Стотици хиляди хора с увреждания могат да станат работоспособни, но безработни и без никакви доходи!
Организации на хората с увреждания излизат на митинг против препоръчаните промени в региона на здравната експертиза и концепцията за реформиране на системата за оценка на работоспособността на общественото министерство. От Сдружението на лекарите от ТЕЛК – София оповестиха, че ще поддържат техните претенции и също ще вземат участие в митинга. Председателят на сдружението доктор Боряна Холевич разяснява за Право&Здраве какви са проблемите в системата от позиция на медиците и каква промяна в здравната експертиза оферират лекарите, работещи в съставите на ТЕЛК.
- Д-р Холевич, основаването на две комисии за освидетелстване на пациентите ли е главният проблем в препоръчаната от общественото министерство Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността?
- Втори комисии към Национален осигурителен институт съществуват и все още. Всички експертни решения с 50% и над 50% понижена продуктивност се преглеждат от тричленни лекарски комисии към Национален осигурителен институт, които при противоречие с избрания % от ТЕЛК апелират решението пред Националната експертна лекарска комисия. Този надзор отсъства единствено при издаване на експертни решения на деца. Когато НЕЛК дефинира % понижена продуктивност под 50%, Национален осигурителен институт сформира на ТЕЛК инспекционен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния обществени пенсии за интервала от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с казус като член 112, алинея 9 от Закона за здравето, който гласи, че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не стопира заплащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Този казус води до всеобщо отвращение на лекари да работят в ТЕЛК, както и до съзнателно занижаване на процентите от ТЕЛК. Проблемът не е в осъщесвяването на надзор от Национален осигурителен институт, а във въвеждането на нов термин - дееспособен човек с увреждане, което ще докара до лишаване на инвалидните пенсии на стотици хиляди хора с увреждания. Въвеждането на термина продуктивност при хора с увреждания би имало смисъл само, в случай че е директно обвързано с обезпечаване на подобаващи приспособени работни места, както и налична среда, освен това освен в София и огромните градове, само че и в селата. В противоположен случай промяната ще докара до производство на „ работоспособни”, само че безработни хора с увреждания без никакви приходи.
Идеята за ограничение или лишаване на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават приходи от трудова активност е в несъгласие с съществени закони. В Конституцията на Република България, правото на пенсия, при пораждане на избрани условия, планувани в Закона за пенсиите, е обезпечено като тип осигурително право, без упражняването му да е сложено според от упражняването на друго главно право, каквото е правото на труд. При настъпване на избрани условия, правото на пенсия поражда в цялото свое наличие, в това число от становище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво съображение, което да оправдава каквото и да било ограничаване на правото за приемане на пенсия при пораждане на изискванията, избрани в Закона за пенсиите. Правото на публично обезпечаване е настрана конституционно право и се подсигурява и пази от Конституцията независимо, както и правото на труд. Упражняването на всяко от тези права не е сложено според от упражняването на другото. Подобен проблем е обсъждан от Конституционния съд през 1997 година и решението е обнародвано в Дъждовни води бр.89 от 07.10.1997 година
Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в несъгласие с модела на Международната подредба на човешкото действие, уврежданията и здравето /ICF/ на Световната здравна организация, призната през 2001 година от всички страни, членки на Организация на обединените нации, която дефинира увреждането като сложен феномен и съчетава медицинския и обществения метод в една идея и следва да се извърши по едно и също време от мултидисциплинарен експертен екип.
Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова активност опонира и на член 4, т. 4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, утвърдена със закон, признат от 41-то Народно заседание на 26.01.2012 година, в действие от 21.04.2012 година, която не разрешава да бъдат ограничавани или суспендирани към този момент приети или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в осъществяване на същата.
- Комисията за експертиза на работоспособността в Национален осигурителен институт ще бъде формирана също от лекари. Необходимо ли е и това няма ли да докара единствено до излишно закъснение на решенията и до затруднение на по този начин или другояче комплицираната процедура?
- Към момента освидетелстването на пациентите стартира от фамилния доктор, издаващ първичното направление за ТЕЛК. Направленията се подават в картотеките за медицински експертни досиета, откъдето се разпределят към съответните лекарски комисии. На болните се изпращат писма, в които е посочено какви медицински документи би трябвало да показват, а точно съвещания със съответни тесни експерти, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани справедливи проучвания. При съществуване на повече от едно заболяване, пациентът би трябвало да показа набор от документи, доказващи всяко заболяване поотделно. Следващ стадий са лекарите от ТЕЛК, всеки от които би трябвало да има клинична компетентност и най-малко пет години клиничен стаж по съответната компетентност. След запознаване с здравното досие на пациента и обзор на лицето ТЕЛК издава експертно решение, според настоящата Наредба за експертиза на работоспособността. Решенията на ТЕЛК се преглеждат и апелират при нужда от лекарски комисии към Национален осигурителен институт, а обжалваните решения се преразглеждат от НЕЛК. При утвърдено от Национален осигурителен институт решение и избрани 50 и над 50% на лицето се отпуска инвалидна пенсия. С въвеждането на комисия, определяща работоспособността на хората с увреждания при съществуване на остатъчна продуктивност, въобще не е ясно каква ще е ориста на лицето.
- Какви ще бъдат професионалните условия за лекарите в комисиите за експертиза на работоспособността в Национален осигурителен институт и има ли подобен кадрови запас в страната, с цел да бъдат формирани новите комисии?
- В препоръчаната Концепция е записано, че във вторите комисии ще работят лекари със компетентност трудова медицина. Към момента тези лекари са извънредно малко и множеството от тях са в пенсионна възраст. Предвидено е в границите на една година да бъдат готови такива експерти, което е на процедура неосъществимо, защото тясна компетентност в медицината се придобива за три години и половина и след полагане на изпит за компетентност. Лично мен ме смущава фактът, че се планува работоспособността да се дефинира от експерти без клинична компетентност, а трудовата медицина не е такава. Аз като ортопед не бих се наела да дефинирам работоспособността на човек с очно заболяване, а тези лекари ще би трябвало да го вършат за всички зоболявания.- Каква ще бъде процедурата за обжалване и ще бъде ли допустимо да се оспори да вземем за пример единствено здравната експертиза?
- Този въпрос не е обиден в препоръчаната от МТСП идея.
- Ще има ли съгласно Вас спор на ползи и вземане предвид броя на отпуснатите инвалидни пенсии с финансовите благоприятни условия на Националния застрахователен институт, откакто решенията ще зависят от чиновници на Национален осигурителен институт, каквито ще бъдат членовете на комисиите за експертиза на работоспособността?
- Несъмнено е налице спор на ползи при концепцията степента на трайно понижената продуктивност и отпущането на инвалидни пенсии да се прави от комисия на Национален осигурителен институт. В случая битката с така наречен "фалшиви " инвалидни пенсии е от компетентността на прокуратурата, а не е от подготвеност на МТСП, Национален осигурителен институт и Министерство на здравеопазването. Получава се повтаряне на функционалности по надзор и повтаряне на заетите в администрациите, които правят една и съща активност. Само този мотив демонстрира, че е погрешно авансово да се дефинират инвалидните пенсии като "фалшиви " от неовластени административни структури и затова да се лишават добити права за инвалидни пенсии на хората с увреждания. На Национален осигурителен институт са предоставени пълномощия да отпускат пенсии при показване на нужните документи за това, а не да основават комисии с проверяващи функционалности, които да преценят остатъчната продуктивност и тя дава отговор ли на условията за разпределяне на инвалидни пенсии. В случая посредством тези нови комисии се цели да се основат законови спънки за разпределяне на инвалидни пенсии, като правото на хората с увреждания да зависи от субективно оценяване и неразбираеми критерии, които не се дефинират от степента на увреждането, а от подозрения и догатки на човешкия фактор, подложен според от тактики на Национален осигурителен институт. Това е тъпчене на законови правила.
- Какво оферирате в показания от Вас законопроект за здравната експертиза, което не е наранено в Концепцията за реформиране на системата за експертиза на работоспособността, а би могло да усъвършенства сегашните дефекти?
- В препоръчаната от МТСП Концепция не е застъпено нито едно от нашите оферти. Те са следните:
1. ТЕЛК не би трябвало да дефинира % „ понижена работоспособност”, а % „ тип и степен на увреждане” и да показва противопоказаните условия на труд, които биха влошили здравословното положение на лицето. Това никога обаче нe би трябвало да води до лишаване на инвалидната пенсия.
2. Засилване на контрола с наличния запас посредством преразглеждане функционалностите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват спомагателен надзор и да имат право да апелират експертните решения.
3. Преразглеждане на Наредбата за здравна експертиза на работоспособността, в това число периодите на инвалидизиране, като се даде опция за установяване на доживотен период за болести и положения, при които не се чака подобрение; изключване от наредбата на положения, които действително не водят до инвалидизиране и завишаване на процентите при съществени болести и тежки увреждания.
4. Засилване на контрола посредством включване в състава на ТЕЛК на лекари - представители на Национален осигурителен институт, на ротационен принцип, тъй че да имат директен контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „ с изключително мнение”, което автоматизирано да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.
5. Създаване на Наредба за експертиза на тип и степен на увреждане при деца, съобразена със спецификата на болесттите и протичането им в детска възраст.
6. Въвеждане на наложителни рационални периоди за освидетелстване както от ТЕЛК, по този начин и от НЕЛК, в границите на три месеца от постъпване на документите.
7. Ускоряване въвеждането на електронна здравна карта и Единна електронна система за потребностите на ТЕЛК и НЕЛК.
Тези оферти са залегнали в препоръчан от Сдружение на лекарите от ТЕЛК – София Законопроект за промяна в здравната експертиза. Същият е утвърден от Националнопредставените организации на и за хора с увреждания и импортиран в Министерството на здравеопазването, общественото министерство и Народното събрание.
- Д-р Холевич, основаването на две комисии за освидетелстване на пациентите ли е главният проблем в препоръчаната от общественото министерство Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността?
- Втори комисии към Национален осигурителен институт съществуват и все още. Всички експертни решения с 50% и над 50% понижена продуктивност се преглеждат от тричленни лекарски комисии към Национален осигурителен институт, които при противоречие с избрания % от ТЕЛК апелират решението пред Националната експертна лекарска комисия. Този надзор отсъства единствено при издаване на експертни решения на деца. Когато НЕЛК дефинира % понижена продуктивност под 50%, Национален осигурителен институт сформира на ТЕЛК инспекционен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния обществени пенсии за интервала от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с казус като член 112, алинея 9 от Закона за здравето, който гласи, че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не стопира заплащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Този казус води до всеобщо отвращение на лекари да работят в ТЕЛК, както и до съзнателно занижаване на процентите от ТЕЛК. Проблемът не е в осъщесвяването на надзор от Национален осигурителен институт, а във въвеждането на нов термин - дееспособен човек с увреждане, което ще докара до лишаване на инвалидните пенсии на стотици хиляди хора с увреждания. Въвеждането на термина продуктивност при хора с увреждания би имало смисъл само, в случай че е директно обвързано с обезпечаване на подобаващи приспособени работни места, както и налична среда, освен това освен в София и огромните градове, само че и в селата. В противоположен случай промяната ще докара до производство на „ работоспособни”, само че безработни хора с увреждания без никакви приходи.
Идеята за ограничение или лишаване на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават приходи от трудова активност е в несъгласие с съществени закони. В Конституцията на Република България, правото на пенсия, при пораждане на избрани условия, планувани в Закона за пенсиите, е обезпечено като тип осигурително право, без упражняването му да е сложено според от упражняването на друго главно право, каквото е правото на труд. При настъпване на избрани условия, правото на пенсия поражда в цялото свое наличие, в това число от становище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво съображение, което да оправдава каквото и да било ограничаване на правото за приемане на пенсия при пораждане на изискванията, избрани в Закона за пенсиите. Правото на публично обезпечаване е настрана конституционно право и се подсигурява и пази от Конституцията независимо, както и правото на труд. Упражняването на всяко от тези права не е сложено според от упражняването на другото. Подобен проблем е обсъждан от Конституционния съд през 1997 година и решението е обнародвано в Дъждовни води бр.89 от 07.10.1997 година
Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в несъгласие с модела на Международната подредба на човешкото действие, уврежданията и здравето /ICF/ на Световната здравна организация, призната през 2001 година от всички страни, членки на Организация на обединените нации, която дефинира увреждането като сложен феномен и съчетава медицинския и обществения метод в една идея и следва да се извърши по едно и също време от мултидисциплинарен експертен екип.
Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова активност опонира и на член 4, т. 4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, утвърдена със закон, признат от 41-то Народно заседание на 26.01.2012 година, в действие от 21.04.2012 година, която не разрешава да бъдат ограничавани или суспендирани към този момент приети или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в осъществяване на същата.
- Комисията за експертиза на работоспособността в Национален осигурителен институт ще бъде формирана също от лекари. Необходимо ли е и това няма ли да докара единствено до излишно закъснение на решенията и до затруднение на по този начин или другояче комплицираната процедура?
- Към момента освидетелстването на пациентите стартира от фамилния доктор, издаващ първичното направление за ТЕЛК. Направленията се подават в картотеките за медицински експертни досиета, откъдето се разпределят към съответните лекарски комисии. На болните се изпращат писма, в които е посочено какви медицински документи би трябвало да показват, а точно съвещания със съответни тесни експерти, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани справедливи проучвания. При съществуване на повече от едно заболяване, пациентът би трябвало да показа набор от документи, доказващи всяко заболяване поотделно. Следващ стадий са лекарите от ТЕЛК, всеки от които би трябвало да има клинична компетентност и най-малко пет години клиничен стаж по съответната компетентност. След запознаване с здравното досие на пациента и обзор на лицето ТЕЛК издава експертно решение, според настоящата Наредба за експертиза на работоспособността. Решенията на ТЕЛК се преглеждат и апелират при нужда от лекарски комисии към Национален осигурителен институт, а обжалваните решения се преразглеждат от НЕЛК. При утвърдено от Национален осигурителен институт решение и избрани 50 и над 50% на лицето се отпуска инвалидна пенсия. С въвеждането на комисия, определяща работоспособността на хората с увреждания при съществуване на остатъчна продуктивност, въобще не е ясно каква ще е ориста на лицето.
- Какви ще бъдат професионалните условия за лекарите в комисиите за експертиза на работоспособността в Национален осигурителен институт и има ли подобен кадрови запас в страната, с цел да бъдат формирани новите комисии?
- В препоръчаната Концепция е записано, че във вторите комисии ще работят лекари със компетентност трудова медицина. Към момента тези лекари са извънредно малко и множеството от тях са в пенсионна възраст. Предвидено е в границите на една година да бъдат готови такива експерти, което е на процедура неосъществимо, защото тясна компетентност в медицината се придобива за три години и половина и след полагане на изпит за компетентност. Лично мен ме смущава фактът, че се планува работоспособността да се дефинира от експерти без клинична компетентност, а трудовата медицина не е такава. Аз като ортопед не бих се наела да дефинирам работоспособността на човек с очно заболяване, а тези лекари ще би трябвало да го вършат за всички зоболявания.- Каква ще бъде процедурата за обжалване и ще бъде ли допустимо да се оспори да вземем за пример единствено здравната експертиза?
- Този въпрос не е обиден в препоръчаната от МТСП идея.
- Ще има ли съгласно Вас спор на ползи и вземане предвид броя на отпуснатите инвалидни пенсии с финансовите благоприятни условия на Националния застрахователен институт, откакто решенията ще зависят от чиновници на Национален осигурителен институт, каквито ще бъдат членовете на комисиите за експертиза на работоспособността?
- Несъмнено е налице спор на ползи при концепцията степента на трайно понижената продуктивност и отпущането на инвалидни пенсии да се прави от комисия на Национален осигурителен институт. В случая битката с така наречен "фалшиви " инвалидни пенсии е от компетентността на прокуратурата, а не е от подготвеност на МТСП, Национален осигурителен институт и Министерство на здравеопазването. Получава се повтаряне на функционалности по надзор и повтаряне на заетите в администрациите, които правят една и съща активност. Само този мотив демонстрира, че е погрешно авансово да се дефинират инвалидните пенсии като "фалшиви " от неовластени административни структури и затова да се лишават добити права за инвалидни пенсии на хората с увреждания. На Национален осигурителен институт са предоставени пълномощия да отпускат пенсии при показване на нужните документи за това, а не да основават комисии с проверяващи функционалности, които да преценят остатъчната продуктивност и тя дава отговор ли на условията за разпределяне на инвалидни пенсии. В случая посредством тези нови комисии се цели да се основат законови спънки за разпределяне на инвалидни пенсии, като правото на хората с увреждания да зависи от субективно оценяване и неразбираеми критерии, които не се дефинират от степента на увреждането, а от подозрения и догатки на човешкия фактор, подложен според от тактики на Национален осигурителен институт. Това е тъпчене на законови правила.
- Какво оферирате в показания от Вас законопроект за здравната експертиза, което не е наранено в Концепцията за реформиране на системата за експертиза на работоспособността, а би могло да усъвършенства сегашните дефекти?
- В препоръчаната от МТСП Концепция не е застъпено нито едно от нашите оферти. Те са следните:
1. ТЕЛК не би трябвало да дефинира % „ понижена работоспособност”, а % „ тип и степен на увреждане” и да показва противопоказаните условия на труд, които биха влошили здравословното положение на лицето. Това никога обаче нe би трябвало да води до лишаване на инвалидната пенсия.
2. Засилване на контрола с наличния запас посредством преразглеждане функционалностите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват спомагателен надзор и да имат право да апелират експертните решения.
3. Преразглеждане на Наредбата за здравна експертиза на работоспособността, в това число периодите на инвалидизиране, като се даде опция за установяване на доживотен период за болести и положения, при които не се чака подобрение; изключване от наредбата на положения, които действително не водят до инвалидизиране и завишаване на процентите при съществени болести и тежки увреждания.
4. Засилване на контрола посредством включване в състава на ТЕЛК на лекари - представители на Национален осигурителен институт, на ротационен принцип, тъй че да имат директен контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „ с изключително мнение”, което автоматизирано да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.
5. Създаване на Наредба за експертиза на тип и степен на увреждане при деца, съобразена със спецификата на болесттите и протичането им в детска възраст.
6. Въвеждане на наложителни рационални периоди за освидетелстване както от ТЕЛК, по този начин и от НЕЛК, в границите на три месеца от постъпване на документите.
7. Ускоряване въвеждането на електронна здравна карта и Единна електронна система за потребностите на ТЕЛК и НЕЛК.
Тези оферти са залегнали в препоръчан от Сдружение на лекарите от ТЕЛК – София Законопроект за промяна в здравната експертиза. Същият е утвърден от Националнопредставените организации на и за хора с увреждания и импортиран в Министерството на здравеопазването, общественото министерство и Народното събрание.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ