За разузнаването на Венецианската република в Османската империя
Определени селища имат задължението да секат дъбов материал за гредите и кила на кораба
Интересът към разследващите и контраразузнавателните служби в последно време, във връзка със случаите „ Бабченко “ и „ Скрипал “, накараха мнозина да се извърнат към историята на тези организации. Малко хора знаят, че актуалните секрети агентури са проведени въз основа на основаната в ХV век Венецианска разследваща работа. След рухването на Константинопол и Византия под османска власт се приключва преодоляването на съвсем целия Балкански полуостров. Венеция обаче десетилетия по-рано е осъзнала, че основният й съперник на изток, който може да нанесе доста съществени вреди на търговията й с Изтока, е Османската империя.
Ето за какво се наема да провежда ефикасна работа за събиране на информация на първо място, а в случай че от време на време потрябва и някоя и друга мокра поръчка. Разбира се, отчитаме, че тогава всички страни са имали някакво разузнаване, още от Античността. Но те са извънредно неефективни, тъй като разчитат на случайности, на куриери и т. н. Затова Венеция провежда работа, която би трябвало да събира информация по избрани точки: какви са финансовите благоприятни условия на Османската империя – т.е., какъв брой пари събира от данъци; какви са морските благоприятни условия на империята; лист на великите везири, които в действителност са държавното управление на империята, техният генезис и характерности, в това число психологически; в резюме кой дърпа конците в Османската империя, кои са обичаните дами на султана и т. н.
Определя се да има резидентура – това нормално са посланици в Константинопол, които насочват своите сътрудници и събират техните отчети. Веднъж на две години баюлите, по този начин се назовават венецианските посланици, пишат общоприет отчет до Великия Дож на Венeцианската република. Тези отчети са били засекретявани и не са били размножавани. Въпреки това се твърди, че редица непознати разузнавания, като ватиканското и флорентинското, са получавали копия от най-малко някои отчети.
Какво съобщавали венецианските посланици, да вземем за пример по най-важната точка, защото Венеция е морска страна – положението на бойните благоприятни условия по море на османците. Те предават нещо, което е извънредно забавно и за нас. А точно, че османският флот се строи в 13 пристанища в Черно море. Срещу което популацията им се освобождава от налози. Тези пристанища са Созопол, преди всичко, с най-вече християнско население, а след него Поморие, надлежно със 696 и 693 фамилии. На север е Варна и т. н. Организацията е извънредно сериозна. Това население е освободено от други налози и им е обещано от 1 май до 1 септември в годината да построи, надлежно на броя поданици, от една до шест галери – главният военен транспортен съд в идващите два века.
Те съумяват апропо да провокират един поток от нужни материали, които текат като конвейер към тях в продължение на десетилетия през ХV, ХVІ, ХVІІ век. Изсъхнал дървен материал е добиван от Странджа. Определени селища имат задължението да секат дъбов материал за гредите и кила на кораба; там, където има бор, пък вършат дъски за обшивката на кораба, която би трябвало да бъде сушена най-малко две години. Пирони, както и всички други стоманени елементи на галерата, на брой 4 000, се създават в далечния Самоков. Там не се са правели единствено оръдия. Освен това в случай че в Созопол построят галера преди 1 септември имат право да я употребяват и придвижват камъни и дърва нагоре-надолу за огромното наслаждение на венецианските разузнавачи.
За тяхно още по-голямо наслаждение те оповестяват, че популацията на тези 13 български пристанища краде доста. Краде изсъхналия дървен материал и поставя на негово място прясно набичен подобен. Но, пишат венецианските разузнавачи, какво си мислите уважеми Дож, след два месеца корабоплаване на такива галери се отварят пробойни, в които човек може да си вкара юмрука. Започват да текат, губят скорост и т. н. И, пишат още венецианските посланици, по този начин християните отмъщават за насилието, което турците упражняват против тях. В тези селища обаче няма турци, не се упражнява принуждение, да ме елементарни Господ, но нашите хора просто си крадат. Както правеха до последно, до момента в който още имаше държавен лов на риба и държавни корабоплавателни компании.
Друг забавен факт е от кое място турците наемат хора за екипажи на галерите. Както всички знаем, екипажите на галерите са от плебеи – нищо сходно единствено 30 от общо 300 галери в османския флот, през целия този интервал имат плебеи на борда. Всички останали са с екипажи от волнонаемни моряци, които турците вземат от къде мислите – от Италия. В частност Калабрия, един район неусвоен от италианските градове-държави. От който Венеция също наема моряци за личния си флот и да поддържа пиратските флотилии, които в спокойно време атакуват Османската империя. Именно за това османците не смеят да строят кораби отвън Дарданелите – другояче там незабавно идва някаква флотилия, която опустошава всичко. И венецианците споделят: не сме ние – нали сме съдружници. Това е правилно, само че единствено официално от международно-правна точка.
Турците си отмъщават като наемат берберски пирати, араби, които да атакуват Венеция и нейните владения в Средиземно море. Оказва се обаче, че над 60 000 калабрийци работят в османския флот като моряци, капитани, боцмани и т. н. Живеят в един квартал в Истанбул, който се назовава „ Нова Калабрия “. Но други групи работят по българските черноморски пристанища. Когато попаднах на тези документи, си обясних за какво созополските риболовци, в това число тези, които се водят за „ гърци “, не употребяват гръцки думи за съставените елементи на лодката. Така да вземем за пример, созополските риболовци до ден сегашен споделят на мачтата „ албер “, което идва от „ алберо “, което на италиански език значи дърво; по този начин е и с имената на морските ветрове – на всичките към 16 имената им са с италиански генезис – в Сопозол назовават северния вятър „ драмодан “, което идва от италианското „ трамонтан “.
Много забавни данни дават италианските разузнавачи за други страни от българския живот в тази ера. Така да вземем за пример кръвният налог – те споделят, че той се взема на възраст 12-16 години и отнетите деца не са чак толкоз доста. Целта му не е да се набира армия за султана, а са се търсели за админи за неговите провинции – подобен е бил законът. В течение на времето българите се научават по какъв начин да го заобикалят. Купуват деца на овдовели туркини, което е било строго неразрешено – да влизат турци в еничарския корпус, държавната или военната администрация. Чак, когато ги ревизират на сборовете в Константинопол, установяват, че броят на обрязаните непрестанно пораства. През 1632 година турчетата са към този момент 95% и султанът взема решение да анулира налога, тъй като изгубва смисъла си.
(Продължение в идващия брой)
Интересът към разследващите и контраразузнавателните служби в последно време, във връзка със случаите „ Бабченко “ и „ Скрипал “, накараха мнозина да се извърнат към историята на тези организации. Малко хора знаят, че актуалните секрети агентури са проведени въз основа на основаната в ХV век Венецианска разследваща работа. След рухването на Константинопол и Византия под османска власт се приключва преодоляването на съвсем целия Балкански полуостров. Венеция обаче десетилетия по-рано е осъзнала, че основният й съперник на изток, който може да нанесе доста съществени вреди на търговията й с Изтока, е Османската империя.
Ето за какво се наема да провежда ефикасна работа за събиране на информация на първо място, а в случай че от време на време потрябва и някоя и друга мокра поръчка. Разбира се, отчитаме, че тогава всички страни са имали някакво разузнаване, още от Античността. Но те са извънредно неефективни, тъй като разчитат на случайности, на куриери и т. н. Затова Венеция провежда работа, която би трябвало да събира информация по избрани точки: какви са финансовите благоприятни условия на Османската империя – т.е., какъв брой пари събира от данъци; какви са морските благоприятни условия на империята; лист на великите везири, които в действителност са държавното управление на империята, техният генезис и характерности, в това число психологически; в резюме кой дърпа конците в Османската империя, кои са обичаните дами на султана и т. н.
Определя се да има резидентура – това нормално са посланици в Константинопол, които насочват своите сътрудници и събират техните отчети. Веднъж на две години баюлите, по този начин се назовават венецианските посланици, пишат общоприет отчет до Великия Дож на Венeцианската република. Тези отчети са били засекретявани и не са били размножавани. Въпреки това се твърди, че редица непознати разузнавания, като ватиканското и флорентинското, са получавали копия от най-малко някои отчети.
Какво съобщавали венецианските посланици, да вземем за пример по най-важната точка, защото Венеция е морска страна – положението на бойните благоприятни условия по море на османците. Те предават нещо, което е извънредно забавно и за нас. А точно, че османският флот се строи в 13 пристанища в Черно море. Срещу което популацията им се освобождава от налози. Тези пристанища са Созопол, преди всичко, с най-вече християнско население, а след него Поморие, надлежно със 696 и 693 фамилии. На север е Варна и т. н. Организацията е извънредно сериозна. Това население е освободено от други налози и им е обещано от 1 май до 1 септември в годината да построи, надлежно на броя поданици, от една до шест галери – главният военен транспортен съд в идващите два века.
Те съумяват апропо да провокират един поток от нужни материали, които текат като конвейер към тях в продължение на десетилетия през ХV, ХVІ, ХVІІ век. Изсъхнал дървен материал е добиван от Странджа. Определени селища имат задължението да секат дъбов материал за гредите и кила на кораба; там, където има бор, пък вършат дъски за обшивката на кораба, която би трябвало да бъде сушена най-малко две години. Пирони, както и всички други стоманени елементи на галерата, на брой 4 000, се създават в далечния Самоков. Там не се са правели единствено оръдия. Освен това в случай че в Созопол построят галера преди 1 септември имат право да я употребяват и придвижват камъни и дърва нагоре-надолу за огромното наслаждение на венецианските разузнавачи.
За тяхно още по-голямо наслаждение те оповестяват, че популацията на тези 13 български пристанища краде доста. Краде изсъхналия дървен материал и поставя на негово място прясно набичен подобен. Но, пишат венецианските разузнавачи, какво си мислите уважеми Дож, след два месеца корабоплаване на такива галери се отварят пробойни, в които човек може да си вкара юмрука. Започват да текат, губят скорост и т. н. И, пишат още венецианските посланици, по този начин християните отмъщават за насилието, което турците упражняват против тях. В тези селища обаче няма турци, не се упражнява принуждение, да ме елементарни Господ, но нашите хора просто си крадат. Както правеха до последно, до момента в който още имаше държавен лов на риба и държавни корабоплавателни компании.
Друг забавен факт е от кое място турците наемат хора за екипажи на галерите. Както всички знаем, екипажите на галерите са от плебеи – нищо сходно единствено 30 от общо 300 галери в османския флот, през целия този интервал имат плебеи на борда. Всички останали са с екипажи от волнонаемни моряци, които турците вземат от къде мислите – от Италия. В частност Калабрия, един район неусвоен от италианските градове-държави. От който Венеция също наема моряци за личния си флот и да поддържа пиратските флотилии, които в спокойно време атакуват Османската империя. Именно за това османците не смеят да строят кораби отвън Дарданелите – другояче там незабавно идва някаква флотилия, която опустошава всичко. И венецианците споделят: не сме ние – нали сме съдружници. Това е правилно, само че единствено официално от международно-правна точка.
Турците си отмъщават като наемат берберски пирати, араби, които да атакуват Венеция и нейните владения в Средиземно море. Оказва се обаче, че над 60 000 калабрийци работят в османския флот като моряци, капитани, боцмани и т. н. Живеят в един квартал в Истанбул, който се назовава „ Нова Калабрия “. Но други групи работят по българските черноморски пристанища. Когато попаднах на тези документи, си обясних за какво созополските риболовци, в това число тези, които се водят за „ гърци “, не употребяват гръцки думи за съставените елементи на лодката. Така да вземем за пример, созополските риболовци до ден сегашен споделят на мачтата „ албер “, което идва от „ алберо “, което на италиански език значи дърво; по този начин е и с имената на морските ветрове – на всичките към 16 имената им са с италиански генезис – в Сопозол назовават северния вятър „ драмодан “, което идва от италианското „ трамонтан “.
Много забавни данни дават италианските разузнавачи за други страни от българския живот в тази ера. Така да вземем за пример кръвният налог – те споделят, че той се взема на възраст 12-16 години и отнетите деца не са чак толкоз доста. Целта му не е да се набира армия за султана, а са се търсели за админи за неговите провинции – подобен е бил законът. В течение на времето българите се научават по какъв начин да го заобикалят. Купуват деца на овдовели туркини, което е било строго неразрешено – да влизат турци в еничарския корпус, държавната или военната администрация. Чак, когато ги ревизират на сборовете в Константинопол, установяват, че броят на обрязаните непрестанно пораства. През 1632 година турчетата са към този момент 95% и султанът взема решение да анулира налога, тъй като изгубва смисъла си.
(Продължение в идващия брой)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ