Изкуството да бъдеш лидер на екип
Определянето на посоката на екипа, препоръчана от водача, е решителен фактор за триумф и оказва помощ да се усили оптимално успеваемостта и да се направи забележителен принос за организацията. Въпреки че има задоволително литература по отношение на повсеместното въздействие на водачеството върху организационното показване, изненадващо е, че доста малко е изследвано за водача и динамичността на екипа. Предишните образци за водачество в границите на екипи се концентрираха върху въздействието на водача върху членовете на екипа, с цел да свършат работата. За разлика от тях в този момент водачите се концентрират върху консолидираното на мощните страни на всеки член на екипа.
Теорията на пътя и задачата е ясен пример, който демонстрира въздействието на водача върху резултата посредством напъните на екипа. Вижда се, че водачът дефинира упованията с подчинените, вместо да оказва помощ на обособените членове на екипа да развият уменията и качествата, нужни за реализиране на посочените цели.
Като опция, някои модели на работливост на екипа отбелязват напредъка на водачеството като съществени мотори на екипа. Казано в резюме, за развиването на екипната работа като идея, която е от решаващо значение за триумфа и растежа на една организация, има характерни жизненоважни моменти във връзка с държанието, което демонстрира по-добро водачество в екипа и нужното ноу-хау, гении, качества и други атрибути, които развиват водачеството в екип. Тези констатации подчертаха условието за концептуални модели и по-нататъшни проучвания, с цел да се разбере по-добре въздействието на водачеството и динамичността на екипа.
Познат жест е да се назначават по-квалифицирани хора във връзка с познания, позиция или опит на управителни позиции. Въпреки това съществуват няколко такива условия на работа, при които тези официални критерии не се вземат поради преди назначението на някой на управителна позиция. Всъщност доста членове на личния състав нямат нараснал статут на старшинство и опит, само че към момента са разпознати като ръководители на екипи.
Много откриватели и теоретици са се опитвали да следят и схванат такива персони, които получават лидерски функции в екипи. Интересното е, че проучването на груповото взаимоотношение разкрива, че членовете на екипа, назначени за водачи, са склонни да способстват за полемиките в екип на ранен стадий. Смята се, че да бъдеш прекомерно беззвучен вид не е ефикасна тактика. В началото постоянно се вижда, че този, който приказва най-вече в груповите взаимоотношения, е този, който се обрисува като водач на екипа. Количеството на техния принос демонстрира други членове на екипа за желанието на индивида да заемат лидерската позиция. За разлика от това, качеството на техния принос демонстрира дали членовете одобряват индивида като водач на екипа.
Има два типа умения, които членовете на екипа нормално търсят. Първо, членовете на екипа търсят това, което се назовава социално-емоционална подготвеност. Индивидите, за които се счита, че имат тази подготвеност, наподобява са способни да въздействат върху груповите връзки и сплотеността. Второ, екипите разпознават интензивността на способността за осъществяване на задания в персонажите, хората, които наподобява са склонни да бъдат част от процеса на решение на проблеми и ефикасността на групата. Това необятно разделяне може да бъде в допълнение разграничено на няколко по-специфични пълномощия. Военноморските офицери демонстрират пет типа подготвеност: реализиране на задания, ловко потребление на водачество, управнически надзор, съветване и консултиране, и насила. Всички типове пълномощия, разнообразни от принудата, предсказваха дали човек ще се прояви като водач. Както беше упоменато по-рано в уводната част на публикацията, за предпочитане е да се одобри трансформационно водачество, до момента в който ръководите екип.
За да бъде водач на екип, индивидът би трябвало да подтикне почитателите да работят за съответни цели, представящи полезностите, мотивацията и упованията както на водачите, по този начин и на почитателите. Транзакционното водачество е просто съвместен продан по стопански или политически аргументи сред водач и почитател. При трансформационното водачество участва по-задълбочен и мощен развой. Тук един или повече хора се ангажират с други, тъй че водачите и почитателите да се повдигнат един различен до по-високи равнища на мотивация и морал.
Това, което е от главно значение за трансформационното водачество, е двупосочната природа на връзката сред водач и почитател. Има няколко опита да се изясни психическата основа на тази връзка. Призивът на водачите обаче работи на алегорично, неумишлено равнище. Лидерите съставляват завръщането на първичния татко, с който е елементарно да се разпознава като татко на нашето ранно детство, авторитет, на който да се възхищаваме, пред който да се прекланяме, и от който да бъдем ръководени.
Следователно водачите са съществена цел за процеса на прекачване. По този метод водачите се възползват от психическото комплициране по отношение на това кои са те, защото се смесват в мозъците на последователя със значими персони от тяхното детство. И до момента в който преместването подтиква нашите потребности от взаимозависимост, различен развой, проекция, ни разрешава да припишем на водача нашите стремежи и мечти. Тръпката, изпитвана от почитателите на харизматичните водачи, е частично резултат от това, че могат да се освободят от възбраните. Лидерът става тяхната съвест.
От тази позиция всяко водачество е евентуално харизматично. Някои водачи обаче са по-наясно с тези процеси и могат интензивно да ги предизвикват. Говорейки непосредствено с подсъзнанието на последователя посредством метафора, съпоставяне, явен език и ясни контрасти, някои водачи могат да впрегнат процесите на транспорт и проекция. Много организации са се възползвали или са били избавени от градивни форми на харизматично водачество. Въпреки това, доста зрелищни произшествия са резултат от тъмната страна на харизматичното водачество. Докато някои водачи могат да употребяват тези процеси градивно, други в последна сметка биват унищожени от тях.
Източник: Кришна Атал за
Теорията на пътя и задачата е ясен пример, който демонстрира въздействието на водача върху резултата посредством напъните на екипа. Вижда се, че водачът дефинира упованията с подчинените, вместо да оказва помощ на обособените членове на екипа да развият уменията и качествата, нужни за реализиране на посочените цели.
Като опция, някои модели на работливост на екипа отбелязват напредъка на водачеството като съществени мотори на екипа. Казано в резюме, за развиването на екипната работа като идея, която е от решаващо значение за триумфа и растежа на една организация, има характерни жизненоважни моменти във връзка с държанието, което демонстрира по-добро водачество в екипа и нужното ноу-хау, гении, качества и други атрибути, които развиват водачеството в екип. Тези констатации подчертаха условието за концептуални модели и по-нататъшни проучвания, с цел да се разбере по-добре въздействието на водачеството и динамичността на екипа.
Познат жест е да се назначават по-квалифицирани хора във връзка с познания, позиция или опит на управителни позиции. Въпреки това съществуват няколко такива условия на работа, при които тези официални критерии не се вземат поради преди назначението на някой на управителна позиция. Всъщност доста членове на личния състав нямат нараснал статут на старшинство и опит, само че към момента са разпознати като ръководители на екипи.
Много откриватели и теоретици са се опитвали да следят и схванат такива персони, които получават лидерски функции в екипи. Интересното е, че проучването на груповото взаимоотношение разкрива, че членовете на екипа, назначени за водачи, са склонни да способстват за полемиките в екип на ранен стадий. Смята се, че да бъдеш прекомерно беззвучен вид не е ефикасна тактика. В началото постоянно се вижда, че този, който приказва най-вече в груповите взаимоотношения, е този, който се обрисува като водач на екипа. Количеството на техния принос демонстрира други членове на екипа за желанието на индивида да заемат лидерската позиция. За разлика от това, качеството на техния принос демонстрира дали членовете одобряват индивида като водач на екипа.
Има два типа умения, които членовете на екипа нормално търсят. Първо, членовете на екипа търсят това, което се назовава социално-емоционална подготвеност. Индивидите, за които се счита, че имат тази подготвеност, наподобява са способни да въздействат върху груповите връзки и сплотеността. Второ, екипите разпознават интензивността на способността за осъществяване на задания в персонажите, хората, които наподобява са склонни да бъдат част от процеса на решение на проблеми и ефикасността на групата. Това необятно разделяне може да бъде в допълнение разграничено на няколко по-специфични пълномощия. Военноморските офицери демонстрират пет типа подготвеност: реализиране на задания, ловко потребление на водачество, управнически надзор, съветване и консултиране, и насила. Всички типове пълномощия, разнообразни от принудата, предсказваха дали човек ще се прояви като водач. Както беше упоменато по-рано в уводната част на публикацията, за предпочитане е да се одобри трансформационно водачество, до момента в който ръководите екип.
За да бъде водач на екип, индивидът би трябвало да подтикне почитателите да работят за съответни цели, представящи полезностите, мотивацията и упованията както на водачите, по този начин и на почитателите. Транзакционното водачество е просто съвместен продан по стопански или политически аргументи сред водач и почитател. При трансформационното водачество участва по-задълбочен и мощен развой. Тук един или повече хора се ангажират с други, тъй че водачите и почитателите да се повдигнат един различен до по-високи равнища на мотивация и морал.
Това, което е от главно значение за трансформационното водачество, е двупосочната природа на връзката сред водач и почитател. Има няколко опита да се изясни психическата основа на тази връзка. Призивът на водачите обаче работи на алегорично, неумишлено равнище. Лидерите съставляват завръщането на първичния татко, с който е елементарно да се разпознава като татко на нашето ранно детство, авторитет, на който да се възхищаваме, пред който да се прекланяме, и от който да бъдем ръководени.
Следователно водачите са съществена цел за процеса на прекачване. По този метод водачите се възползват от психическото комплициране по отношение на това кои са те, защото се смесват в мозъците на последователя със значими персони от тяхното детство. И до момента в който преместването подтиква нашите потребности от взаимозависимост, различен развой, проекция, ни разрешава да припишем на водача нашите стремежи и мечти. Тръпката, изпитвана от почитателите на харизматичните водачи, е частично резултат от това, че могат да се освободят от възбраните. Лидерът става тяхната съвест.
От тази позиция всяко водачество е евентуално харизматично. Някои водачи обаче са по-наясно с тези процеси и могат интензивно да ги предизвикват. Говорейки непосредствено с подсъзнанието на последователя посредством метафора, съпоставяне, явен език и ясни контрасти, някои водачи могат да впрегнат процесите на транспорт и проекция. Много организации са се възползвали или са били избавени от градивни форми на харизматично водачество. Въпреки това, доста зрелищни произшествия са резултат от тъмната страна на харизматичното водачество. Докато някои водачи могат да употребяват тези процеси градивно, други в последна сметка биват унищожени от тях.
Източник: Кришна Атал за
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ