Доц. д-р Борислав Цеков: Съдът на ЕС не е над конституцията
Опитват се посредством Съда на Европейски Съюз да " изнасилят " Конституцията на Република България. Не, това не е пресилена констатация. Искат българските управляващи да не се подчиняват на конституционните правила и на техните наложителни тълкувания. Поводът, несъмнено, е целта на целите за неолибералните елити на Европейски Съюз - джендърът и промяната на пола, която трябвало да бъде зачитана от управляващите, без значение че научната истина е безпрекословна - биологичният пол е генетично детерминиран и постоянен посредством хирургически или хормонални намеси. Този опит би трябвало да получи безапелационен отпор от суверенните български управляващи, тъй като е юридически безпочвен.
Има една фундаментална идея, която подрежда правното и политическото пространство на актуалната конституционна страна по метода, по който теорията на относителността подрежда и изяснява Вселената. Накратко, в основата на всичко е учредителната власт на суверенния народ. Тази власт посредством конституцията, от една страна, предопределя формите и способите за реализиране на властта за проверка на конституцията, като делегира частични учредителни пълномощия на необикновен тип парламентарни институции. От друга страна, тази власт учредява и институционализира управляващите, които упражняват настоящото ръководство. И в двата случая нито делегираните учредителни пълномощия, нито компетенциите на учредените управляващи могат да имат по-широк обсег от тези на самата учредителна власт. Напротив, те са подчинени императивно на юридическото и политическо господство на конституцията. Валиден е правилото " няма власт отвън конституцията ". И това е по този начин още от дефинирания в Древен Рим юридически принцип, че никой не може да даде другиму повече права (компетенции), в сравнение с самичък има. Учредената власт не може да бъде над учредителната, а нейните актове - нормативни и правораздавателни - не могат да имат примат над конституцията, която е акт на учредителната власт. Същото се отнася и до съотношението на националната конституция към правото на Европейски Съюз, което е основан, а не върховен правопорядък. Правото на Европейски Съюз има примат над националното законодателство, доколкото конституцията го е уредила, само че не и над самата конституция.
От години обаче се вършат систематични опити да се постанова някакъв привиден примат на правото на Европейски Съюз над националните конституции. Фразеологията, че правото на Европейски Съюз било " необикновен съюзен правопорядък " не може да промени неговата същностна характерност - това е основан правопорядък, който няма върховен темперамент. Съюзният правопорядък е основан по силата на националните конституции на държавите-членки, а не противоположното. Държавите са " господари на договорите на Европейски Съюз ", а не Европейски Съюз на страните. Защото Европейски Съюз не е федерална страна, а съюз на страни и неговите пълномощия не са и не могат да бъдат надконституционни или да имат примат над властта, която ги е основала. Битуващата в практиката на Съда на Европейски Съюз и юристите, които я поддържат, режисура, че правото на Европейски Съюз имало примат над конституцията, не произтича от нито една сричка или даже запетайка от учредителните контракти на Европейски Съюз. Това е изкуствена идея, съчинена напълно по пътя на съдийския активизъм, който обслужва една политическа теория – на европейските федералисти, и един ведомствен интерес – на брюкселската администрация. Няма конституционна пълномощия на сериозна страна в Европейски Съюз, която да признава категоричен примат на европейското право над националната конституция, макар големия политически напън за това. Този дълготраен спор, лицемерно именуван от време на време " правосъден разговор ", стана причина държавите-членки да запишат категорично в член 4, алинея 3 от Договора за Европейски Съюз (ДЕС), че Съюзът е задължен да зачита националната еднаквост на страните членки, " присъща на главните им политически и конституционни структури, в това число във връзка с районното и локалното самоуправление ". На тази основа се роди концепцията за " конституционната еднаквост ", която е съображение за държава-членка да не ползва съюзни правила, в случай че те опонират на главните начала и на самото ядро на суверенния политически и юридически ред, открит с националната конституция.
От известно време обаче в ход е нова политическа офанзива от страна на съдийския активизъм на Европейски Съюз и пригласящите му федералистки настроени теоретици. Според тях конституционната еднаквост била съществувала единствено и доколкото е приета от въпросния Съд на Европейски Съюз. Това е надълбоко несъстоятелно и превратно пояснение на Договор за Европейския съюз. Задължението на Европейски Съюз да " зачита " не значи " да дефинира " тази еднаквост. Монополното право да дефинират параметрите на конституционната еднаквост принадлежи само на националните конституционни юрисдикции. И те са длъжни да го пазят, без значение от съдийския активизъм на Европейски Съюз, тъй като носят отговорност пред суверенния народ, а не пред брюкселските служители.
Да се върнем на съответния мотив - Съдът на Европейски Съюз постанови решение по дело C-43/24 (Shipov), формирано след конституционосъобразен отвод на българските управляващи да признаят смяна на пола, името и ЕГН на разположение от мъжки пол с българско поданство, което почнало да се разпознава като жена, минало към хормонална терапия, преместило се в Италия и поискало промени в регистрите за гражданско положение в България. С това решение Съдът на Европейски Съюз постановява, че национална правна уредба, която не позволява смяна на пола в документите на жител, можела да наруши правото на свободно придвижване в Европейски Съюз. Това сигурно щеше да има обвързващо значение за България, само че в случай че въпросът с пола беше решен у нас единствено на законово равнище. В българската правна система обаче понятието " пол " е конституционализирано и то, както Конституционният съд вярно е изтъквал, в неговия биологичен смисъл, а не като обществена структура (джендър). Това пояснение на конституционната норма е наложително за всички жители, юридически лица и държавни органи. То не може да бъде обезсилено или заобикаляно от Съда на Европейски Съюз, който няма никакви пълномощия да пояснява националната конституция или да разпорежда нейното неприлагане или смяна. Правните последствия от такова решение не могат да обезсилят конституционна норма, нито задължението на управляващите да се преценяват с нея.
Съдът на Европейски Съюз прави прекалено необятно пояснение на правото на свободно придвижване по учредителните контракти. Толкова прекалено, колкото беше това прословуто и към този момент преодоляно решение на Върховния съд на Съединени американски щати от 1960-те години, с което от правото на персонална цялост демократични съдии изведоха някакво мнимо " право на аборт ", което сякаш било обезпечено от федералната конституция, заради което обособените щати не можели да го дерогират. Свободното придвижване е икономическа и гражданска независимост, предопределена да подсигурява подвижността на жителите в границите на Европейски Съюз. В решението Shipov обаче съдийският активизъм желае да употребява превратно тази независимост като инструмент за обезсилване на българската конституция. С други думи, посредством пояснение на правото на свободно придвижване Съдът на Европейски Съюз на процедура се пробва да интервенира на конституционно ниво. Това изрично е ultra vires, т.е. отвън компетенциите на този съд.
Въпросът кой има последната дума във връзка с националната конституция във всяка конституционна страна има един-единствен категоричен отговор - последната дума има националният парламентарен съд. Съдът на Европейски Съюз е висш интерпретатор на правото на Европейски Съюз. Но той не е висшият интерпретатор на националните конституции, нито може да ги обезсилва напълно или отчасти. И това е по този начин - да повторим още веднъж - тъй като властта на Европейски Съюз е делегирана и учредена, а не учредителна и суверенна. Поради това решението по дело C-43/24 (Shipov) не може да има господство по отношение на националния парламентарен ред. Относно понятието " пол " българските държавни органи следва да се подчиняват само на наложителната конституционна норма и нейното наложително пояснение от Конституционния съд на Република България, а не на решението на Съда на Европейски Съюз. Нищо повече и нищо по-малко!
Има една фундаментална идея, която подрежда правното и политическото пространство на актуалната конституционна страна по метода, по който теорията на относителността подрежда и изяснява Вселената. Накратко, в основата на всичко е учредителната власт на суверенния народ. Тази власт посредством конституцията, от една страна, предопределя формите и способите за реализиране на властта за проверка на конституцията, като делегира частични учредителни пълномощия на необикновен тип парламентарни институции. От друга страна, тази власт учредява и институционализира управляващите, които упражняват настоящото ръководство. И в двата случая нито делегираните учредителни пълномощия, нито компетенциите на учредените управляващи могат да имат по-широк обсег от тези на самата учредителна власт. Напротив, те са подчинени императивно на юридическото и политическо господство на конституцията. Валиден е правилото " няма власт отвън конституцията ". И това е по този начин още от дефинирания в Древен Рим юридически принцип, че никой не може да даде другиму повече права (компетенции), в сравнение с самичък има. Учредената власт не може да бъде над учредителната, а нейните актове - нормативни и правораздавателни - не могат да имат примат над конституцията, която е акт на учредителната власт. Същото се отнася и до съотношението на националната конституция към правото на Европейски Съюз, което е основан, а не върховен правопорядък. Правото на Европейски Съюз има примат над националното законодателство, доколкото конституцията го е уредила, само че не и над самата конституция.
От години обаче се вършат систематични опити да се постанова някакъв привиден примат на правото на Европейски Съюз над националните конституции. Фразеологията, че правото на Европейски Съюз било " необикновен съюзен правопорядък " не може да промени неговата същностна характерност - това е основан правопорядък, който няма върховен темперамент. Съюзният правопорядък е основан по силата на националните конституции на държавите-членки, а не противоположното. Държавите са " господари на договорите на Европейски Съюз ", а не Европейски Съюз на страните. Защото Европейски Съюз не е федерална страна, а съюз на страни и неговите пълномощия не са и не могат да бъдат надконституционни или да имат примат над властта, която ги е основала. Битуващата в практиката на Съда на Европейски Съюз и юристите, които я поддържат, режисура, че правото на Европейски Съюз имало примат над конституцията, не произтича от нито една сричка или даже запетайка от учредителните контракти на Европейски Съюз. Това е изкуствена идея, съчинена напълно по пътя на съдийския активизъм, който обслужва една политическа теория – на европейските федералисти, и един ведомствен интерес – на брюкселската администрация. Няма конституционна пълномощия на сериозна страна в Европейски Съюз, която да признава категоричен примат на европейското право над националната конституция, макар големия политически напън за това. Този дълготраен спор, лицемерно именуван от време на време " правосъден разговор ", стана причина държавите-членки да запишат категорично в член 4, алинея 3 от Договора за Европейски Съюз (ДЕС), че Съюзът е задължен да зачита националната еднаквост на страните членки, " присъща на главните им политически и конституционни структури, в това число във връзка с районното и локалното самоуправление ". На тази основа се роди концепцията за " конституционната еднаквост ", която е съображение за държава-членка да не ползва съюзни правила, в случай че те опонират на главните начала и на самото ядро на суверенния политически и юридически ред, открит с националната конституция.
От известно време обаче в ход е нова политическа офанзива от страна на съдийския активизъм на Европейски Съюз и пригласящите му федералистки настроени теоретици. Според тях конституционната еднаквост била съществувала единствено и доколкото е приета от въпросния Съд на Европейски Съюз. Това е надълбоко несъстоятелно и превратно пояснение на Договор за Европейския съюз. Задължението на Европейски Съюз да " зачита " не значи " да дефинира " тази еднаквост. Монополното право да дефинират параметрите на конституционната еднаквост принадлежи само на националните конституционни юрисдикции. И те са длъжни да го пазят, без значение от съдийския активизъм на Европейски Съюз, тъй като носят отговорност пред суверенния народ, а не пред брюкселските служители.
Да се върнем на съответния мотив - Съдът на Европейски Съюз постанови решение по дело C-43/24 (Shipov), формирано след конституционосъобразен отвод на българските управляващи да признаят смяна на пола, името и ЕГН на разположение от мъжки пол с българско поданство, което почнало да се разпознава като жена, минало към хормонална терапия, преместило се в Италия и поискало промени в регистрите за гражданско положение в България. С това решение Съдът на Европейски Съюз постановява, че национална правна уредба, която не позволява смяна на пола в документите на жител, можела да наруши правото на свободно придвижване в Европейски Съюз. Това сигурно щеше да има обвързващо значение за България, само че в случай че въпросът с пола беше решен у нас единствено на законово равнище. В българската правна система обаче понятието " пол " е конституционализирано и то, както Конституционният съд вярно е изтъквал, в неговия биологичен смисъл, а не като обществена структура (джендър). Това пояснение на конституционната норма е наложително за всички жители, юридически лица и държавни органи. То не може да бъде обезсилено или заобикаляно от Съда на Европейски Съюз, който няма никакви пълномощия да пояснява националната конституция или да разпорежда нейното неприлагане или смяна. Правните последствия от такова решение не могат да обезсилят конституционна норма, нито задължението на управляващите да се преценяват с нея.
Съдът на Европейски Съюз прави прекалено необятно пояснение на правото на свободно придвижване по учредителните контракти. Толкова прекалено, колкото беше това прословуто и към този момент преодоляно решение на Върховния съд на Съединени американски щати от 1960-те години, с което от правото на персонална цялост демократични съдии изведоха някакво мнимо " право на аборт ", което сякаш било обезпечено от федералната конституция, заради което обособените щати не можели да го дерогират. Свободното придвижване е икономическа и гражданска независимост, предопределена да подсигурява подвижността на жителите в границите на Европейски Съюз. В решението Shipov обаче съдийският активизъм желае да употребява превратно тази независимост като инструмент за обезсилване на българската конституция. С други думи, посредством пояснение на правото на свободно придвижване Съдът на Европейски Съюз на процедура се пробва да интервенира на конституционно ниво. Това изрично е ultra vires, т.е. отвън компетенциите на този съд.
Въпросът кой има последната дума във връзка с националната конституция във всяка конституционна страна има един-единствен категоричен отговор - последната дума има националният парламентарен съд. Съдът на Европейски Съюз е висш интерпретатор на правото на Европейски Съюз. Но той не е висшият интерпретатор на националните конституции, нито може да ги обезсилва напълно или отчасти. И това е по този начин - да повторим още веднъж - тъй като властта на Европейски Съюз е делегирана и учредена, а не учредителна и суверенна. Поради това решението по дело C-43/24 (Shipov) не може да има господство по отношение на националния парламентарен ред. Относно понятието " пол " българските държавни органи следва да се подчиняват само на наложителната конституционна норма и нейното наложително пояснение от Конституционния съд на Република България, а не на решението на Съда на Европейски Съюз. Нищо повече и нищо по-малко!
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ