АИКБ: Минималната работна заплата трябва да се ръководи от икономическата реалност
Определянето на минималната работна заплата би трябвало да се управлява от икономическата действителност във всяка страна членка на Европейския съюз, а не тя да бъде определяна от инструкция - без да бъдат регистрирани икономическите фактори, които въздействат върху стопанската система и предприятия, оповестяват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
При образуването на минималните заплати наложително би трябвало да се регистрира и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, продуктивността и макроикономическото търсене. Това съобщи основният секретар на АИКБ в България доктор Милена Ангелова от името на работодателите в Европейския стопански и обществен комитет по време на полемиката „ Адекватни и обективни минимални заплати - установяване на курса за мощна обществена Европа “.
В събитието, което бе проведено от евродепутата Денис Радтке директно преди гласуването на отчета на Европейския парламент в Комитета по претовареност, основен представител беше комисарят по претовареност Шмид и участваха над 100 представители на Европейска комисия, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско равнище.
„ Всяка смяна на равнището на минималната работна заплата, без да са взети поради националните характерности и опциите на стопанската система, би могла да окаже негативно влияние върху заетостта, изключително на младежите и нискоквалифицираните служащи, както и да докара до увеличение на сивия бранш. Вместо да дефинира условия, директивата би трябвало да дава рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна “, добави доктор Ангелова.
Всички бъдещи напъните на Европейска комисия би трябвало да бъдат ориентирани към подсилване на груповото трудово договаряне, което би асъдействало за по-справедливо възнаграждение, без да се слагат обвързващи условия за това, и като регистрират автономията на националните обществени сътрудници във връзка с процесите на установяване на заплатите на база на съответстващи критерии за всяка страна.
По време на полемиката доктор Ангелова съобщи, че работодателите не поддържат слагането даже на целесъобразни референтни стойности, на основа на които страните членки да правят оценка адекватността на минималната заплата.
Работните заплати, даже и минимални, съставляват възнаграждение за направено време и би трябвало да бъдат определяни на основа на икономическите индикатори в съответната страна, район или бранш, учредени на икономическите фактори и да не утежняват обстановката за потърпевшите към този момент компании, изключително МСП. По думите ѝ Европейската комисия и другите виновни институции би трябвало да преразгледат своите законодателнинамерения, като вместо Директива дефинират рамката чрез рекомендация на Съвета, с цел да предотвратят излагането на страните членки и бизнеса на неустановеност във времена на икономическа рецесия и да им разрешат да се възвръщат, тъй че нарастването на заплатите да пристигна като натурален резултат от икономическото възкръсване.
При образуването на минималните заплати наложително би трябвало да се регистрира и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, продуктивността и макроикономическото търсене. Това съобщи основният секретар на АИКБ в България доктор Милена Ангелова от името на работодателите в Европейския стопански и обществен комитет по време на полемиката „ Адекватни и обективни минимални заплати - установяване на курса за мощна обществена Европа “.
В събитието, което бе проведено от евродепутата Денис Радтке директно преди гласуването на отчета на Европейския парламент в Комитета по претовареност, основен представител беше комисарят по претовареност Шмид и участваха над 100 представители на Европейска комисия, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско равнище.
„ Всяка смяна на равнището на минималната работна заплата, без да са взети поради националните характерности и опциите на стопанската система, би могла да окаже негативно влияние върху заетостта, изключително на младежите и нискоквалифицираните служащи, както и да докара до увеличение на сивия бранш. Вместо да дефинира условия, директивата би трябвало да дава рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна “, добави доктор Ангелова.
Всички бъдещи напъните на Европейска комисия би трябвало да бъдат ориентирани към подсилване на груповото трудово договаряне, което би асъдействало за по-справедливо възнаграждение, без да се слагат обвързващи условия за това, и като регистрират автономията на националните обществени сътрудници във връзка с процесите на установяване на заплатите на база на съответстващи критерии за всяка страна.
По време на полемиката доктор Ангелова съобщи, че работодателите не поддържат слагането даже на целесъобразни референтни стойности, на основа на които страните членки да правят оценка адекватността на минималната заплата.
Работните заплати, даже и минимални, съставляват възнаграждение за направено време и би трябвало да бъдат определяни на основа на икономическите индикатори в съответната страна, район или бранш, учредени на икономическите фактори и да не утежняват обстановката за потърпевшите към този момент компании, изключително МСП. По думите ѝ Европейската комисия и другите виновни институции би трябвало да преразгледат своите законодателнинамерения, като вместо Директива дефинират рамката чрез рекомендация на Съвета, с цел да предотвратят излагането на страните членки и бизнеса на неустановеност във времена на икономическа рецесия и да им разрешат да се възвръщат, тъй че нарастването на заплатите да пристигна като натурален резултат от икономическото възкръсване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ