Според нова теория цивилизациите може да се разпространят много бързо във Вселената
Оригиналът е на Matt Williams
Даниел Десподов преди 1 минута 3 СподелиНай-четени
IT НовиниЕмил Василев - 11:20 | 30.10.2023Революционното носимо устройство, което „ ще размени смарт телефоните “ ще бъде оповестено на 9 ноември
IT НовиниСветлин Желев - 20:26 | 30.10.2023А1 предлага интелигентна телевизия без спомагателни устройства, монтаж от техници и второ отдалечено от 7,99 лева на месец
IT НовиниЕмил Василев - 15:18 | 30.10.2023Защо частните самолети летят по-високо от комерсиалните – отговорът
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Търсенето на извънземен разсъдък (SETI) постоянно е било изпълнено с неустановеност. При съществуването единствено на една обитаема планета (Земята) и една софтуерно напреднала цивилизация (човечеството) учените към момента се лимитират до теоретични догатки за това къде биха могли да се намират другите интелигентни форми на живот (и какво биха могли да правят). Шестдесет години по-късно отговорът на известния въпрос на Ферми („ Къде са всички? “) остава без отговор. От друга страна, това ни дава доста благоприятни условия да формулираме най-различни хипотези за вероятните места, действия и признаци на технологии, които могат да бъдат тествани посредством бъдещи наблюдения.
Една от тях е, че растежът на цивилизациите е стеснен от законите на физиката и потенциала на планетарната среда – така наречен доктрина на перколацията. В неотдавнашно изследване екип от Университета на Филипините в Лос Банос излиза отвън рамките на обичайна доктрина за перколацията и изследва растежа на цивилизациите в три разнообразни типа вселени (статична, доминирана от тъмна сила и доминирана от материя). Резултатите от проучването демонстрират, че според от типа на вселената интелигентният живот разполага с стеснен интервал от време, с цел да насели вселената, и евентуално ще се популяризира експоненциално.
Изследването е извършено от Алън Л. Алинеа и Седрикс Джейк К. Джадрин, доцент по физика и учител в Института по математически науки и физика към Университета на Филипините в Лос Банос. Предпечатната версия на тяхната публикация, озаглавена „ Перколация на „ цивилизацията “ в хомогенна изотропна вселена„, неотдавна се появи онлайн. Като част от проучването си екипът преглежда опцията за интерпретиране на обичайна доктрина за перколацията в термините на логистичната функционалност на растежа (LFF), при която темпът на повишаване на популацията на глава от популацията става все по-малък с приближаването на популацията към максимума заради местни ограничавания на ресурсите (наречени потенциал на пренос).
Теория на перколацията
Накратко, теорията на перколацията разказва държанието на мрежите, когато от тях се отстраняват възли или връзки, което води до разпадането им на по-малки свързани клъстери. Първото известно приложение на тази доктрина към парадокса на Ферми може би е направено от Карл Сейгън и Уилям И. Нюман през 1981 година В публикация, озаглавена „ Galactic Civilisations: Population Dynamics and Interstellar Diffusion “ (Галактически цивилизации: динамичност на популацията и междузвездна дифузия), те настояват, че повода, заради която човечеството не се е сблъскало с извънземни цивилизации (ИЦ), е, че проучването и заселването на междузвездното пространство не е линейно събитие.
За разлика от хипотезата на Харт-Типлер, която гласи, че напредналите извънземни от дълго време биха колонизирали нашата вселена (и защото не могат да бъдат видени, значи не съществуват), Сейгън и Нюман допускат, че усвояването на междузвездното пространство става сходно на дифузия. Джефри Ландис в публикацията си от 1993 година „ Парадоксът на Ферми: Подход на теорията на перколацията “ твърди, че законите на физиката слагат ограничавания пред разрастването на междузвездното пространство. Според Ландис не трябва да се чака извънземните цивилизации да имат „ идентичен претекст “:
„ Тъй като е допустимо, при задоволително огромен брой извънземни цивилизации, една или повече от тях наложително биха създали подобен опит, може би с незнайни за нас претекстове. Колонизацията би лишила извънредно доста време и би била доста скъпа. Разумно е да се допусна, че не всички цивилизации биха се заинтересовали от подобен огромен разход, който би се изплатил някъде в доста далечното бъдеще. Човешкото общество е формирано от комбинация от култури, които изследват и колонизират други територии, от време на време изминавайки доста огромни дистанции, и култури, които нямат интерес да вършат това “.
По подобен метод професор Адам Франк и сътрудниците му от Nexus for Exoplanet Systems Studies (NExSS) на НАСА през 2019 година написаха публикация, озаглавена „ Парадоксът на Ферми и резултатът на Аврора: население, агресия и устойчиво положение на екзоцивилизацията„. Вдъхновени от романа „ Аврора “ на Ким Стенли Робинсън от 2015 година, създателите настояват, че междузвездното заселване ще става на клъстери, тъй като не всички евентуално обитаеми планети ще се окажат гостоприемни за даден извънземен тип. Накратко, законите на физиката, биологията и еволюцията слагат ограничавания за това какъв брой надалеч и какъв брой бързо един тип може да засели нашата вселена.
Решете задачата за T и H
За да опише тези ограничавания, изследователският екип преглежда три съществени космологични модела на Вселената: неподвижен, с преобладаваща материя и с преобладаваща тъмна сила.
Статичната Вселена, в началото разказана от Айнщайн и неговата космологична константа, е безкрайна във времето и пространството и не се уголемява, нито свива.
Вселената, доминирана от материята, разказва положението на Вселената до 9,8 милиарда години след Големия гърмеж, когато енергийната компактност на материята надвишава енергийната компактност на излъчването и енергийната компактност на вакуума.
Вселената, доминирана от тъмната сила, разказва последния стадий от галактическата еволюция, който е почнал преди към 9,8 милиарда години и се характеризира с ускорение на темпа на разширение. Екипът преглежда и трите сюжета от позиция на логистична функционалност на растежа, с цел да дефинира броя на обитаемоте с течение на времето планети.
На тази основа бяха изведени два параметъра на проучването: Т – времето, належащо за населяване на кълбовиден сектор от напълно хомогенна и изотропна Вселена, и Н – параметърът на Хъбъл, описващ скоростта на галактическото уголемение – така наречен закон на Хъбъл или закон на Хъбъл-Леметер.
За една статична Вселена е открито, че заселването се прави в сходство със Закона на Хъбъл, сходно на метода, по който протичат повишаването на популацията, разпространяването на заразните заболявания и химичните реакции. Както е маркирано в проучването, тези динамични системи следват общ модел, като стартират със относително муден старт заради лимитираните източници (в случая обитаеми планети). Но защото те не престават да се уголемяват и да получават нови източници, броят им се усилва и разпространяването се форсира. Това продължава, до момента в който броят на източниците стартира да понижава и/или детайлите на системата се изчерпят.
За тяхна изненада екипът открива сходно държание при разглеждането на Вселената, доминирана от материя и тъмните сили. Д-р Алинея споделя по електронната поща пред изданието Universe Today:
„ Забележително е, че когато самото пространство се уголемява, както в доминираната от тъмна сила и материя Вселена, процесът на заселване към момента следва логистична функционалност на напредък в множеството случаи. Не чакахме този резултат, защото една система с разширяващо се пространство ни се струваше доста по-различна от една статична система. Повечето проучвания на перколацията, които познаваме, се базират на статична мрежа (напр. разпространяване на горски пожар, разпространяване на заболявания, разпространяване на информация), където нормално се следи държание на логистичен напредък. Нашето проучване „ уголемява “ това държание до случаи, в които решетката се уголемява, какъвто е казусът с нашата Вселена “.
Въпреки това те откриват, че в разширяващата се Вселена има закъснение на темпа на популация в съпоставяне със статичната Вселена. За Вселена, в която доминира тъмната сила, те откриват, че общото време на популацията (Т) варира при задоволително огромна скорост на разширение (Н). Според закона на Хъбъл, когато H е задоволително огромна, някои планети се отдалечават оттатък хоризонта и стават „ недостижими “.
Те също по този начин откриха, че когато сферата на Хъбъл (H) е по-малка, връзката сред T и H е линейна – с други думи, T е почти равна на H (T ~ H). За Вселената, доминирана от материя, откритията демонстрират, че същата взаимозависимост важи, когато H е еднообразно дребна, само че когато H стане по-голяма, зависимостта се трансформира доста до Т ~ H2. За разлика от Вселената, доминирана от тъмна сила, Т не пораства експоненциално и не доближава безконечност, в случай че H е безпределно.
Е, въпреки всичко къде са всички?
Въз основа на своите констатации изследователският екип стига до заключението, че напредналите цивилизации нормално следват модел на напредък, който стартира постепенно, само че с течение на времето набира скорост, като в последна сметка се забавя и стопира, когато броят на „ достижимите “ планети се изчерпи. Според доктор Алинея „ този модел се характеризира с трифазен развой: муден ритъм на заселване -> бърз ритъм на заселване -> муден ритъм на заселване “. Остава въпросът: какво значи това за известния въпрос на Ферми? Как този трифазен модел ще ни помогне да уточняваме търсенето на напреднали цивилизации, разпространяващи се из галактиката?
Ето за какво екипът стига до заключението, че понастоящем нашата вселена може да се намира в първата фаза, която се характеризира с муден ритъм на заселване. Това може да се дължи на обстоятелството, че понастоящем единствено няколко интелигентни и напреднали цивилизации се занимават с междузвездно заселване.
„ Тази мудна фаза може да се изостри от огромните дистанции сред „ обитаемите “ планети. Но откакто се появи избран брой пътуващи цивилизации, може да навлезем във втората фаза, характеризираща се с бързи темпове на заселване. Ако мине задоволително време след навлизането в тази фаза, може би най-сетне ще успеем да поздравим извънземните “.
Освен това откритията преглеждат опцията един ден човечеството да се трансформира в междузвезден тип, може би като средство за обезпечаване на по-нататъшното оцеляване и развиване на нашия тип. Това съставлява мъчно предизвикателство в една непрекъснато разширяваща се и ускоряваща се Вселена, доминирана от тъмна сила.
Така че отговорът на въпроса на Ферми може да се крие във обстоятелството, че напредналите цивилизации се намират в ранния, муден стадий на разширение, който (засега) ни пречи да изпълним контакт. Но с разширението на сферичния размер на пространството на Хъбъл (H), който бихме могли да заемем, евентуално ще се окажем задоволително покрай някой различен, с цел да осъзнаем най-сетне, че не сме сами във Вселената. По сходен метод, въпреки че тъмната сила може да ограничи опциите ни (в рамките на нашата вселена, не повече), достатъчното пространство би ни разрешило да продължим да се развиваме и да предотвратим един прелом, който би унищожил целия ни тип.
Кой знае? Може би галактическото уголемение няма да продължи по този начин, както през последните 4 милиарда години, и Вселената ще се забави и ще доближи до един тип хомеостаза – такава, в каквато Айнщайн предпочиташе да има вяра. В подобен случай нашите сфери на Хъбъл биха могли да продължат да се уголемяват безпределно, а галактическите цивилизации непрекъснато биха пресичали пътищата си. Вълнуващи вероятности, нали?
