Ивайло Цветков, който заглушава дигиталната какофония с интелектуални диалози
Определя себе си като „ ренесансова персона “. Интересите му се простират по цялата канара на филантропичното знание до футбола, попкултурата и музиката. И твърди, че с разговор може да се реализира съвсем всичко. Той е Ивайло (Нойзи) Цветков, а напълно скоро излезе първата му книга – „ Диалози “.
В „ Диалози “ (изд. Книгомания, 2022) Нойзи е събрал свои диалози с 26 ярки представители на интелектуалната мисъл в България – известни и уважавани персони от науката,, политиката и шоубизнеса.
Сред тях са Георги Господинов, Галин Стоев, Иван Кръстев, Камен Донев,, Георги Каприев,, Тони Николов, Стоян Радев, и доста други.
Заглавието на сборника е преднамерена отпратка към платоновите „ Диалози “, които стоят във фундамента на европейската и изобщо на западната мисловност и цивилизация. Тъкмо Сократ и Платон са едни от първите, които показват на хората обстоятелството, че словото и езикът са в основата на самоосъзнаването им в йерархията на света.
По обучение Ивайло (Нойзи) Цветков е правист, мъдрец, културолог и лекар по публицистика от Софийския университет. Автор е на социокултурологични и интердисциплинарни проучвания. Но, както самичък споделя, е " на първо място културен антрополог – научно съществуване, което като че ли съдържа в себе си всичко от човекопознанието ".
Основател и основен редактор е на сп. „ Егоист “ от основаването му през 1996 до 2003 година Ивайло е и политически анализатор, като в никакъв случай не е крил изрично десните си убеждения. Женен е за актрисата и ТВ-водеща Мария Игнатова .
Според Нойзи както монологът, по този начин и диалогът сред повече хора без подозрение могат да създават смисъл, само че най-съществен си остава въпросът „ кой приказва “.
Затова с подбраните от него сътрудници за диалог в „ Диалози “ си слага задачата да събере в едно свидетелства за епохата и българската орис – за те да се четат с интерес и след време.
Самият той е в ролята по едно и също време на модератор и на деен участник в тези диалози, само че държи да означи, че „ звездите “ в книгата са събеседниците, а не създателят.
В описанието на корицата написа, че „ Диалозите “ на Ивайло (Нойзи) Цветков се „ явяват по неотложност таман в този момент, когато диалогът наподобява потрошен и неосъществим “.
Според именития български публицист в едно време, в което светът въобще е не запомнил за Просвещението, такива диалози дават разсъдък и „ разминират минните полета сред нас “.
А самият създател прецизира: „ Вълнува ме само спокойният, умозаключителен разговор, а не всеобщата цифрова дисхармония. Едно е да разговаряш с хора като Явор Гърдев , Иван Кръстев или Ицо Хазарта (какъвто шанс и привилегия имам, с помощта на добре отглеждани приятелства), напълно друго – да се надвикваш на „ площада “, наименуван „ обществени мрежи “. Първото създава смисъл, второто – не. “
Нойзи счита обществените мрежи за едно от най-лошите неща, които са се случили на актуалното общество – „ изключително на нас, преобладаващо предмодерна нация, пропуснала и Ренесанса, и Просвещението, и модернизма. “ Няма по какъв начин да връчиш медия на всички и да очакваш взаимно оплодотворяване, да не приказваме за смисъл, споделя той.
Запазена марка на изрече на Ивайло е потреблението на необятен набор от термини от философията, логиката на психиката, психоанализата и други сфери на познанието, вплетени в живия и колоритен език на градското всекидневие. При това без да се тормози, че ще остане неразбираем.
И по никакъв начин не е склонен, че общото равнище на разговора би трябвало да бъде занижавано. Но счита, че всевъзможен тип диалози са от изгода.
Има място за всевъзможни дискурси – и тези в тропосферата, и тези в екзосферата.Ивайло (Нойзи) Цветков
„ Истински се дразня, че у нас (но не само) някак царува схващането, че всичко би трябвало да е първо равнище, „ щот‘ нали, знаете, другояче не ви се схваща “. Има място за всевъзможни дискурси – и тези в тропосферата, и тези в екзосферата.
Аз постоянно съм избирал второто и таман по тази причина съм поканил на диалог тъкмо тези 26 модерни наши мозъци, които бих нарекъл „ мисловни водачи “, споделя Нойзи.
Ивайло е твърдо уверен, че в България съществува актуален български умствен хайлайф. Той, както на всички места, не е просторен, и популярност Богу. И в него специалностите нямат огромно значение – по тази причина в „ Диалози “ ще срещнете и хора от културата, и от социологията, и от антропологията, и от медицината, и от попкултурата.
В „ Диалози “ (изд. Книгомания, 2022) Нойзи е събрал свои диалози с 26 ярки представители на интелектуалната мисъл в България – известни и уважавани персони от науката,, политиката и шоубизнеса.
Сред тях са Георги Господинов, Галин Стоев, Иван Кръстев, Камен Донев,, Георги Каприев,, Тони Николов, Стоян Радев, и доста други.
Заглавието на сборника е преднамерена отпратка към платоновите „ Диалози “, които стоят във фундамента на европейската и изобщо на западната мисловност и цивилизация. Тъкмо Сократ и Платон са едни от първите, които показват на хората обстоятелството, че словото и езикът са в основата на самоосъзнаването им в йерархията на света.
По обучение Ивайло (Нойзи) Цветков е правист, мъдрец, културолог и лекар по публицистика от Софийския университет. Автор е на социокултурологични и интердисциплинарни проучвания. Но, както самичък споделя, е " на първо място културен антрополог – научно съществуване, което като че ли съдържа в себе си всичко от човекопознанието ".
Основател и основен редактор е на сп. „ Егоист “ от основаването му през 1996 до 2003 година Ивайло е и политически анализатор, като в никакъв случай не е крил изрично десните си убеждения. Женен е за актрисата и ТВ-водеща Мария Игнатова .
Според Нойзи както монологът, по този начин и диалогът сред повече хора без подозрение могат да създават смисъл, само че най-съществен си остава въпросът „ кой приказва “.
Затова с подбраните от него сътрудници за диалог в „ Диалози “ си слага задачата да събере в едно свидетелства за епохата и българската орис – за те да се четат с интерес и след време.
Самият той е в ролята по едно и също време на модератор и на деен участник в тези диалози, само че държи да означи, че „ звездите “ в книгата са събеседниците, а не създателят.
В описанието на корицата написа, че „ Диалозите “ на Ивайло (Нойзи) Цветков се „ явяват по неотложност таман в този момент, когато диалогът наподобява потрошен и неосъществим “.
Според именития български публицист в едно време, в което светът въобще е не запомнил за Просвещението, такива диалози дават разсъдък и „ разминират минните полета сред нас “.
А самият създател прецизира: „ Вълнува ме само спокойният, умозаключителен разговор, а не всеобщата цифрова дисхармония. Едно е да разговаряш с хора като Явор Гърдев , Иван Кръстев или Ицо Хазарта (какъвто шанс и привилегия имам, с помощта на добре отглеждани приятелства), напълно друго – да се надвикваш на „ площада “, наименуван „ обществени мрежи “. Първото създава смисъл, второто – не. “
Нойзи счита обществените мрежи за едно от най-лошите неща, които са се случили на актуалното общество – „ изключително на нас, преобладаващо предмодерна нация, пропуснала и Ренесанса, и Просвещението, и модернизма. “ Няма по какъв начин да връчиш медия на всички и да очакваш взаимно оплодотворяване, да не приказваме за смисъл, споделя той.
Запазена марка на изрече на Ивайло е потреблението на необятен набор от термини от философията, логиката на психиката, психоанализата и други сфери на познанието, вплетени в живия и колоритен език на градското всекидневие. При това без да се тормози, че ще остане неразбираем.
И по никакъв начин не е склонен, че общото равнище на разговора би трябвало да бъде занижавано. Но счита, че всевъзможен тип диалози са от изгода.
Има място за всевъзможни дискурси – и тези в тропосферата, и тези в екзосферата.Ивайло (Нойзи) Цветков
„ Истински се дразня, че у нас (но не само) някак царува схващането, че всичко би трябвало да е първо равнище, „ щот‘ нали, знаете, другояче не ви се схваща “. Има място за всевъзможни дискурси – и тези в тропосферата, и тези в екзосферата.
Аз постоянно съм избирал второто и таман по тази причина съм поканил на диалог тъкмо тези 26 модерни наши мозъци, които бих нарекъл „ мисловни водачи “, споделя Нойзи.
Ивайло е твърдо уверен, че в България съществува актуален български умствен хайлайф. Той, както на всички места, не е просторен, и популярност Богу. И в него специалностите нямат огромно значение – по тази причина в „ Диалози “ ще срещнете и хора от културата, и от социологията, и от антропологията, и от медицината, и от попкултурата.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ