Краят на ерата на компютърните списания в Америка
Оригиналът е на Harry McCracken от 15-ти април тази година
Даниел Десподов преди 2 минути 3 СподелиНай-четени
АвтомобилиИван Давидов - 8:15 | 27.04.20238 компактни SUV-та, които по-добре да гледате единствено на картинка
IT НовиниДаниел Маринов - 20:23 | 27.04.2023Пет скулптури, открити в Испания, прекатурнаха всичко, което знаем за антична цивилизация и метода на живот
IT НовиниДаниел Маринов - 19:40 | 26.04.2023Аз съм лицето на хиляди интернет измами! Тарикати употребяват фотосите ми, с цел да залъгват дами за пари и още нещо..
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Априлските броеве на Maximum PC и MacLife са разполагаем в най-близките вестникарски магазини (ако наоколо има такива). И двете авторитетни заглавия от далечната 1986 година (тогава известни като Boot и MacAddict) ще бъдат последните, които ще бъдат отпечатани. От идващия брой нататък изявленията им ще бъдат налични единствено в дигитален тип.
Но аз не пиша тази публикация, тъй като Maximum PC и MacLife към този момент не са във формат на „ мъртво дърво “. Пиша я, тъй като в Съединени американски щати те бяха последните две оживели компютърни списания на хартия, които някак си доживяха до наши дни. Сега, когато те излизат от щемпел, ерата на компютърните списания публично завърши.
Може да се спори с това изказване. 2600: The Hacker Quarterly е жив и здрав от 1984 година насам и може свободно да бъде систематизиран като компютърно списание, само че размерът му се е свил до равнището на дайджест, цената на продукцията му е сравнима с фензин, а наличието му има прекомерно малко общо с лъскавите, потребителски насочени списания от предходните години. Linux Magazine, в началото американската версия на немското издание, и Admin, неговият по-технически аналог, към този момент също се държат сносно. Но въпреки това, в случай че държим на дреболиите, Maximum PC и MacLife в края на съществуването, които могат да минат за американски издания, в един ден се реалокираха от американския залив във Англия и в този момент техният притежател е огромното английско издание Future.
Все отново смятам, че краят на тези две хартиени издания е краят на компютърните списания в страната като цяло. По времето, когато бях основен редактор на PC World на IDG – а аз напуснах този пост през 2008 година – считахме Maximum PC за сериозен съперник, изключително във връзка с продажбите по вестникарските щандове. Нашето дъщерно издание Macworld сигурно не ги пренебрегваше.
Дори по-късно, когато се насочих към други форми на техническата публицистика, понякога поглеждах по какъв начин се оправят някогашните ни противници и се учудвах, че съумяват да се задържат на повърхността, до момента в който мнозина други компютърни списания към този момент бяха починали.
Това е загуба, която одобрявам драговолно, и то освен тъй като компютърните списания ми осигуряваха доходна работа от 1991 до 2008 година Когато бях в гимназията и бях вманиачен почитател на Radio Shack TRS-80, си купих първото компютърно списание; това беше през 1978 година, три години откакто Byte вкара категорията. Това беше толкоз значим миг в живота ми, че даже мога да ви кажа кое беше списанието (броят от ноември/декември 1978 година на Creative Computing) и къде (в будката Out of Town News на Харвард Скуеър; същата, която единствено четири години по-рано бе изиграла основна роля в основаването на Microsoft).
Но още преди да си купя Creative Computing, пощальонът по простъпка беше донесъл в дома ни съседския образец на Byte; пропуск, който приветствах по всевъзможен вероятен метод и не направих опит да поправя. От първия момент, в който открих компютърните списания, ги обикнах съвсем толкоз, колкото и компютрите, заради което в действителност работих в тази област толкоз доста години.
По-голямата част от това време прекарах в PC World, към който се причислих в края на 1994 година – тъкмо по времето, когато списанието за пръв път стартира да се появява в интернет. От самото начало интернет се оказа отличен метод за следене на софтуерните вести. В последна сметка това направи много нелепа самата концепция да се написа за компютри единствено един път месечно. Освен това Глобалната мрежа даде на търговците на дребно опция за директен контакт с клиентите, което нанесе сериозен удар върху рекламния бизнес, от който PC World и главните му съперници печелеха доста пари.
Но Интернет не остави печатните компютърни списания във вчерашния ден с един бърз размах. PC World изживява едни от най-щастливите си и богати години точно в края на 90-те години. Дори през 2008 година, когато напуснах редакцията, печатната версия бе източник на облага, а не черна дупка, носеща загуби.
Да, компютърните списания като категория в действителност от доста години живеят в режима Вейл. И. Койот: всички ние пристъпихме пламенно в бездната, само че гравитацията най-малко за известно време не работеше. Ето един слайд от презентация за вътрешна консумация, показващ динамичността на продажбите ни на киоски спрямо главните ни оживели съперници сред 1996 и 2004 година По това време редица огромни списания към този момент бяха банкрутирали: Byte през 1998 година, PC Computing и Windows през 2002 година
Струва си да спрем дотук и да заявим, че продажбите по вестникарските павилиони не са главният индикатор за положението на едно компютърно списание. В този смисъл 90% от PC World се продаваше посредством абонамент. А рекламата ни носеше положителни облаги. Все отново продажбата на единични екземпляри по 6,99 $ сами по себе си бяха дребен бизнес, тъй че вложихме доста старания в основаването на артикул, който хората да виждат на стелажа и да решат да купят. И се срамя да призная, че аз самият от време на време пренареждах изданията на PC World пред PC Magazine, когато се натъкнех на продажбите им, въпреки че се оказа, че някои чиновници на Ziff-Davis са ползвали същата скица, единствено че в противоположен ред.
С графиката нагоре се опитахме да покажем, че PC World е станал водач във вестникарските павилиони. Както можете да видите от графиката, Maximum PC беше единственото списание, което се изкачваше непрекъснато нагоре. Създателите му очевидно бяха загрижени за вестникарските павилиони също толкоз, колкото и ние, и се притеснявахме, че някой ден те могат да ни изпреварят (което по този начин и не се случи, най-малко до момента в който аз бях на поста).
За тези, които не са работили в PC World през 2004 година, най-забележителният факт в тази графика е сривът на Computer Shopper: от към 350 000 продадени броя за месец до по-малко от 55 000. Сред огромните компютърни списания то беше най-каталогово и се оказа най-уязвимо за изтласкване от пазара от страна на интернет изданията. Този исполин, който в миналото наброяваше по хиляда (!) страници на брой, западна доста по-бързо от PC World или PC Magazine. Когато се почувства, че към този момент не дава отговор на името си, читателите изгубиха интерес.
Дори бестселърът за всички времена PC World – изданието за Windows 95, както можете да видите от различен слайд във вътрешната презентация по-долу – не може да се съпоставя с Shopper в неговия зенит, който беше в средата на 90-те години. Но ние продадохме съвсем 200 000 екземпляра, като преходните продажби бяха към 60% – единствено няколко години по-късно тези стойности станаха нереалистични. Ако броим и абонаментите, пикът ни беше през 1999 година, когато се разпространиха 1,25 милиона броя – исторически връх за компютърно списание.
Компютърните списания се оказаха толкоз резистентен бизнес, че години наред успяваха да се оправят и да продължат да излизат на облага. PC Mag излезе от щемпел чак през 2008 година, малко откакто напуснах PC World. Shopper последва образеца му година по-късно. PCW просъществува до 2013 година, след което написах публикация в TIME, в която твърдях, че ерата на компютърните списания е завършила (в ретроспекция, малко прибързано). Macworld продължи до 2014 година
Междувременно Maximum PC и MacLife съвсем пренебрегнаха интернет. Те даже са изтрили всички следи от своето онлайн наличие: MaximumPC.com в този момент пренасочва към PCGamer.com, дъщерният бранд, а MacLife.com просто дава някакъв неясен набор от знаци.
Да се преструваш, че интернет не съществува, не наподобява като най-обещаващата тактика за оцеляване на печатно издание, само че някак си се получи. Maximum PC и MacLife останаха живи – засегнати, само че с осезателен пулс – чак до 2023 година Последните им броеве бяха с размер от 98 страници, цена 9,99 $ за брой, а цялата реклама в тях заемаше по една цяла страница, плюс още една поръчкова публикация от някоя компания за компютри, пристигнала по пощата. MacLife разгласява изказване на редакцията, че списанието минава напълно към дигитален формат, а в Maximum PC нямаше нищо сходно.
Трябва ли да оплакваме края на компютърните изявления, отпечатани на хартия? И не, и да. В епохата на компютърните списания на книжен притежател това, което беше ужасно, беше, че информацията бе доставяна с камион един път месечно. При всички положения интернет прави по-добра работа, с цел да държи хората в течение на софтуерните нововъведения, с които се сблъскват в живота.
Но без значение от това какъв брой бърз и ефикасен способ на връзка могат да дават онлайн ресурсите, цялата софтуерна издателска промишленост не съумя да ги трансформира даже на половина в толкоз динамичен бизнес, колкото е печатът. Всичките тези линейни метри реклами на цяла страница заплатиха за отлично амбициозните планове на обществената публицистика.
PC World разполагаше с обширна лаборатория, цялостна със експерти, които правеха сравнителни разбори на всичко – от преносими компютри до тв приемници, и обилно плащаше на специалисти за рубрики с подробни управления за артикули като програмен продукт за текстообработка и електронни таблици. Когато искахме да съпоставим използваемостта на Windows, OS/2 и Mac OS, набирахме елементарни хора посредством организация и ги записвахме на видео при осъществяване на общоприети компютърни задания. На всеки две години хвърляхме неуместни суми за изследвания, с които давахме опция на читателите да оценят надеждността и техническата поддръжка на огромните производители на компютри. През 2000 година захвърлих всичко и прекарах няколко месеца в хвърчене из страната – работех с Dateline NBC, с цел да организирам следствия на сервизи за ремонт на компютри.
Промените в щата на PC World през последните няколко десетилетия сами по себе си са история. В средата на 2000-те години – ерата на уеб към този момент беше в разгара си – имахме 80 души личен състав: публицисти, тестери на артикули и дизайнери. Седем години по-късно останахме малко повече от половината от тази численост. Днес в продукцията на чисто цифровия PCW има 13 имена. Не мога да подсигурявам, че всички тези хора работят на цялостен работен ден, а и половината от тях се занимават и с Macworld.
Все отново съм признателен, че компютърните списания съществуваха в печатен тип. Радвам се, че имах пръст в основаването им. Чудесно е, че доста от старинните броеве са налични под формата на сканирани копия в интернет архива, Гугъл Books и други запаси. Тяхното време е отминало – само че беше ужасно време.
