И през юли държавният бюджет запазва положително салдо
Оптимизмът на министъра на финансите Асен Василев значително е разбираем, на фона на летните резултати по осъществяването на Консолидираната фискална стратегия (КФП). И през юли държавният бюджет ще е на остатък от 500 млн. лв., както бе и през юни. При това има повишаване на въпросното позитивно салдо от 117 млн. на 500 млн. лв..
Причината за този насърчителен резултат е в растежа на директните налози и осигурителните доходи, само че най-много на неданъчните приходи. " Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 година са в размер на 3 7,4 милиарда лева и нарастват с 3,6 милиарда лева (10,6%) по отношение на регистрираните към края на месец юли 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2,7 милиарда лева (10,5 на сто), неданъчните - с 1,3 млрд лева (21,9 на сто) ", написа в известието на финансовото министерство.
Тук е значимо от кои тъкмо данъчни доходи идва растежа, съгласно известието за предния месец - юни. Основното нарастване на данъчните доходи е по линия на директните и други налози, до момента в който при косвените като цяло спадът продължава.
" Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2,34 милиарда лева (10,5%) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,3% от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 4,946 милиарда лева, като нарастват с 634,8 млн. лева (14,7%) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10,454 милиарда лева (спад с 95,4 млн. лева, 0,9% по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1,72 милиарда лева (в т. ч. 676,6 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ) или растеж от 806,5 млн. лева по отношение на регистрираните към юни 2022 година ", написа в юнското известие
Също по този начин е огромен и растежа на неданъчните доходи. Според министерството на финансите за юни те са 5,62 милиарда лева (ръст от 1,03 милиарда лева, 22,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Асен Василев получи от Народното събрание всички пожелани принадлежности за попълване на бюджета
След 20-часов маратон бюджетът на България най-сетне беше дефинитивно признат
Въпросът е до каква степен растежа от директни налози и неданъчни доходи е резистентен и ще може ли той да покрие спадът от приходите по Данък добавена стойност . И то най-много от Данък добавена стойност от импорт тъй като съгласно известието на финансовото ведомство за юли има усъвършенстване в приходите по Данък добавена стойност от вътрешнообщностни продажби (сделки с облагане в страната). Колко е това усъвършенстване и дали е стабилно следва да забележим. За предните месеци май и юни се следи увеличение на растежа на приходите от този налог, който даже значително компенсира спада от Данък добавена стойност от импорт.
Тенденцията с постъпленията от Данък добавена стойност - изключително от покупко-продажби в страната е значима, тъй като това е освен най-големият приходоизточник в бюджета, само че и най устойчивият в дълготраен проект. А доколкото в политиката по разноските има дълготрайна наклонност за увеличението им - най-много на обществените, то и приходоизточниците би трябвало да са съответни на тази политика. Иначе през идващите няколко години 3% недостиг ще е най-хубавото, което можем да си позволим. А това не е задоволително.
Впрочем значимо е да кажем, че осигурителните вноски също бележат добър растеж. За юни (данни за юли по това перо към момента не са публикувани) постъпленията в обществено и здравно осигурителните фондове са общо 4,955 милиарда лева, което съставлява растеж на годишна база от 752,9 млн. лева (17,9%). В същото време обаче осъществените разноски по бюджетите на социалноосигурителните фондове към април 2023 година са в размер на 8,881 милиарда лева (ръст от 1,504 милиарда лева или 20,4%). С други думи финансовата дупка в осигурителната сфера продължава да се уголемява и запъването и изисква дълготрайно устойчиво възходящи приходоизточници. В противоположен случай ще попаднем в плен на непрекъснато възходящ недостиг и увеличаваща се задлъжнялост.
Причината за този насърчителен резултат е в растежа на директните налози и осигурителните доходи, само че най-много на неданъчните приходи. " Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 година са в размер на 3 7,4 милиарда лева и нарастват с 3,6 милиарда лева (10,6%) по отношение на регистрираните към края на месец юли 2022 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2,7 милиарда лева (10,5 на сто), неданъчните - с 1,3 млрд лева (21,9 на сто) ", написа в известието на финансовото министерство.
Тук е значимо от кои тъкмо данъчни доходи идва растежа, съгласно известието за предния месец - юни. Основното нарастване на данъчните доходи е по линия на директните и други налози, до момента в който при косвените като цяло спадът продължава.
" Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2,34 милиарда лева (10,5%) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,3% от общите приходи по КФП за интервала. Приходите в частта на директните налози възлизат на 4,946 милиарда лева, като нарастват с 634,8 млн. лева (14,7%) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10,454 милиарда лева (спад с 95,4 млн. лева, 0,9% по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1,72 милиарда лева (в т. ч. 676,6 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ) или растеж от 806,5 млн. лева по отношение на регистрираните към юни 2022 година ", написа в юнското известие
Също по този начин е огромен и растежа на неданъчните доходи. Според министерството на финансите за юни те са 5,62 милиарда лева (ръст от 1,03 милиарда лева, 22,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Асен Василев получи от Народното събрание всички пожелани принадлежности за попълване на бюджета
След 20-часов маратон бюджетът на България най-сетне беше дефинитивно признат
Въпросът е до каква степен растежа от директни налози и неданъчни доходи е резистентен и ще може ли той да покрие спадът от приходите по Данък добавена стойност . И то най-много от Данък добавена стойност от импорт тъй като съгласно известието на финансовото ведомство за юли има усъвършенстване в приходите по Данък добавена стойност от вътрешнообщностни продажби (сделки с облагане в страната). Колко е това усъвършенстване и дали е стабилно следва да забележим. За предните месеци май и юни се следи увеличение на растежа на приходите от този налог, който даже значително компенсира спада от Данък добавена стойност от импорт.
Тенденцията с постъпленията от Данък добавена стойност - изключително от покупко-продажби в страната е значима, тъй като това е освен най-големият приходоизточник в бюджета, само че и най устойчивият в дълготраен проект. А доколкото в политиката по разноските има дълготрайна наклонност за увеличението им - най-много на обществените, то и приходоизточниците би трябвало да са съответни на тази политика. Иначе през идващите няколко години 3% недостиг ще е най-хубавото, което можем да си позволим. А това не е задоволително.
Впрочем значимо е да кажем, че осигурителните вноски също бележат добър растеж. За юни (данни за юли по това перо към момента не са публикувани) постъпленията в обществено и здравно осигурителните фондове са общо 4,955 милиарда лева, което съставлява растеж на годишна база от 752,9 млн. лева (17,9%). В същото време обаче осъществените разноски по бюджетите на социалноосигурителните фондове към април 2023 година са в размер на 8,881 милиарда лева (ръст от 1,504 милиарда лева или 20,4%). С други думи финансовата дупка в осигурителната сфера продължава да се уголемява и запъването и изисква дълготрайно устойчиво възходящи приходоизточници. В противоположен случай ще попаднем в плен на непрекъснато възходящ недостиг и увеличаваща се задлъжнялост.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ