От болничното легло проговори бащата, който загуби сина си в ужаса на АМ Струма
Орхан Алити, един от седемте оживели при трагичния случай в България, съумя да счупи задното стъкло на рейса и да скочи. За страдание той не съумя да избави и 23-годишния си наследник Висар. В извънредно изказване за македонския " Слободен печ " от столичната болница " Пирогов " Орхан споделя, че е в положително здраве и към момента не може да повярва по какъв начин нещастието се е случила толкоз бързо.
" В положително здраве съм. Първият ден ми направиха интервенция на десния крайник. Вчера имах интервенция на гърба и в този момент съм по-добре. " Днес ми направиха още една рентгенова фотография и мисля, че до вторник ще изляза от болничното заведение. “, сподели Орхан пред Слободен Печат.
Той разказа нощта наужасната покруса за " Свободна преса " при която 45 души изгубиха живота си.
- Последния път, когато тръгнахме от Истанбул бяхме в търговски център " 212 ", а гидът Мусин Широки сподели, че в 15:45 ще сме на рейса и тръгваме за Македония. Тръгнахме от там в 17 часа. Преди да тръгнем, приказвах с чичо Хамди от Студеничани, изпушихме една цигара. Каза ми, че е забелязал, че нещо тече на първата дясна гума. Отидохме и видяхме лампичка на телефона, изглеждаше като дупка под гумата. Казах на чичо Хамди, че може да е глицерин, само че не е нищо ужасно, тъй като сега нищо не капе. След 10-15 минути се качихме на рейса, тръгнахме както можехме, стигнахме границата с България. След като минахме българската граница, след 20 метра спряхме да хапнем и пийнем, направихме отмора и отново тръгнахме. Трагедията е станала след два часа шофиране отсам, споделя Орхан.
Той споделя, че е бил безсънен по време на случая и е видял по какъв начин рейсът се е блъснал в бариерата.
" Мислех си, че водачът е задремал и по тази причина кормилото му избяга и се разруши, само че в това време избухна пожар и не ми се стори обикновено. Автобусът спря за малко, след това отново продължи да се движи, само че още веднъж пламна ", спомня си Орхан.
" Всички се паникьосаха и никой не знаеше какво да прави. В подобен миг се знае, че в случай че рейсът се възпламени, вратите не се отварят. Сетих се да скоча с двата крайници, с цел да счупя задното стъкло, само че първият ми опит беше несполучлив. Втория път с Лулзим от Прешево скочихме още веднъж с двата крайници и в този миг успяхме да излезем от рейса. Единственото, което можех да направя, бе да стана и да извикам останалите през прозореца, от който дойдохме. Но когато се пробвах да стана, видях, че кръстът ми е строшен, не можех да се изправя. Имах и строшен крайник. Помислих си, че в случай че пристигна кола от отсрещната страна, може да пострадам още по-зле. Обърнах се, прекосих от другата страна на пътя и започнах да викам на сина ми Висар, викам колкото може по-силно, тъй като мислех, че и той е скочил зад мен, само че той по този начин и не ми отговори “, сподели през сълзи Орхан.
Той споделя, че гърмежът е станал толкоз бързо, че не може да го опише.
" Когато към този момент бяхме на открито, видях, че рейсът се е запалил откъм гърба “, добави Орхан.
" Видях някои хора да скачат зад мен. Лулзим и аз бяхме първите избавени, чух Лулзим да вика след жена си Медина. Опитах се да се изправя, само че не съумях. Видях, че след нас излязоха едни пасажери от Долно Количане, Зюлихай, 17-годишното момиче, доста плачеше. След това около Беса Транс мина различен рейс, коства ми се, че беше от Тетово, и пасажерите стопираха да ни оказват помощ. Автобусът спря евентуално след 20 минути. Те ни помогнаха и ни реалокираха от мястото, където беше рейсът, тъй като мислехме, че може да има нова детонация “, приключи описа си той.
" В положително здраве съм. Първият ден ми направиха интервенция на десния крайник. Вчера имах интервенция на гърба и в този момент съм по-добре. " Днес ми направиха още една рентгенова фотография и мисля, че до вторник ще изляза от болничното заведение. “, сподели Орхан пред Слободен Печат.
Той разказа нощта наужасната покруса за " Свободна преса " при която 45 души изгубиха живота си.
- Последния път, когато тръгнахме от Истанбул бяхме в търговски център " 212 ", а гидът Мусин Широки сподели, че в 15:45 ще сме на рейса и тръгваме за Македония. Тръгнахме от там в 17 часа. Преди да тръгнем, приказвах с чичо Хамди от Студеничани, изпушихме една цигара. Каза ми, че е забелязал, че нещо тече на първата дясна гума. Отидохме и видяхме лампичка на телефона, изглеждаше като дупка под гумата. Казах на чичо Хамди, че може да е глицерин, само че не е нищо ужасно, тъй като сега нищо не капе. След 10-15 минути се качихме на рейса, тръгнахме както можехме, стигнахме границата с България. След като минахме българската граница, след 20 метра спряхме да хапнем и пийнем, направихме отмора и отново тръгнахме. Трагедията е станала след два часа шофиране отсам, споделя Орхан.
Той споделя, че е бил безсънен по време на случая и е видял по какъв начин рейсът се е блъснал в бариерата.
" Мислех си, че водачът е задремал и по тази причина кормилото му избяга и се разруши, само че в това време избухна пожар и не ми се стори обикновено. Автобусът спря за малко, след това отново продължи да се движи, само че още веднъж пламна ", спомня си Орхан.
" Всички се паникьосаха и никой не знаеше какво да прави. В подобен миг се знае, че в случай че рейсът се възпламени, вратите не се отварят. Сетих се да скоча с двата крайници, с цел да счупя задното стъкло, само че първият ми опит беше несполучлив. Втория път с Лулзим от Прешево скочихме още веднъж с двата крайници и в този миг успяхме да излезем от рейса. Единственото, което можех да направя, бе да стана и да извикам останалите през прозореца, от който дойдохме. Но когато се пробвах да стана, видях, че кръстът ми е строшен, не можех да се изправя. Имах и строшен крайник. Помислих си, че в случай че пристигна кола от отсрещната страна, може да пострадам още по-зле. Обърнах се, прекосих от другата страна на пътя и започнах да викам на сина ми Висар, викам колкото може по-силно, тъй като мислех, че и той е скочил зад мен, само че той по този начин и не ми отговори “, сподели през сълзи Орхан.
Той споделя, че гърмежът е станал толкоз бързо, че не може да го опише.
" Когато към този момент бяхме на открито, видях, че рейсът се е запалил откъм гърба “, добави Орхан.
" Видях някои хора да скачат зад мен. Лулзим и аз бяхме първите избавени, чух Лулзим да вика след жена си Медина. Опитах се да се изправя, само че не съумях. Видях, че след нас излязоха едни пасажери от Долно Количане, Зюлихай, 17-годишното момиче, доста плачеше. След това около Беса Транс мина различен рейс, коства ми се, че беше от Тетово, и пасажерите стопираха да ни оказват помощ. Автобусът спря евентуално след 20 минути. Те ни помогнаха и ни реалокираха от мястото, където беше рейсът, тъй като мислехме, че може да има нова детонация “, приключи описа си той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ