Тези финландски затворници тренират изкуствени интелекти. Това може да започне и в редица други държави
Оригиналът е на Morgan Meaker, WIRED
Даниел Десподов преди 36 секунди 2 СподелиНай-четени
ТелефониСветослав Димитров - 13:50 | 13.09.2023Кога да изключите телефона си от контакта: „ златният стандарт “ при зареждането
IT НовиниДаниел Десподов - 11:42 | 16.09.2023Открит е напълно нов нерелативистки и немагнитен механизъм за генериране на терахерцови талази
ТелефониЕмил Василев - 18:30 | 14.09.2023Ето какъв брой пари щяхте да имате в този момент, в случай че си купувахте акции на Apple вместо iPhone всякога, когато бъде пуснат нов модел
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Чиста бяла маса, стая без прозорци. До нея седи руса, мрачна жена на към 40 години. Косата ѝ е прибрана обратно и вързана с ластик. „ Казвам се Мармалад„, стартира тя, като предлага в диалога да употребява затворническия си прякор. И тази заран, след закуска, тя сяда на работното си място, за което ще получава към 1,50 евро на час. Това е доста по-високо от заплащането за постоянна работа в пандиза (6 евро за шестчасова смяна). Освен това работата не е прашна и мръсна.
На бюрото й няма нищо друго с изключение на нов преносим компютър на HP и бутилка вода. Смяната трае три часа и пандизчиите могат да работят по този метод единствено три дни в седмицата. На екрана пред Мармалад се демонстрират фрагменти от текст, след което тя би трябвало да отговори с „ да “ или „ не “ за това, което е прочела. Например един от въпросите гласи: „ В предходния абзац става дума за недвижими парцели или за приложение? “.
Мармалад споделя, че това е скучна работа. След три часа тя се усеща по този начин, като че ли още веднъж е в учебно заведение и дава отговор на контролните въпроси от тестванията. Не е сигурна каква е изгодата от отговорите ѝ.
„ Може би оказвам помощ за образованието на чатбот за обслужване на клиенти? Нещо такова! “.
Всъщност Мармалад образова езиков модел, благосъстоятелност на финландския стартъп Metroc. Това е търсачка, която оказва помощ на строителните компании да намерят подобаващите за тях планове. За тази цел Metroc се нуждае от принадлежности за добиване и маркиране на данни, които могат да схванат от документите и новините в интернет какви планове предстоят, какви ще са техните характерности и дали ще са подобаващи за клиентите на компанията. Един сходен изкуствен интелект би трябвало да може да вземем за пример да разграничи учебен план от болничен план или пък да разбере къде към този момент са назначени архитект, проектант и занаятчия и къде към момента има потребност от чиновници.
В момента тестванията на Metroc се организират в три финландски пандиза. Във всеки от тях има по три преносимия компютър. Но в случай че опитът се окаже сполучлив, се чака този тип работа да бъде въведен във всеки затвор в страната. Най-малкото като многообразие за пандизчиите.
По целия свят милиони “ кликъри “ и „ анотатори на данни “ образоват модели на изкуствен интелект, които разрешават на машините да разграничават дърветата от пешеходците и да схващат кои комбинации от думи значат полово посягане. Така да вземем за пример OpenAI е наела аутсорсинг компания за своите планове, като употребява „ експерти “ от Уганда и Кения. Тази опция е чудесна за компании, които създават плановете си на британски език. Индия, Пакистан, Нигерия, Камерун и Филипините също са доста известни. Испаноговорящите стартъпи се насочват към Венецуела или Колумбия. Но в страните от третия свят не живеят доста хора, говорещи финландски език.
Затова Metroc взема решение да употребява труда на пандизчиите, с цел да създава своя изкуствен интелект. Това е от изгода за всички: компанията наема най-евтината работна ръка, която схваща финландски, а системата на пандизите може да предложи на пандизчиите работа, която съгласно тях най-малко ги учи на съществени умения в цифровия свят. Разбира се, сходно потребление на пандизчиите основава избрани паралели с трудовата употреба и цифровия ГУЛАГ. Но във Финландия планът получи необятна социална поддръжка. И, както наподобява, той ще продължи да се разраства и в бъдеще.
От четири месеца насам Мармалад живее тук, в пандиза Hämeenlinna. Живее в съвременна постройка със полегат покрив и огромни прозорци. Вътре коридорите са изпълнени с цветни картини, барелефи и други творби на изкуството, предопределени да оказват помощ на пандизчиите да намерят нравствен комфорт. Всичко това може да сътвори чувството за една пуста и изоставена изложба. Ако не са тежките сиви охранителни порти, блокиращи всеки излаз и вход, тези пространства елементарно биха могли да принадлежат на някой учебен или академични комплекс.
Финландия е известна най-много със своите затвори от отворен вид, в които пандизчиите могат да работят или учат в околните градове, като единствено от време на време се връщат назад в килията си. Но този затвор не е един от тях. Hämeenlinna е пандизът с най-висока степен на сигурност в страната, в който са настанени само затворнички, направили тежки закононарушения. Мармалад е наказана на шест години затвор. Съгласно разпоредбите за дискретност на пандиза публицистите не могат да разгласяват същинското ѝ име, възрастта ѝ или друга информация, която да я разпознава. Но в страна, в която пандизчиите, излежаващи доживотни присъди, могат да аплайват за освобождение след 12 години, шест години са доста тежка присъда. И на нея, както и на стотиците други пандизчии, пребиваващи тук, не ѝ е разрешено да напуща рамките на пандиза.
Когато за първи път идва тук, Мармалад следи по какъв начин другите дами стават всяка заран и отиват на работа: те могат непринудено да чистят, да перат или да шият облекла. И получават към 6 евро (~6,5 долара) за шестчасова промяна. Но Мармалад споделя, че намира тази работа за доста уморителна и вместо това прекарва цялото си време в килията си. Когато един затворнически консултант ѝ предложил да опитва силите си в „ работата с изкуствен интелект “, тя се заинтересувала. Харесали й късите тричасови смени.
„ Въпреки че не се печелят доста пари, това е по-добре, в сравнение с да стоиш в килията “, споделя тя.
Досега е изкарала единствено три смени, само че към този момент усеща, че е станала доста по-добра в разбирането на това, което програмата желае от нея.
Затвор с комфорт
Hämeenlinna е един от трите финландски пандиза, в които пандизчиите могат непринудено да печелят пари, като работят с данни. Няма цели или крайни периоди. Плаща се на час, а не за качество или експедитивност, тъй че можете да работите по свое убеждение. В Hämeenlinna към 20 пандизчии се пробват да работят по този метод. В последна сметка са останали трима. Въпреки всичко тази работа не е доста известна измежду локалната общност. В шивашкото помещение постоянно се събират доста повече дами. Като цяло пандизчиите споделят, че им е скучно единствено да седят и да дават отговор на въпросите на програмата. Особено откакто нямаш опция да приказваш с никого, до момента в който вършиш този тип работа.
„ Бих желала да го върша в група„, споделя Мармалад и прибавя, че държи вратата отворена, с цел да може сред отговорите на въпросите да беседва с дамите, които шият в прилежащата стая, или най-малко да чува диалозите им.
В една стопанска система с в действителност огромни заплати, каквато е Финландия, е съвсем невероятно да се намерят чиновници, даже чистачи, които да работят на ниска заплата. Щедрите компенсации за безработица в локалната система за обществено подкрепяне не подтикват финландците да се насочват към нископлатени платформи за кликване като Mechanical Turk на Amazon. Известно е, че в Mechanical Turk съвсем няма говорещи на финландски чиновници – там са най-вече англичани. В същото време инструментите за автоматизиран превод към момента не се оправят добре с финландския език, който се приказва единствено от 5 милиона души. Превеждането на техния ИИ модел на британски език, който по-късно би трябвало да се преведе назад на финландски, е прекомерно неприятна концепция.
От друга страна, работата в пандизите взема решение всички тези проблеми. За храната и настаняването на хората се грижи страната. А хората са подготвени да работят за няколко евро дневно, единствено с цел да разсеят скуката си.
Но други виждат в тази нова форма на затворнически труд част от новата конкуренция за евтина работна ръка, която е в основата на революцията на изкуствения разсъдък.
„ Представата, че се движим към изцяло автоматизирано общество, по-удобно и по-ефективно, прикрива обстоятелството, че доста от тези системи в действителност се ръководят от същински хора “, споделя Амос Тох, старши откривател, занимаващ се с изкуствен интелект в Human Rights Watch.
Според Тох все по-ускореното търсене на по този начин наречените “ кликъри “ или „ анотатори на данни “ е основало наклонност, при която ИТ фирмите все по-често се обръщат към групи хора, които нямат доста други благоприятни условия: бежанци, население в страни в икономическа рецесия, а в този момент и пандизчии.
Всъщност, във финландския затвор Hämeenlinna се оферират онлайн курсове по изкуствен интелект за пандизчии, само че към този момент Мармалад е решила да не се включва и споделя, че познава малко хора, които биха се заинтересували от сходно нещо.
„ Има доста способи, по които хората в пандиза могат да се развиват – да вземем за пример да получат документи или висше обучение “, споделя тя. „ Но нямам доверие, че маркирането на данни за едно евро на час ще ви докара до важен прогрес “.
Къде е по-добре?
Работещите в тази област от бедните страни нормално са привлечени от обстоятелството, че това е „ опция за работа в региона на ИТ “ и „ късмет да работят в известни ИТ компании„. Подобни разгласи във Венецуела и Филипините са разлепени под дърво и камък и могат да се видят на всички места в интернет. От банерите гледат щастливи хора с купчина долари или нова кола. В реалност, несъмнено, нещата са малко по-различни. На новите „ анотатори “ се заплащат стотинки, като им се дава обещание, че скоро ще преминат на второ равнище и ще получават повече, а най-популярните сигурно ще бъдат изпратени в Европа или Съединените щати.
В листата със задания за няколко десетки $ от време на време се появява „ незабавен “ или „ значим “ блок от снимки/текстове за анотиране за няколкостотин $. Които чиновниците чакат като облага от лотарията. И даже настройват особено уголемение на браузъра, което да ги разсънва, в случай че такава задача се появи ненадейно измежду нощ. Хората живеят с вярата да получат две такива задания в границите на един месец, което ще им разреши да изплатят задълженията си и даже да живеят независимо. Системата е проектирана по подобен метод, че да сътвори у хората илюзията, че тази облага от лотарията е напълно близо. Това е като игралните автомати, единствено че тук индивидът въпреки всичко би трябвало да работи.
В пандизите обстановката наподобява по-справедлива. Ясно почасово възнаграждение, строги периоди, няма потребност непрестанно да бягаш с цел да останеш на едно място. Вероятно това е един добър метод да се разсееш малко. В същото време не носи никакви осезаеми приходи, изключително по финландските стандарти. Дори да го вършиме всеки ден, получавате по-малко от 120 евро на месец, което звучи прекомерно тъжно изключително във Финландия.
Вие какво мислите?
