Мирът в Украйна ще дойде това лято
Опитвали ли сте се в миналото да задържите мирис под водата? Минута – две и изваждате глава, поемайки надълбоко цялостен чувал въздух едновременно. Така ще стане и с войната в Украйна – тя евентуално ще завърши най-късно през август-септември, защото нито Европа може да си задържи дъха дълго без съветските първични материали, нито Русия – без европейските пари.
Светът към този момент нямало да е същият? Аз бих споделил таман противоположното – светът ще е още по-същият.
Разликата е, че към 250 милиона заможни европейци и към 20 милиона заможни руснаци ще обеднеят, защото цените ще са двойни, а заплатите няма да мръднат. Много малък бизнес ще пострада и на пазара ще се изсипе голяма маса безработни. Разходите за труд внезапно ще намалеят и това ще се окаже същински джакпот за огромните компании, което си беше и основната цел на занятието.
Ердоган, който се е заел да бабува на мира, заяви предходната седмица, че към този момент имало прогрес в договарянията сред Русия и Украйна.
Явно меракът на Путин за нови завоевания е на изчерпване, а Зеленски към този момент се готви за Нобеловата премия, която се връчва през декември. Предполагам, че с цел да му се даде премията за мир, първо да подпише някакъв кротичък контракт. Но може и да бъркам.
След 1 месец война Русия към този момент 3 седмици тъпче на едно място. Скоро ще разчисти половинмилионния Мариупол, само че след това надали ще има предпочитание за освен това в същия жанр и род.
Сигурно към този момент се е отказала от проектите да превземе Харков, а за Киев да не приказваме – след цялостен месец боеве съветските сили още не са отрязали пътищата, които водят на изток към Харков и на запад към Житомир и Лвов.
Не са унищожени или най-малко отблъснати задоволително далеко даже украинските елементи, които директно заплашваха Донецк и Луганск, преди да стартира войната. Всеки ден се оповестява за прогрес, само че на картата ситуацията е почти същото. Най-вероятно Русия ще поразчисти и консолидира към този момент превзетите територии и с това ще спре. Ще ѝ се наложи да се задоволи с Донецк, Луганск и южното черноморско крайбрежие до Херсон.
Това е максимумът, който може да се реализира. Но доста зависи и от пазарлъка, който ще продължи тази пролет и най-малко половината лято. Освен от Украйна новата източноукраинска република би трябвало да бъде приета от няколко други страни, а това няма да е по никакъв начин елементарно.
Но има много прецеденти – да вземем за пример Севернокипърската турска република е приета единствено от Турция и си съществува към този момент горе-долу половин век. Едва 97 от общо 193 страни в Организация на обединените нации признават Косово, само че това не му пречи да желае участие в НАТО и Европейски Съюз.
Проблемът с бъдещата Източна Украйна (условно название) е, че нейната самостоятелност не може да продължи прекомерно дълго. Вероятно Москва бързо ще я насърчи да подаде молба за участие в Руската федерация, защото, в случай че я остави дълго да размишлява – нищо чудно и тя да подаде молба за влизане в НАТО. Войната сподели, че и източните украинци са подготвени да водят война против Москва. И на тях не може да се разчита.
Ако получат самостоятелност и народна власт, не се знае накъде ще ги отнесе течението.
Това е огромната историческа драма на Москва - зоната за въздействие, за която претендира, мъчно се удържа. Тя може да завоюва територии, само че не и да задържи интеграцията със съседите си. Властта и силата, която Москва излъчва, е центробежна – щом някоя прикачена република се откачи, незабавно стартира да се отдалечава, отчуждава и даже да се трансформира във зложелател.
Това се случи и с прибалтийските републики, и с Грузия, и с Армения, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и по този начин нататък, и по този начин нататък. При разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Москва разчиташе, че те ще си останат под нейното крило, само че, уви – всички до една се насочиха към Чичо Сам.
Украйна се оказа най-голямото отчаяние. Уж еднакъв приятелски народ, а към този момент е зложелател.
Уж дружно са воювали срещу Хитлер, а националният воин на нова Украйна е нацистът Степан Бандера. Как по този начин внезапно украинците започнаха да вършат нощни факелни шествия и да скандират “москаляку на гиляку” (московецът на клона)?
Разбира се, съветските идеолози имат най-различни пояснения – незавършената чистка на враговете през руско време, измяната на някогашните президенти Кучма и Янукович, Сорос, Виктория Нюлънд (fuck the EU) и по този начин нататък. Всичко това може да е истина, само че съгласно мен това са детайлности.
Основната причина за центробежните сили в постсъветското пространство съгласно мен са престъпната приватизация и бандитският олигархизъм, посредством който се ръководят всичките тези територии. Олигарсите станаха носители на външната политика на Русия и по тази причина тя не реализира никакви триумфи.
Да вземем единствено един образец с България – щом стартира преходът, зараждащият се български олигархият се разбра с съветските си сътрудници и сътвори взаимната спекулация “Топенерджи”, която купува съветския газ на естествени цени, продава го на “Булгаргаз” на двойни и скрива облагата в швейцарски сметки. И съветският народ бе ограбен, и българският. Разграбиха целия газ, който България бе предплатила с присъединяване си в плана “Ямбург”. Но това не им стигна, при ръководството на Виденов “Газпром” реши да си присвои и българските газопроводи! И май съумя. После над 20 години плащахме 2 пъти по-скъп газ, в сравнение с германците.
А какво стана с великата родна индустрия? Отрязаха ни комерсиалните контракти, постановиха ни убийствени мита и индустрията се срина. Много ясно, че ще се засилим към НАТО и Европейски Съюз.
Като умножим българския проблем по 1000, ще забележим по какъв начин преходът се отрази на братската дружба сред Москва и Киев. Там всеки олигарх бе основан от Москва, и крадеше без да съблюдава каквото и да било възпитание. Скандалите за собствеността на тръбите и за газа в тях не стихва и до ден сегашен. В един миг Москва реши въобще да ги изключи и да ги заобиколи със “Северен поток 1 и 2, “Южен поток”, “Турски поток”, какво ли не, единствено да няма нищо общо с Киев. Нормално е, че украинците не желаят да имат нищо общо с Москва.
Сега се твърди, че най-малко 600 милиарда $ на съветската страна и на нейните олигарси са блокирани в западните банкови сметки. Конфискуват се яхти, имения, жилища в най-скъпите градове. Горкият Абрамович, вложил бил 2 милиарда в “Челси”, а в този момент му прибират обичаната играчка, без да му дадат и стотинка. Заедно с трите му яхти. Смятате ли, че съветският народ му съчувства? Той не може да не е наясно, че неговият хайлайф го граби, както и немската войска не го е грабила.
Защо съветският народ въпреки всичко симпатизира на Путин? Защото той разгони част от най-лакомите и най-продажни олигарси – Гусински, Березовски, Ходорковски, кмета Лужков с неговата бизнессъпруга и по този начин нататък, и по този начин нататък. Но на тяхно място се появиха нови хищници, по-дискретни, само че не по-малко лакоми.
Затова считам, че войната на Русия против Украйна ще има не една, а две развръзки. Първата ще е това лято, а втората – евентуално още следващата година.
Валери Найденов
ТЕМА преди 25 минути 368 преди 2 часа 969 преди 2 часа 713
Светът към този момент нямало да е същият? Аз бих споделил таман противоположното – светът ще е още по-същият.
Разликата е, че към 250 милиона заможни европейци и към 20 милиона заможни руснаци ще обеднеят, защото цените ще са двойни, а заплатите няма да мръднат. Много малък бизнес ще пострада и на пазара ще се изсипе голяма маса безработни. Разходите за труд внезапно ще намалеят и това ще се окаже същински джакпот за огромните компании, което си беше и основната цел на занятието.
Ердоган, който се е заел да бабува на мира, заяви предходната седмица, че към този момент имало прогрес в договарянията сред Русия и Украйна.
Явно меракът на Путин за нови завоевания е на изчерпване, а Зеленски към този момент се готви за Нобеловата премия, която се връчва през декември. Предполагам, че с цел да му се даде премията за мир, първо да подпише някакъв кротичък контракт. Но може и да бъркам.
След 1 месец война Русия към този момент 3 седмици тъпче на едно място. Скоро ще разчисти половинмилионния Мариупол, само че след това надали ще има предпочитание за освен това в същия жанр и род.
Сигурно към този момент се е отказала от проектите да превземе Харков, а за Киев да не приказваме – след цялостен месец боеве съветските сили още не са отрязали пътищата, които водят на изток към Харков и на запад към Житомир и Лвов.
Не са унищожени или най-малко отблъснати задоволително далеко даже украинските елементи, които директно заплашваха Донецк и Луганск, преди да стартира войната. Всеки ден се оповестява за прогрес, само че на картата ситуацията е почти същото. Най-вероятно Русия ще поразчисти и консолидира към този момент превзетите територии и с това ще спре. Ще ѝ се наложи да се задоволи с Донецк, Луганск и южното черноморско крайбрежие до Херсон.
Това е максимумът, който може да се реализира. Но доста зависи и от пазарлъка, който ще продължи тази пролет и най-малко половината лято. Освен от Украйна новата източноукраинска република би трябвало да бъде приета от няколко други страни, а това няма да е по никакъв начин елементарно.
Но има много прецеденти – да вземем за пример Севернокипърската турска република е приета единствено от Турция и си съществува към този момент горе-долу половин век. Едва 97 от общо 193 страни в Организация на обединените нации признават Косово, само че това не му пречи да желае участие в НАТО и Европейски Съюз.
Проблемът с бъдещата Източна Украйна (условно название) е, че нейната самостоятелност не може да продължи прекомерно дълго. Вероятно Москва бързо ще я насърчи да подаде молба за участие в Руската федерация, защото, в случай че я остави дълго да размишлява – нищо чудно и тя да подаде молба за влизане в НАТО. Войната сподели, че и източните украинци са подготвени да водят война против Москва. И на тях не може да се разчита.
Ако получат самостоятелност и народна власт, не се знае накъде ще ги отнесе течението.
Това е огромната историческа драма на Москва - зоната за въздействие, за която претендира, мъчно се удържа. Тя може да завоюва територии, само че не и да задържи интеграцията със съседите си. Властта и силата, която Москва излъчва, е центробежна – щом някоя прикачена република се откачи, незабавно стартира да се отдалечава, отчуждава и даже да се трансформира във зложелател.
Това се случи и с прибалтийските републики, и с Грузия, и с Армения, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и по този начин нататък, и по този начин нататък. При разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Москва разчиташе, че те ще си останат под нейното крило, само че, уви – всички до една се насочиха към Чичо Сам.
Украйна се оказа най-голямото отчаяние. Уж еднакъв приятелски народ, а към този момент е зложелател.
Уж дружно са воювали срещу Хитлер, а националният воин на нова Украйна е нацистът Степан Бандера. Как по този начин внезапно украинците започнаха да вършат нощни факелни шествия и да скандират “москаляку на гиляку” (московецът на клона)?
Разбира се, съветските идеолози имат най-различни пояснения – незавършената чистка на враговете през руско време, измяната на някогашните президенти Кучма и Янукович, Сорос, Виктория Нюлънд (fuck the EU) и по този начин нататък. Всичко това може да е истина, само че съгласно мен това са детайлности.
Основната причина за центробежните сили в постсъветското пространство съгласно мен са престъпната приватизация и бандитският олигархизъм, посредством който се ръководят всичките тези територии. Олигарсите станаха носители на външната политика на Русия и по тази причина тя не реализира никакви триумфи.
Да вземем единствено един образец с България – щом стартира преходът, зараждащият се български олигархият се разбра с съветските си сътрудници и сътвори взаимната спекулация “Топенерджи”, която купува съветския газ на естествени цени, продава го на “Булгаргаз” на двойни и скрива облагата в швейцарски сметки. И съветският народ бе ограбен, и българският. Разграбиха целия газ, който България бе предплатила с присъединяване си в плана “Ямбург”. Но това не им стигна, при ръководството на Виденов “Газпром” реши да си присвои и българските газопроводи! И май съумя. После над 20 години плащахме 2 пъти по-скъп газ, в сравнение с германците.
А какво стана с великата родна индустрия? Отрязаха ни комерсиалните контракти, постановиха ни убийствени мита и индустрията се срина. Много ясно, че ще се засилим към НАТО и Европейски Съюз.
Като умножим българския проблем по 1000, ще забележим по какъв начин преходът се отрази на братската дружба сред Москва и Киев. Там всеки олигарх бе основан от Москва, и крадеше без да съблюдава каквото и да било възпитание. Скандалите за собствеността на тръбите и за газа в тях не стихва и до ден сегашен. В един миг Москва реши въобще да ги изключи и да ги заобиколи със “Северен поток 1 и 2, “Южен поток”, “Турски поток”, какво ли не, единствено да няма нищо общо с Киев. Нормално е, че украинците не желаят да имат нищо общо с Москва.
Сега се твърди, че най-малко 600 милиарда $ на съветската страна и на нейните олигарси са блокирани в западните банкови сметки. Конфискуват се яхти, имения, жилища в най-скъпите градове. Горкият Абрамович, вложил бил 2 милиарда в “Челси”, а в този момент му прибират обичаната играчка, без да му дадат и стотинка. Заедно с трите му яхти. Смятате ли, че съветският народ му съчувства? Той не може да не е наясно, че неговият хайлайф го граби, както и немската войска не го е грабила.
Защо съветският народ въпреки всичко симпатизира на Путин? Защото той разгони част от най-лакомите и най-продажни олигарси – Гусински, Березовски, Ходорковски, кмета Лужков с неговата бизнессъпруга и по този начин нататък, и по този начин нататък. Но на тяхно място се появиха нови хищници, по-дискретни, само че не по-малко лакоми.
Затова считам, че войната на Русия против Украйна ще има не една, а две развръзки. Първата ще е това лято, а втората – евентуално още следващата година.
Валери Найденов
ТЕМА преди 25 минути 368 преди 2 часа 969 преди 2 часа 713
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ