На каква възраст започва старостта? Подсказка: Много по-късно, отколкото си мислите
Опитвате се да останете постоянно млади? Това е известна цел: пазарът срещу стареене, оценен на 40 милиарда $, се чака да достигне 60 милиарда $ до 2032 г. За да предотвратят старостта, хората се мажат с кремове срещу бръчки, вземат хранителни добавки и подвигат тежести, наред с други процедури.
Въпреки че стареенето постоянно се показва като проблем за решение, то е по-променимо, в сравнение с си мислите. Според най-новите изследвания няма ясна биологична повратна точка, отбелязваща прехода от междинна към късна възраст, казва Ерик Вердин, президент и основен изпълнителен шеф на Института за проучване на стареенето “Бък " в Калифорния.
" Има невероятна колебливост сред другите хора “, споделя Вердин, който избира потреблението на нечия биологична възраст – на какъв брой години са вашите кафези и тъкани – вместо тяхната хронологична възраст - броят години, през които сте живи.
Това разбиране стартира да трансформира статуквото: скорошно проучване, оповестено в Psychology and Aging, демонстрира, че възрастта, на която някой се счита за остарял, се измества нагоре.
Хората на междинна възраст и по-възрастните в днешно време се усещат по-млади, в сравнение с хората на същата възраст преди 10 до 20 години, съгласно изследване, ръководено от Маркус Ветщайн, откривател от Хумболтовия университет на Берлин, Германия.
Хората живеят по-дълго, което частично изяснява тази наклонност. Но констатациите може също да отразяват мрачни възгледи за стареенето, изключително в Западното полукълбо.
" Хората отсрочват старостта, защото не желаят да навлязат в тази много нежелана фаза от живота “, споделиха Ветщайн и сътрудниците му в имейл до National Geographic.
Историята на старостта
През огромна част от човешката история способността на човек да извършва задания или да способства за своето семейство и общественост е оформяла възприемането на старостта.
В цялото Западно полукълбо в края на XIX и началото на XX век фокусът при пенсионирането се измести към хронологичната възраст на индивида, а не към неговите качества.
Средностатистическият американец се пенсионира на 62 години, което е към времето, когато множеството чиновници и държавни управления считат човек за остарял. Диапазонът от 60 до 65 остава релативно непрекъснат във времето, даже когато продължителността на живота се e удължила и хората претърпяват огромни обществени и стопански промени.
Като цяло стареенето е най-силният рисков фактор за множеството незаразни болести като рак, диабет и Алцхаймер. Повечето хора ще прекарат забележителна част от живота си, наранени от положения като тези. Според някои оценки близо 95% от възрастните в Съединени американски щати над 60 години имат най-малко едно хронично заболяване, до момента в който съвсем 80% имат две или повече.
И въпреки всичко хронологичната възраст може да не е добър индикатор за установяване на старостта, се споделя в новото изследване. По-скоро индивидите могат да навлязат в старостта по друго време, съгласно личните си усещания.
И е правилно, че никой не желае да остарее, изключително откакто стандартите за остаряването са станали по-негативни през последните 200 години – подхранвайки това, което някои наричат световна рецесия на стареенето. Ейджизмът, който може да бъде толкоз тънък като наемането на по-млад претендент или толкоз фрапантен като пренебрежение, водещо до обществена изолираност, неприятно здраве и даже по-ранна гибел, съгласно Световната здравна организация.
Бека Леви, професор по епидемиология и логика на психиката в Йейл, която не взе участие в новото изследване, прекарва огромна част от кариерата си в проучване на резултатите от възрастовите стандарти, които тя разказва в детайли в книгата си Breaking the Age Code.
" Повече негативни убеждения за възрастта могат да доведат до по-лошо физическо, психическо и когнитивно здраве “, споделя Леви, до момента в който позитивните подготвят към по-добро здраве. Един от анализите на Леви пресмята, че едногодишната цена на ейджизма в Съединени американски щати възлиза общо на 63 милиарда $.
" Остаряването е културно оцветено “, споделя Вердин. " В Западния свят се цени младостта, само че в източните култури, като Китай и Корея, остаряването се свързва с мъдрост и се счита за добродетел. “
Кога стартира старостта
През предишния век научният интерес към стареенето набъбна. Инвеститори и лица, финансиращи държавното управление са вложили милиарди в проучвания на дълголетието, което води до нови прозрения за процеса на стареене.
Клетките към този момент могат да бъдат препрограмирани за възобновяване на младостта. Нови медикаменти могат да отстранен стареещите кафези, които провокират инфектиране. Диетични интервенции като от време на време недояждане и калорийно ограничение са посочили капацитет за удължение на живота.
Въпреки този прогрес учените към момента спорят какво е стареенето и по кое време стартира.
От една страна, няма финален метод да се мери. Телата ни могат да стареят по-бързо или по-бавно според от това какво се е случило през живота ни. Някои огромни събития, като стресови фактори или хронични болести, могат да ни накарат да остаряваме " по-бързо “, като по този метод форсират нашата биологична възраст.
Докато избрани физиологични феномени, като пубертета и менопаузата, маркират крайъгълни камъни по пътя на живота, старостта не се дефинира от универсални маркери. Стареенето е многофакторен развой, характеризиращ се с струпване на увреждане и недъгавост през физиологичните пътища. Това каскадно утежняване в последна сметка нарушава естествената функционалност на клетките и тъканите.
През последните 30 години учените са търсили разнообразни индикатори, които тъкмо да показват биологичната възраст на индивида. Някои фактори като физически благоприятни условия, липидни профили и увреждане на ДНК са маркирани като евентуални биомаркери. Но сега към момента няма златен общоприет инструмент за оценка на здравословното стареене.
" Остаряването не е нещо, което се случва ненадейно “, споделя Вердин. " Това е континуум, което го прави мъчно да се дефинира. “
Разследване на “супервъзрастните "
Все отново всеки остарява по друг метод, а някои живеят дълго и процъфтяват. Тези по този начин наречени " супервъзрастни “ (или суперстарци, на анг.: superagers), които остават релативно млади и здрави дълго след 70-годишна възраст, са очаровали учените.
Като ги учат, Вердин и други откриватели на стареенето се надяват да усилят продължителността на здравето на не-супервъзрастите или времето, през което живеят без хронични болести.
До 2050 г. 1 от 3 души в света ще бъде на 60 или повече години, демографска смяна, която прави това проучване по-належащо от всеки път.
" Надявам се, че работата ни ще ни разреши да дадем на хората спомагателни години здравословен живот “, споделя Вердин, " и затова да променим публичните усещания и да накараме хората да се усещат по-малко отрицателно по отношение на личното си остаряване. “
Въпреки че стареенето постоянно се показва като проблем за решение, то е по-променимо, в сравнение с си мислите. Според най-новите изследвания няма ясна биологична повратна точка, отбелязваща прехода от междинна към късна възраст, казва Ерик Вердин, президент и основен изпълнителен шеф на Института за проучване на стареенето “Бък " в Калифорния.
" Има невероятна колебливост сред другите хора “, споделя Вердин, който избира потреблението на нечия биологична възраст – на какъв брой години са вашите кафези и тъкани – вместо тяхната хронологична възраст - броят години, през които сте живи.
Това разбиране стартира да трансформира статуквото: скорошно проучване, оповестено в Psychology and Aging, демонстрира, че възрастта, на която някой се счита за остарял, се измества нагоре.
Хората на междинна възраст и по-възрастните в днешно време се усещат по-млади, в сравнение с хората на същата възраст преди 10 до 20 години, съгласно изследване, ръководено от Маркус Ветщайн, откривател от Хумболтовия университет на Берлин, Германия.
Хората живеят по-дълго, което частично изяснява тази наклонност. Но констатациите може също да отразяват мрачни възгледи за стареенето, изключително в Западното полукълбо.
" Хората отсрочват старостта, защото не желаят да навлязат в тази много нежелана фаза от живота “, споделиха Ветщайн и сътрудниците му в имейл до National Geographic.
Историята на старостта
През огромна част от човешката история способността на човек да извършва задания или да способства за своето семейство и общественост е оформяла възприемането на старостта.
В цялото Западно полукълбо в края на XIX и началото на XX век фокусът при пенсионирането се измести към хронологичната възраст на индивида, а не към неговите качества.
Средностатистическият американец се пенсионира на 62 години, което е към времето, когато множеството чиновници и държавни управления считат човек за остарял. Диапазонът от 60 до 65 остава релативно непрекъснат във времето, даже когато продължителността на живота се e удължила и хората претърпяват огромни обществени и стопански промени.
Като цяло стареенето е най-силният рисков фактор за множеството незаразни болести като рак, диабет и Алцхаймер. Повечето хора ще прекарат забележителна част от живота си, наранени от положения като тези. Според някои оценки близо 95% от възрастните в Съединени американски щати над 60 години имат най-малко едно хронично заболяване, до момента в който съвсем 80% имат две или повече.
И въпреки всичко хронологичната възраст може да не е добър индикатор за установяване на старостта, се споделя в новото изследване. По-скоро индивидите могат да навлязат в старостта по друго време, съгласно личните си усещания.
И е правилно, че никой не желае да остарее, изключително откакто стандартите за остаряването са станали по-негативни през последните 200 години – подхранвайки това, което някои наричат световна рецесия на стареенето. Ейджизмът, който може да бъде толкоз тънък като наемането на по-млад претендент или толкоз фрапантен като пренебрежение, водещо до обществена изолираност, неприятно здраве и даже по-ранна гибел, съгласно Световната здравна организация.
Бека Леви, професор по епидемиология и логика на психиката в Йейл, която не взе участие в новото изследване, прекарва огромна част от кариерата си в проучване на резултатите от възрастовите стандарти, които тя разказва в детайли в книгата си Breaking the Age Code.
" Повече негативни убеждения за възрастта могат да доведат до по-лошо физическо, психическо и когнитивно здраве “, споделя Леви, до момента в който позитивните подготвят към по-добро здраве. Един от анализите на Леви пресмята, че едногодишната цена на ейджизма в Съединени американски щати възлиза общо на 63 милиарда $.
" Остаряването е културно оцветено “, споделя Вердин. " В Западния свят се цени младостта, само че в източните култури, като Китай и Корея, остаряването се свързва с мъдрост и се счита за добродетел. “
Кога стартира старостта
През предишния век научният интерес към стареенето набъбна. Инвеститори и лица, финансиращи държавното управление са вложили милиарди в проучвания на дълголетието, което води до нови прозрения за процеса на стареене.
Клетките към този момент могат да бъдат препрограмирани за възобновяване на младостта. Нови медикаменти могат да отстранен стареещите кафези, които провокират инфектиране. Диетични интервенции като от време на време недояждане и калорийно ограничение са посочили капацитет за удължение на живота.
Въпреки този прогрес учените към момента спорят какво е стареенето и по кое време стартира.
От една страна, няма финален метод да се мери. Телата ни могат да стареят по-бързо или по-бавно според от това какво се е случило през живота ни. Някои огромни събития, като стресови фактори или хронични болести, могат да ни накарат да остаряваме " по-бързо “, като по този метод форсират нашата биологична възраст.
Докато избрани физиологични феномени, като пубертета и менопаузата, маркират крайъгълни камъни по пътя на живота, старостта не се дефинира от универсални маркери. Стареенето е многофакторен развой, характеризиращ се с струпване на увреждане и недъгавост през физиологичните пътища. Това каскадно утежняване в последна сметка нарушава естествената функционалност на клетките и тъканите.
През последните 30 години учените са търсили разнообразни индикатори, които тъкмо да показват биологичната възраст на индивида. Някои фактори като физически благоприятни условия, липидни профили и увреждане на ДНК са маркирани като евентуални биомаркери. Но сега към момента няма златен общоприет инструмент за оценка на здравословното стареене.
" Остаряването не е нещо, което се случва ненадейно “, споделя Вердин. " Това е континуум, което го прави мъчно да се дефинира. “
Разследване на “супервъзрастните "
Все отново всеки остарява по друг метод, а някои живеят дълго и процъфтяват. Тези по този начин наречени " супервъзрастни “ (или суперстарци, на анг.: superagers), които остават релативно млади и здрави дълго след 70-годишна възраст, са очаровали учените.
Като ги учат, Вердин и други откриватели на стареенето се надяват да усилят продължителността на здравето на не-супервъзрастите или времето, през което живеят без хронични болести.
До 2050 г. 1 от 3 души в света ще бъде на 60 или повече години, демографска смяна, която прави това проучване по-належащо от всеки път.
" Надявам се, че работата ни ще ни разреши да дадем на хората спомагателни години здравословен живот “, споделя Вердин, " и затова да променим публичните усещания и да накараме хората да се усещат по-малко отрицателно по отношение на личното си остаряване. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ