След изборите в Унгария: Европа пред ”орбанизация”?
Орбан обича триумфите. Но още повече обича да побеждава тези, които счита за по-силни от себе си. Това написа в публикация Die Welt във връзка следващата победа на унгарския министър председател на избори.
Сложна е унгарската история. Страната е била в продължение на епохи поле на борби за превъзходство сред Хабсбургите и Османската империя. По-късно германците трансфораха през 30-те и 40-те години на предишния век страната под управлението на адмирал Хорти във правилен съдружник.
След това Съюз на съветските социалистически републики донесе комунизъм на унгарците. Но унгарците по този начин и не одобриха новата идеология и се съпротивляваха, доколкото можеха. Според някои, с тях стартира и рухването на "Желязната завеса " през 1989 година. Важна линия от логиката на психиката на унгарците е стремежът да се изправят против чувството, че някой им оказва напън. И те го вършат.
И ето внезапно на сцената излиза Виктор Орбан. водач на партия "Фидес ", занаятчия да разсънва в сънародниците си негодувание-този път против "завоевателите " от Брюксел. Поводът- мигрантите от Близкия Изток, които заплашват съгласно него християнството.
Затова когато Ангела Меркел отвори границите на Германия за мигрантите, Орбан не помни по какъв начин се отнасяха руснаците към страната му преди 1989 година и се заигра с Владимир Путин. Без да се преценява,че това не радва формалните му сътрудници в Европейския съюз, намиращи се на запад от Унгария.
Орбан е занаятчия в операцията на публичното мнение в интерес на провежданата от него политика, премълчавайки освен това неуместните му обстоятелства. Например, не споделя и дума за това, че без финансовата помощ на Брюксел страната му евентуално щеше да банкрутира, нито за това, че в Унгария няма мюсюлмански бежанци.
В Унгария от години няма и намек за същински политически диспути. Орбан просто подчини страната и я трансформира във "фюрерска народна власт ", споделя във връзка ръководството му известния политолог Андрас Кересени.
Премиерът първо стартира да заплашва медиите, след това се зае с конституционния съд, а най-после прокара десетки разнообразни закони, с които подчини на самия себе си всички политически институти и постави ръка на назначенията в най-важните държавни постове. Опозицията през днешния ден не е съответен съперник на Орбан.
Различните партии не престават да водят война една против друга и не оферират никакви привлекателни за гласоподавателите цели и планове. Затова не е учудващо, че втора по мощ политическа партия в Унгария стана партията на десните радикали. по този начин, в случай че има смяна в Унгария, то при нея десните популисти ще бъдат сменени от десни радикали.
След изборите в неделя страната на Орбан влезе в "политическа кома ", никой няма да може да излезе против всесилния министър председател. И демократичната промяна на властта в Будапеща наподобява на практика невъзможна. Но освен Унгария се сблъсква с сходен модел.
"Орбанизацията " пробива и в други европейски страни, а успеха му в неделя му дава сили да продължи да изнася този модел в Европа. И има значително прилежни ученици- Полша и останалите от Вишеградската група. Процесът е мощен и в останалите страни от Източна Европа и това ще усили натиска против Брюксел, който така и така е задоволително стеснен поради доста комплицираните правила при гласоподаване на общоевропейски решения.
Как ще се вземат в бъдеще решения, в случай че Путин продължи с експанзията си и "погълне " още някоя някогашна руска република и се наложи приемането на нови наказания? Будапеща и Варшава могат ли да попречат на обща европейска политика против Москва? Ако силата на Източния блок се усили още, след изборите в Унгария, то Европейския съюз евентуално ще има ориста на Организация на обединените нации. Когато на едно място се съберат доста страни, имащи разнообразни полезности, тяхното съдействие се свежда до ненужен спорен клуб. В този смисъл Орбан може да стане и "гробокопач " на Европейския съюз. Бедната Унгария, бедната Европа! Тя рискува да рухне под натиска на малодушието.
Сложна е унгарската история. Страната е била в продължение на епохи поле на борби за превъзходство сред Хабсбургите и Османската империя. По-късно германците трансфораха през 30-те и 40-те години на предишния век страната под управлението на адмирал Хорти във правилен съдружник.
След това Съюз на съветските социалистически републики донесе комунизъм на унгарците. Но унгарците по този начин и не одобриха новата идеология и се съпротивляваха, доколкото можеха. Според някои, с тях стартира и рухването на "Желязната завеса " през 1989 година. Важна линия от логиката на психиката на унгарците е стремежът да се изправят против чувството, че някой им оказва напън. И те го вършат.
И ето внезапно на сцената излиза Виктор Орбан. водач на партия "Фидес ", занаятчия да разсънва в сънародниците си негодувание-този път против "завоевателите " от Брюксел. Поводът- мигрантите от Близкия Изток, които заплашват съгласно него християнството.
Затова когато Ангела Меркел отвори границите на Германия за мигрантите, Орбан не помни по какъв начин се отнасяха руснаците към страната му преди 1989 година и се заигра с Владимир Путин. Без да се преценява,че това не радва формалните му сътрудници в Европейския съюз, намиращи се на запад от Унгария.
Орбан е занаятчия в операцията на публичното мнение в интерес на провежданата от него политика, премълчавайки освен това неуместните му обстоятелства. Например, не споделя и дума за това, че без финансовата помощ на Брюксел страната му евентуално щеше да банкрутира, нито за това, че в Унгария няма мюсюлмански бежанци.
В Унгария от години няма и намек за същински политически диспути. Орбан просто подчини страната и я трансформира във "фюрерска народна власт ", споделя във връзка ръководството му известния политолог Андрас Кересени.
Премиерът първо стартира да заплашва медиите, след това се зае с конституционния съд, а най-после прокара десетки разнообразни закони, с които подчини на самия себе си всички политически институти и постави ръка на назначенията в най-важните държавни постове. Опозицията през днешния ден не е съответен съперник на Орбан.
Различните партии не престават да водят война една против друга и не оферират никакви привлекателни за гласоподавателите цели и планове. Затова не е учудващо, че втора по мощ политическа партия в Унгария стана партията на десните радикали. по този начин, в случай че има смяна в Унгария, то при нея десните популисти ще бъдат сменени от десни радикали.
След изборите в неделя страната на Орбан влезе в "политическа кома ", никой няма да може да излезе против всесилния министър председател. И демократичната промяна на властта в Будапеща наподобява на практика невъзможна. Но освен Унгария се сблъсква с сходен модел.
"Орбанизацията " пробива и в други европейски страни, а успеха му в неделя му дава сили да продължи да изнася този модел в Европа. И има значително прилежни ученици- Полша и останалите от Вишеградската група. Процесът е мощен и в останалите страни от Източна Европа и това ще усили натиска против Брюксел, който така и така е задоволително стеснен поради доста комплицираните правила при гласоподаване на общоевропейски решения.
Как ще се вземат в бъдеще решения, в случай че Путин продължи с експанзията си и "погълне " още някоя някогашна руска република и се наложи приемането на нови наказания? Будапеща и Варшава могат ли да попречат на обща европейска политика против Москва? Ако силата на Източния блок се усили още, след изборите в Унгария, то Европейския съюз евентуално ще има ориста на Организация на обединените нации. Когато на едно място се съберат доста страни, имащи разнообразни полезности, тяхното съдействие се свежда до ненужен спорен клуб. В този смисъл Орбан може да стане и "гробокопач " на Европейския съюз. Бедната Унгария, бедната Европа! Тя рискува да рухне под натиска на малодушието.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ