Какво да мислим за твърденията на учените за фрагменти от извънземни космически кораби
Оригиналът е на Monica Grady
Даниел Десподов преди 42 секунди 1 СподелиНай-четени
IT НовиниТеодора Александрова - 15:46 | 11.07.2023Сензори регистрират „ тиха заплаха “: земята под градовете се повдига с 12 мм
IT НовиниЕмил Василев - 8:40 | 11.07.2023Илън Мъск съди адвокатската адвокатска фирма, която го принуди да купи Twitter и предложи на Марк Зукърбърг „ да си ги мерят “
АвтомобилиИван Давидов - 12:02 | 11.07.2023Шубето е голям… трен
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Ави Льоб, физик от Харвардския университет (САЩ), откри на дъното на Тихия океан 50 дребни сферични стоманени фрагмента, които съгласно него може да са остатъци от междузвезден извънземен галактически транспортен съд.
Льоб свързва находката си с появяването на огнено кълбо в земната атмосфера през месец януари 2014 година Метеорът е видян от апаратурата за засичане на Министерството на защитата на Съединени американски щати, която наблюдава всички обекти, навлизащи в земната атмосфера. Регистрирано бе, че той лети по-бързо от множеството метеори и в последна сметка се разпада над южната част на Тихия океан покрай Папуа Нова Гвинея.
Данните за този обект се съхраняват в Центъра за проучване на околоземни обекти (CNEOS) на НАСА. Официалното име на метеора е CNEOS 20140108 и е прочут още и като IM1 (Interstellar Meteor 1).
От наблюдението на огненото кълбо до изказванието, че става въпрос за извънземен галактически уред, е нужен доста огромен скок. На какви доказателства базира изказванието си Льоб? И каква е вероятността то да е правилно?
Вече сме имали най-малко един клиент от междузвездното пространство – кометата Оумуамуа. Появата на кометата 1I/2017U1, чието публично име е Оумуамуа, сигурно е извънредно събитие. Обектът бе видян през 2017 година, когато напускаше Слънчевата система. Траекторията му мощно се разграничава от околните до кръговите орбити на планетите и елиптичните орбити на кометите.
Учените наблюдаваха пътя на кометата и откриха, че тя е пристигнала при нас от най-далечните краища на Слънчевата система. Учените бяха по едно и също време разчувствани и заинтригувани: макар че нито една камера не може да фиксира формата на кометата, методът, по който светлината се отразяваше от нея при въртенето ѝ, подсказваше, че тя има много странна форма: като пура, когато се гледа в профил, или като паница, когато се гледа от горната страна.
В една много задълбочена публикация, написана през 2018 година, Льоб изрича догатката, че Оумуамуа може да не е с натурален, а с неестествен генезис – артикул на извънземна цивилизация. Той предлага да продължим да търсим междузвездни парчета в Слънчевата система.
В търсене на сходни остатъци екипът на Льоб се обърна към базата данни CNEOS, с цел да търси обекти с необикновени орбитални характерности. Така откриха CNEOS 20140108 и въз основа на високата му скорост допуснаха, че това е междузвезден метеор, като му дадоха по-удобното име IM1.
Като моделира траекторията на огненото кълбо, Льоб дефинира съответен регион в южната част на Тихия океан, където съгласно него би трябвало да паднат фрагменти от IM1. При сондиране на региона благодарение на мощен магнит той откри материал от ИМ1, съгласно личните му изказвания.
Но каква е вероятността той въобще да е разкрил действителни междузвездни парчета, да не приказваме за галактически транспортен съд?
Космически топчета?
Намерените железни топчета са с диаметър към половин милиметър. Възможно е те в действителност да са с извънземен генезис: няколко предходни експедиции също са изваждали топчета от морското дъно, за коиъо може да се каже, че са от космоса.
Първата експедиция, разкрила сходни мостри, е експедицията на HMS Challenger през 1872-76 година Материалът, изваден от океанското дъно, съдържал голям брой железни капчици, които по това време напълно тъкмо били наречени „ галактически топчета “. Капките от космоса имали сферична форма, защото са резултат от втвърдяването на разтопен материал от повърхността на метеоритите при прекосяването им през атмосферата
Следващите експедиции през 20-ти век също откриват галактически топчета на океанското дъно, само че идентифицирането им става все по-трудно. Причината е, че през 150-те години след експедицията „ Challenger “ замърсяването на Земята се е нараснало.
През 1872 година индустриалната гражданска война таман се заражда в Европа и съвсем не съществува в Южното полукълбо. Поради това замърсители като „ летяща пепел “ (отпадъци от изгарянето на въглища) и частици от изгорелите газове на колите са били минимални. Много от тези замърсители са със сферична форма и железен състав.
Днес отпадъчните артикули от промишлените процеси и транспортните средства се срещат на всички места. Ето за какво, без да се проучва съставът на топчетата и да се съпостави със състава на метеоритите (и елементарните земни отпадъци), е невероятно да се дефинира някое от тях като извънземно.
Междузвездни?
Но Льоб има вяра, че този материал е пристигнал освен от Космоса, само че и от междузвездното пространство, като твърди, че „ това може би е първият случай, в който хората са засекли междузвезден материал„.
Това просто не е правилно. На Земята имаме междузвезден материал в обилие. Част от него съвсем несъмнено се намира на океанското дъно, само че не във формата, в която го е разкрил Льоб.
Междузвездният материал, за който става дума, се среща в няколко разновидности. Астрономите добре знаят, че междузвездната среда – пространството сред звездите – не е празна, а е изпълнена с разнообразни молекули, доста от които са органични (съставени от вериги или пръстени от въглерод). Някои от тези молекули попадат в региона на пространството, където стартира да се образува Слънчевата система.
Самите звезди, които еволюират или избухват като свръхнови, също способстват за междузвездната среда. Част от този материал е под формата на дребни диаманти или сапфири – редки мемоари за звезди, живели и умрели преди раждането на Слънцето. Тези зрънца са станали част от облака прахуляк, който се е сгъстил, с цел да образува Слънчевата система, и в последна сметка са паднали на Земята като астероиди.
Извънземен галактически транспортен съд?
Доказателствата на Льоб в интерес на извънземен източник на материал – да не приказваме за междузвезден генезис – са много неуверени. Той открива железни топчета. За да мога аз (и доста други) да приема, че тези топчета са извънземни, ми трябват солидни аналитични доказателства. Какъв е съставът им? Каква е възрастта им? Можем ли да изключим земните замърсители? Можем ли да изключим останките от извънземен материал в границите на Слънчевата система?
Първият въпрос – съставът – получи отговор: анализите на топчетата демонстрираха, че те са формирани най-вече от желязо с дребни количества микроелементи.
Знаем, че метеоритите от нашата Слънчева система съдържат желязо и никел, което подхожда на относителното наличие на тези метали в Слънцето. Кълбовидните топчета обаче наподобява съдържат „ незначителни “ количества никел, което демонстрира, че те съвсем несъмнено не принадлежат на метеори от Слънчевата система. Това обаче не потвърждава междузвездния им генезис, а единствено покачва опцията те да принадлежат на земни замърсители.
Най-убедителното доказателство би било да се дефинира възрастта на кълбата и в случай че тя надвишава възрастта на Слънцето, това сигурно би ги определило като междузвездни.
И това би било изумително, само че не би означавало безусловно, че те са с неестествен, а не с натурален генезис. Не съм сигурен какво доказателство би било задоволително безапелационно за това – може би един подпис върху тях от някой извънземен инженер, който е построил мощен галактически транспортен съд?
Въпреки скептицизма на създателя на този материал, Ави Льоб написа в своя блог (avi-loeb.medium.com), че това напълно не е халтура и продължава проучването на тези обекти, пристигнали до нас от доста надалеч. Но е забавно да се разбере по какъв начин са съумели да лимитират зоната на търсене единствено до 16 квадратни километра. Снимките в блога на Ави Льоб демонстрират тази зона в червен цвят. Много хора са на мнение, че ученият приготвя нова експедиция, в границите на която ще се опита да откри по-едри фрагменти, възрастта на които може да бъде избрана благодарение на актуалните научни способи.
Навярно единствено след към половин година ще разберем какво е разкрила новата експедиция и дали в действителност някъде на Земята има междузвездни фрагменти. Възможно е даже астероидът, който тормози жителите на Видин и освен на Видин – само че и към София и в цяла Северна България, да даде нова информация за падащите върху Земята болиди.
