Пространственото аудио е напълно безсмислено и не можете да ме убедите в обратното
Оригиналът е на John Awa-abuon
Пространственото аудио е на всички места в днешно време. От AirPods Pro на Apple до 360 Reality Audio на Sony – то се афишира за идващото велико достижение в звуковите технологии. Лично аз считам, че това е просто един прехвален трик, и ето за какво.
Какво въобще съставлява пространственото аудио?
Пространственият тон е технология, която се употребява за основаване на триизмерно звуково усещане. Тя употребява усъвършенствани логаритми, а в някои случаи и функционалности за следене на главата (като AirPods Max на Apple), с цел да сътвори чувството, че звуците идват отвред към вас – начело, откъм гърба, от горната страна и даже изпод. Идеята е да се имитира методът, по който чуваме в действителния живот, където звуците имат посока и дълбочина.
Така да вземем за пример, в случай че гледате филм на своя iPhone с задействан тримерен тон и завъртите главата си, звукът се трансформира, с цел да наподобява, че е закотвен към екрана. При музиката задачата е инструментите и вокалите да се разположат в едно виртуално пространство към вашата глава, а не просто да се разделят звуците сред лявото и дясното ухо, както е при обичайното стерео.
Звучи впечатляващо, нали? Е, на доктрина е по този начин. Но ето и уловката: с цел да работи вярно, пространственото аудио разчита значително на характерен хардуер и програмен продукт. Ако не употребявате съвместими устройства или не слушате наличие, особено миксирано и основано за пространствено аудио, резултатът не се получава. Дори когато той все паак някак работи, резултатите са спорни. Например пространственият тон на Apple работи най-добре с нейните слушалки, а всички останали оферират напълно ниско качество.
Шумотевицата против действителността
Технологичните компании умеят да ни продават фантазии. Apple назовава пространственото аудио „ спектакъл за вашите уши “, а Dolby акцентира способността му да основава „ поглъщащи звукови пейзажи “. Но когато се отлепят пластовете маркетингови думи, преживяването не дава отговор на упованията.
Първо, това е оборудването. Пространственото аудио на Apple да вземем за пример работи единствено с избрани слушалки като AirPods Pro или AirPods Max. Дори опцията за слушане на тримерен тон на вашия Mac изисква по-новите модели Mac и новите слушалки, което я прави по-малко налична. Dolby Atmos също изисква характерен хардуер; единствено че не всички устройства се оправят еднообразно добре с него.
След това идва ред на наличието. Филмите, музиката и игрите би трябвало да бъдат особено миксирани за тримерен тон. В противоположен случай евентуално ще слушате просто „ пространствено стерео “.
Разбира се, пространственото аудио може да бъде впечатляващо по време на една добре готова проява. Експлозиите в екшъните и многопластовата звучност на концерт онлайн могат да ни смаят. Но за ежедневните ви плейлисти или подкасти? В множеството случаи това е ненужно. Наистина ли се нуждаем от 3D тон за една елементарна ария на Тейлър Суифт или за обичания ви епизод от някой престъпни филми? Вероятно не.
И най-после, дано поговорим за разноските. Пространственият тон не е на ниска цена. Разходите за слушалки от висок клас, първокласни услуги за стрийминг и съвместими устройства бързо се усилват. И защо? Незначително по-„ поглъщащо “ преживяване, което множеството хора даже няма да виждат – или да се заинтересуват от него.
Защо към момента избирам стереото
Стереото е златният стандарт за слушане на аудио от десетилетия и за това има основателна причина. Стереото е просто, надеждно и универсално съвместимо. Не са ви нужни специфични слушалки, фешън настройки или характерно наличие, с цел да му се наслаждавате. То просто работи.
Стереото обезпечава чиста и уравновесена звукова сцена с ясно изразени ляв и десен канал. Независимо дали слушате музика, гледате филм или играете игра, стереото обезпечава устойчиво и прелестно преживяване на съвсем всяко устройство.
Може би обичаната ми характерност на стереото е неговата елементарност. То не разчита на следене на главата, 3D логаритми или други механически магии, с цел да сътвори поглъщащо преживяване. Вместо това се концентрира върху главните неща: ясни вокали, отчетливи принадлежности и уравновесен микс. А за мен това е повече от задоволително.
Някои последователи на пространственото аудио допускат, че то може да има по-широки приложения. Макар това да звучи обещаващо, аз настоявам, че положителната музика във всеки формат – в това число стерео – може да бъде също толкоз ефикасна за разформироване и разтоварване.
