Красен Станчев: Рисковете, свързани с геополитическата ситуация и войната на Русия срещу Украйна, изискват по-сериозни буфери в бюджета
Организацията за съставянето на план-сметката на страната за идната 2025 година е изцяло в реда на нещата и подхожда на всички обичаи и процедури, като се има поради обстановката, в която се намира сега държавното управление. Това сподели за предаването “България, Европа и светът на фокус " на Радио “Фокус " икономистът Красен Станчев.
Той обърна внимание, че е имало интервали, в които бюджет не е имало дълго време. " В последните години има такива забавяния. Но незабавно след изборите, откакто се конституира Народното събрание, ще би трябвало да се стартира работа по бюджета. Възможно е той да се конструира много постепенно, тъй като не е ясно, дали няма да се повторят процедурите по желание на ръководител на Народното събрание ", уточни икономистът.
Според Закона за обществените финанси всяко едно увеличение на разноските и увеличение на дефицитите, би трябвало да има явен проект за покриване на недостига. Това е сега главната причина, заради която държавното управление желае разискване в Народното събрание. Втората причина е по-дълбока, за първи път от приемането на Конституцията до момента имаме служебно държавно управление с работещ парламент. Парламентът е групов орган за взимане на решения, тези решения би трябвало да бъдат по някакъв метод приложени от държавното управление. В момента Народното събрание е в действителност виновен за увеличението на разноските. Преди всичко има автоматизирани заплащания минимални работни заплати, заплати на учители, обучение и така нататък, които са признати със закон от Народното събрание. Те са 3-4 такива неща, които усилват недостига, максимален дял при разноските имат пенсиите. За да се балансират приходите и разноските има няколко неща, които не са лесни да се създадат. И те са по-бързо увеличение на възрастта за пенсиониране, увеличение на времевата граница в която се изискват непринудено наложителни спестявания в частен фонд за пенсия и още други неща. Но няма бързо решение, то е доста комплицирано и не виждам по какъв начин ще бъде направено в околните 5-6 години ", акцентира Красен Станчев.
Според него изявленията, че 3% недостиг е рисков за България са правилни. Един от изводите от рецесията 2009-2010 година е, че 3% недостиг е много рисков и по тази причина през 2011 година са изменени разпоредбите за сформиране на бюджет. От 2012 година до 2020 година е работило правилото за 2% недостиг, което е много по-добре за такива условия в каквито е България, т.е., възбрана на Централната банка да финансира държавното управление и банките.
“Политическата динамична обстановка от една страна и икономическата обстановка от друга слагат България в мъчно финансово положение. Но те двете не са повода за обществените финанси и тяхното положение сега са политическите партии и тези, които ръководят или въздействат по някакъв метод на ръководещите. Това нещо нямам доверие в скоро време да бъде поправено, а и разпоредбите от дълго време бяха размити. Това, което се следи сега е, че към края на годината има недостиг, който не може да бъде поправен в обозримо бъдеще, и е допустимо преместването на недостиг за идната година. Предполагам, че има неизпълнени контракти за финансово строителство и непохарчени средства. Тези средства също могат в края на годината да бъдат официално трансферирани за идната година. И по този метод бюджетният недостиг може да се окаже в границите на 3%. Но редовно той е над 3% и по тази причина е доста значимо да се съкратят разноските. Освен тези, които са доста високи, това, което може да се направи е да не се трансформира внезапно минималната работна заплата, Народното събрание да прегласува някои автоматизирани правила за увеличение на разноските за просвета, обучение и така нататък Образованието да се остави или на интернационалните стратегии, или на частния бранш. Но това изисква и малко мислене ", изясни Красен Станчев.
" Инфлацията до 2% и 3% недостиг за 2025 година нямат нищо общо с това, което би трябвало да се вземе като решение за влизане в Еврозоната. Има две други неща, които са доста значими и те са правната подготвеност България да бъде член на Еврозоната. Единият аршин е решен, това е независимостта на Централната банка, само че там има проблем с измененията в Конституцията, които допуснаха присъединяване на централен банкер като длъжностен министър председател в изпълнителната власт. И другото е върховенството на правото и закона. Количествените критерии за които приказва господин министър председателят са ясни и те евентуално ще бъдат изпълнени в тази форма, в която участват като критерии. Но качествените критерии, единият от тях сигурно няма да бъде изпълнен. Ако не се оправи това с върховенството на закона сме на светлинни години разстояние от Еврозоната, а не на ръка разстояние. Рисковете, свързани с геополитическата обстановка и войната на Русия против Украйна изискват по-сериозни буфери в бюджета. Трябва да има увеличение на военните разноски, само че това значи да се орежат разноски в администрацията и други разноски би трябвало да бъдат смъкнати, тъй като няма от кое място другаде да дойдат средства за увеличение на военните разноски ", заключи Красен Станчев.
Той обърна внимание, че е имало интервали, в които бюджет не е имало дълго време. " В последните години има такива забавяния. Но незабавно след изборите, откакто се конституира Народното събрание, ще би трябвало да се стартира работа по бюджета. Възможно е той да се конструира много постепенно, тъй като не е ясно, дали няма да се повторят процедурите по желание на ръководител на Народното събрание ", уточни икономистът.
Според Закона за обществените финанси всяко едно увеличение на разноските и увеличение на дефицитите, би трябвало да има явен проект за покриване на недостига. Това е сега главната причина, заради която държавното управление желае разискване в Народното събрание. Втората причина е по-дълбока, за първи път от приемането на Конституцията до момента имаме служебно държавно управление с работещ парламент. Парламентът е групов орган за взимане на решения, тези решения би трябвало да бъдат по някакъв метод приложени от държавното управление. В момента Народното събрание е в действителност виновен за увеличението на разноските. Преди всичко има автоматизирани заплащания минимални работни заплати, заплати на учители, обучение и така нататък, които са признати със закон от Народното събрание. Те са 3-4 такива неща, които усилват недостига, максимален дял при разноските имат пенсиите. За да се балансират приходите и разноските има няколко неща, които не са лесни да се създадат. И те са по-бързо увеличение на възрастта за пенсиониране, увеличение на времевата граница в която се изискват непринудено наложителни спестявания в частен фонд за пенсия и още други неща. Но няма бързо решение, то е доста комплицирано и не виждам по какъв начин ще бъде направено в околните 5-6 години ", акцентира Красен Станчев.
Според него изявленията, че 3% недостиг е рисков за България са правилни. Един от изводите от рецесията 2009-2010 година е, че 3% недостиг е много рисков и по тази причина през 2011 година са изменени разпоредбите за сформиране на бюджет. От 2012 година до 2020 година е работило правилото за 2% недостиг, което е много по-добре за такива условия в каквито е България, т.е., възбрана на Централната банка да финансира държавното управление и банките.
“Политическата динамична обстановка от една страна и икономическата обстановка от друга слагат България в мъчно финансово положение. Но те двете не са повода за обществените финанси и тяхното положение сега са политическите партии и тези, които ръководят или въздействат по някакъв метод на ръководещите. Това нещо нямам доверие в скоро време да бъде поправено, а и разпоредбите от дълго време бяха размити. Това, което се следи сега е, че към края на годината има недостиг, който не може да бъде поправен в обозримо бъдеще, и е допустимо преместването на недостиг за идната година. Предполагам, че има неизпълнени контракти за финансово строителство и непохарчени средства. Тези средства също могат в края на годината да бъдат официално трансферирани за идната година. И по този метод бюджетният недостиг може да се окаже в границите на 3%. Но редовно той е над 3% и по тази причина е доста значимо да се съкратят разноските. Освен тези, които са доста високи, това, което може да се направи е да не се трансформира внезапно минималната работна заплата, Народното събрание да прегласува някои автоматизирани правила за увеличение на разноските за просвета, обучение и така нататък Образованието да се остави или на интернационалните стратегии, или на частния бранш. Но това изисква и малко мислене ", изясни Красен Станчев.
" Инфлацията до 2% и 3% недостиг за 2025 година нямат нищо общо с това, което би трябвало да се вземе като решение за влизане в Еврозоната. Има две други неща, които са доста значими и те са правната подготвеност България да бъде член на Еврозоната. Единият аршин е решен, това е независимостта на Централната банка, само че там има проблем с измененията в Конституцията, които допуснаха присъединяване на централен банкер като длъжностен министър председател в изпълнителната власт. И другото е върховенството на правото и закона. Количествените критерии за които приказва господин министър председателят са ясни и те евентуално ще бъдат изпълнени в тази форма, в която участват като критерии. Но качествените критерии, единият от тях сигурно няма да бъде изпълнен. Ако не се оправи това с върховенството на закона сме на светлинни години разстояние от Еврозоната, а не на ръка разстояние. Рисковете, свързани с геополитическата обстановка и войната на Русия против Украйна изискват по-сериозни буфери в бюджета. Трябва да има увеличение на военните разноски, само че това значи да се орежат разноски в администрацията и други разноски би трябвало да бъдат смъкнати, тъй като няма от кое място другаде да дойдат средства за увеличение на военните разноски ", заключи Красен Станчев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ