Оптимистите отдавна се надяваха, че включването на Китай в глобалната

Оптимистите от дълго време се надяваха, че включването на Китай в световната стопанска система ще го трансформира в " виновен участник " и ще докара до политическа промяна. Като президент Доналд Тръмп твърдеше, че това е слаба тактичност. Сега Джо Байдън трансформира реториката на Тръмп в теория, която опълчва Съединени американски щати против Китай, битка сред политически системи, която, споделя той, ще има единствено един победител. Заедно Тръмп и Байдън сътвориха най-драматичния пробив в американската външна политика през последните пет десетилетия, откогато Ричард Никсън отиде в Китай.

Байдън и неговият екип основават своята теория на база убеждението, че Китай е " по-малко заинтригуван от взаимно битие и повече от доминиране ". Задачата на американската политика е да притъпи упоритостите на Китай. Съединени американски щати ще работи с Китай в области от общ интерес, като изменението на климата, само че ще противодейства на упоритостите му в други. Това значи създаване на мощ вкъщи и работа в чужбина със съдружници, които да добавят икономическата, софтуерната, дипломатическата, военната и морална тежест на Съединени американски щати.
Защо има смисъл
Голяма част от новата теория на Байдън има смисъл. Оптимистичната алтернатива за взаимна работа се разпадна под действителността на китайската мощност. Воден от президента Си Цзинпин, Китай разположи военни в Южнокитайското море, наложи партийно ръководство на Хонконг, заплашва Тайван, сблъска се с Индия и се пробва да подкопае западните полезности в интернационалните органи. Много страни са разтревожени от китайската дипломация жанр " вълка боец ".

Но детайлите на доктрината на Байдън съдържат доста неща, за които би трябвало да се тревожим - не на последно място, че е малко евентуално тя изобщо да работи. Един от проблемите е по какъв начин Байдън дефинира опасността. Тъй като политиката във Вашингтон е счупена, той наподобява усеща, че се нуждае от духа на Пърл Харбър, с цел да помогне да се възроди възприятието за обща национална цел. Това е неточност в изчисленията.

Вярно е, че републиканците скачат на всичко, което могат да показват като меко отношение към Китай (въпреки че всякога, когато споделят, че президентските избори са откраднати, правят работата на китайски пропагандисти). Републиканците обаче надали ще стартират да поддържат вътрешния дневен ред на Байдън единствено тъй като на корицата му е изписана думата " Китай ".

Още по-лошото е, че колкото повече Байдън употребява строга изразителност, с цел да стимулира американците, толкоз по-трудна става задачата да притегли съдружниците си и огромните разрастващи се сили като Индия и Индонезия. Като трансформира връзките с Китай в съревнование с един победител, ги слага пред избора сред народна власт и автокрация, без опция за търсене на взаимно битие. Уви, с това той надценява въздействието на Съединени американски щати и подценява какъв брой евентуални съдружници могат да изгубят, загърбвайки Китай.