Може ли разумът да съществува отделно от тялото?
Оригиналът е на Oliver Whang, The New York Times
Даниел Десподов преди 4 минути 3 СподелиНай-четени
IT НовиниМетоди Дамянов - 23:17 | 23.05.2023Обикновена апликация в Гугъл Play се трансформирала в шпионска година след публикуването ѝ
IT НовиниСветлин Желев - 0:43 | 17.05.2023Булсатком: Не дават отговор на истината изявленията, че нямаме софтуерен лиценз. Целенасочена офанзива блокира сателитната ни телевизия
АвтомобилиИван Давидов - 12:34 | 21.05.2023Най-дивите коли и джипове на 80-те
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Каква е връзката сред мозъка и тялото?
Може би мозъкът е като контролер за видеоигра, който движи тялото в света, доставяйки му наслаждение и предизвиквайки други усеща. А може би тялото манипулира мозъка с апетит, унесеност и тревога, сходно на река, която си играе с едно кану. Може би мозъкът е нещо като електромагнитни талази, които минават от едно място на нашето тяло в друго? Или пък разсъдъкът е нещо като автомобил, движещ се в отдалечен път? Или дух в тази машина?
Може би никоя метафора няма да е подобаваща да опише всичко това, тъй като няма съответна връзка сред мозъка и тялото: има единствено насъбран опит или някакъв физически развой, а може би гещалт.
Въпросите, които от епохи вълнуват философите, получават нова новост, защото комплицираните машини с изкуствен интелект стартират да навлизат в обществото. Чатботовете, като GPT-4 на OpenAI и Bard на Гугъл, в прочут смисъл имат разсъдък: подготвени са на големи количества човешки език и са се научили да генерират нови комбинации от текст, изображения и даже видеа. С верния метод те могат да показват стремежи, убеждения, очаквания, планове, обич. Могат да приказват за самоанализ и подозрение, за самонадеяност и страдание.
Но някои откриватели на ИИ настояват, че технологията няма да реализира същинска просветеност или същинско схващане на света, до момента в който не се свърже с тяло, способно да възприема, усеща и реагира на околната среда. Според тях говоренето за безтелесни интелигентни мозъци е неправилно и даже рисково. Един ИИ, който не е в положение да изследва света и да опознае неговите граници, както вършат децата, разбирайки какво може и какво не може да се прави, може да допусне животозастрашаващи неточности и да преследва задачите си, рискувайки човешкото благоденствие.
„ Тялото, в един доста банален смисъл, е основата за интелигентни и внимателни дейности “, споделя Джошуа Бонгард, експерт по роботика в университета във Върмонт. „ Доколкото мога да преценява, това е единственият метод да имаме безвреден изкуствен интелект “.
В лаборатория в Пасадена, Калифорния, дребен екип от експерти през последните няколко години създава една от първите комбинации на огромен езиков модел с тяло: тюркоазен робот, именуван Moxie. Moxie е с размерите на дете, с капковидна глава, меки ръце и дейни зелени очи. В тялото му от твърда пластмаса се намира профилиран процесор, работещ със същия програмен продукт, който ръководи ChatGPT и GPT-4. Създателите на Moxie, част от стартъп, наименуван Embodied, разказват устройството като „ първият в света AI робот-приятел„.
Ботът е основан през 2017 година, с цел да помогне на децата с увреждания в развиването да упражняват прочувствената си осъзнатост и информационните си умения. Когато някой приказва на Moxie, неговият процесор преобразува звука в текст и предава текста на по-голям езиков модел, който на собствен ред генерира устен и физически отговор. Очите на Moxie могат да се движат, с цел да ви утешат поради загубата на кучето ви, и да се ухилен, с цел да ви развеселят преди учебно заведение. Роботът е оборудван и със датчици, които улавят образните сигнали и реагират на езика на тялото ви, имитирайки и учейки се от държанието на хората към него.
„ Това е съвсем като безжична връзка сред хората “, споделя Паоло Пирджанян, инженер по роботика и създател на Embodied. – Вие безусловно стартирате да го усещате с тялото си. “
С течение на времето, споделя той, роботът става все по-добър в този тип връзка, сходно на другар, който последователно ви опознава.
Изследователи от Alphabet, компанията майка на Гугъл, са възприели сходен метод за консолидираното на огромни езикови модели във физически машини. През март компанията разгласи триумфа на робот, наименуван PaLM-E, който може да възприема образните характерности на околната среда и информацията за ситуацията на личното си тяло и да транслира всичко това на натурален език. Това даде опция на робота да разбере къде се намира в пространството по отношение на другите обекти и в последна сметка да прави комплицирани дейности, като да вземем за пример да отвори чекмедже и да вземе пакет чипс.
Експертите смятат, че роботите от този тип ще могат да извършват съществени задания без особено програмиране. Те ще могат да ви налеят чаша кока-кола, да ви подготвят вечеря или да ви вдигнат от пода след неприятно рухване – всичко това в отговор на поредност от елементарни команди.
Но мнозина откриватели се съмняват, че машинният разсъдък, построен по подобен модулен метод, въобще в миналото фактически ще откри връзка с физическия свят и по този метод в никакъв случай няма да може да прояви най-важните аспекти на човешкия разсъдък.
Боюан Чен, специалист по роботика в университета Дюк, който работи върху интелигентни роботи, отбелязва, че човешкият разум – или мозъкът на всяко друго животно – е неотлъчно обвързван с дейностите на тялото в действителния свят и реакциите му по отношение на тях, образувани в продължение на милиони години еволюция. Човешките бебета се научават да взимат в ръцете си най-различни предмети доста преди да научат езика.
Разумът на изкуствено основания робот, в противен случай, е построен само въз основата на езика и постоянно позволява неточности, които нямат особена връзка със здравия смисъл, а произтичат от процедурите на образование. Липсва му по-дълбока връзка сред физическото и теоретичното, споделя доктор Чен.
„ Вярвам, че интелигентността не може да се породи без вероятността на физическото олицетворение “, твърди той.
Д-р Бонгард от Университета на Върмонт е склонен с това. През последните няколко десетилетия той е създал дребни роботи, основани на кафези на жаби, така наречен ксеноботи, които могат да извършват съществени задания и да се движат в околната среда. Въпреки че ксеноботите наподобяват доста по-малко впечатляващо от чатботовете, които могат да пишат истински хайку, те може би са по-близо до типа разсъдък, който ни интересува.
„ Присъединяването на тяло към мозъка напълно не значи приемането на разсъдък, въплътен във физическия свят “, споделя доктор Бонгард. “ Той би трябвало да може да се сблъсква със света и да следи по какъв начин светът се опълчва на него “.
Той също по този начин смята, че опитите да се дефинира мястото на изкуствения разсъдък във физическия свят са по-безопасни от различните проучвателен планове.
Някои специалисти, измежду които и доктор Пирджанян, неотдавна разгласиха писмо, в което показват угриженост по отношение на опцията за основаване на изкуствен интелект, който би могъл независимо да унищожава хора, с цел да реализира дадена цел (например дейно произвеждане на телбод), или да ги употребява за нечисти цели (например акции за дезинформация). В писмото се приканва за краткотрайно прекъсване образованието на модели, по-мощни от GPT-4.
Д-р Пирджанян отбелязва, че личният му робот може да се преглежда като рискова технология в това отношение:
„ Представете си, че имате приближен робот, който считате за член на фамилията, само че той незабелязано ви промива мозъка “, споделя той.
За да предотврати това, неговият инженерен екип е подготвил друга стратегия, която ще следи държанието на Moxie и ще алармира или предотвратява всичко евентуално нездравословно или объркващо.
Но всеки тип отбрана против сходни рискове ще бъде мъчно да се вгради в огромните езикови модели, изключително когато те стават все по-мощни. Въпреки че доста от тях, като да вземем за пример GPT-4, се образоват с човешка противоположна връзка, което им постанова известни ограничавания, този способ не може да регистрира всички сюжети, тъй че постоянно съществува опция тези отбрани да бъдат заобиколени.
Д-р Бонгард, както и редица други учени в тази област, смята, че писмото, призоваващо за прекъсване на проучванията, може да провокира неоправдана суматоха. Но той е угрижен за заплахите, които крие нашата непрекъснато усъвършенстваща се технология, и е уверен, че единственият метод да се внуши на един изкуствен интелект, внедрен във физическия свят, надълбоко и напълно да разбере личните си ограничавания, е да се разчита на метода на непрекъснатите проби и неточности при напредването на робота в действителния свят.
„ Започнете с опростени роботи “, споделя той, „ и когато те покажат, че могат да вършат нещо безвредно, тогава им дайте повече ръце, повече крайници, дайте им повече принадлежности “.
Учените са на мнение, че е изцяло допустимо точно посредством прибавянето на физически тела тела да възникне същинският неестествен разсъдък.
