметниците на българското национално документално културно завещание.
„ Това беше и задачата на комитета – ние бяхме подготвили формуляр, в който хората, които желаят да предложат монументи за регистриране в националния указател, да могат доста бързо и елементарно да попълнят този формуляр, само че трябваше той някъде да бъде наличен. Е, нищо не се случи “, съобщи тя.
Призивът ѝ е хората да дойдат и да видят тези скъпи документи, тъй като те са част от нашата история.
„ Тя може да не е толкоз блестяща, колкото други истории, обаче, има своята полезност и тя е нашата история. Всяко запознаване с един подобен остарял документ, а и по-нов, носи ново познание, пък носи и самочувствие “, заключи проф. Мусакова. /БГНЕС
