Опитомяването на кучетата е променило цвета на очите им
Опитомяването на кучетата е трансформирало цвета на очите им - те са по-светли при вълците, само че еволюцията им е придала кафяв нюанс, който е не толкоз плашещ за хората, съобщи Агенция Франс Прес.
" Цветът на ириса на кучетата е по-тъмен от този на вълците и този мрачен цвят въздейства позитивно по какъв начин кучетата се възприемат от хората ", изясняват учени от катедрата по науки за животните в японския университет Тейкио.
Хората по натурален път са селектирали кучета с тъмни ириси и това е облагодетелствало животни, чиито очи са били " възприемани като другарски или детски за хората ", пишат учените в сп. Royal Society Open Science.
Опитомяването на кучетата, произлезли от сивия вълк, е станало последователно, в интервала отпреди 50 000 допреди 15 000 години.
Днес множеството кучешки породи, свързани с вълците, имат очи със ярък ирис, клонящ към жълт, с тъмна зеница.
За разлика от тях очите на кучетата от към тридесет породи, определени за проучването, имат огромни, тъмни ириси, клонящи към алено, което затруднява различаването на зениците им.
Смята се, че тази разлика е от огромно значение при размяната на погледи сред хората и техните правилни спътници. Кучето умее да употребява погледа си, с цел да притегли вниманието на господаря си. Подобно другарство води да вземем за пример до производството на окситоцин, еднакъв с този, който се получава при размяната на погледи сред майка и дете.
Неотдавнашно проучване сподели, че при кучетата това взаимоотношение се улеснява от развиването на лицеви мускули, които им разрешават да трансформират изражението на очите си, за разлика от вълците.
Но за какво по-тъмният ирис би придал по-добродушен тип на кучето?
Изследователите от Тейкио се основават на изследвания, правени с примати и по-специално с хора, при които разширената зеница се свързва с по-положителни страсти, в сравнение с свитата. Голямата зеница също по този начин неумишлено се свързва с детството и затова с по-безобидно държание. Като при децата, чийто размер на зеницата понижава с възрастта.
Когато ирисът на кучето е доста мрачен и заради това неразграничим от зеницата, хората остават с усещането, че това е доста огромна зеница. Следователно куче с мрачен ирис би било възприемано като " едва и нуждаещо се от отбрана ".
Изследователите ревизират теорията си, като демонстрират на хора фотоси на дванадесет кучета в два разновидността: едното с тъмни очи, а другото - със светли.
Участниците е трябвало да опишат характера на всяко животно като повече или по-малко отзивчив и повече или по-малко хлапашки. Те също по този начин е трябвало да отговорят дали биха желали да поддържат връзка с всяко куче или даже да го осиновят. Експериментът е още един и с втора група доброволци, оповестява Българска телеграфна агенция.
" Изображенията на кучета с тъмни очи се възприемаха като по-приятелски настроени и по-младежки ", се споделя в заключението на проучването. " Но въпреки тази характерност да улесняваше взаимоотношението, тя не беше задоволителна, с цел да разсъни предпочитание за осиновяване ".
" Цветът на ириса на кучетата е по-тъмен от този на вълците и този мрачен цвят въздейства позитивно по какъв начин кучетата се възприемат от хората ", изясняват учени от катедрата по науки за животните в японския университет Тейкио.
Хората по натурален път са селектирали кучета с тъмни ириси и това е облагодетелствало животни, чиито очи са били " възприемани като другарски или детски за хората ", пишат учените в сп. Royal Society Open Science.
Опитомяването на кучетата, произлезли от сивия вълк, е станало последователно, в интервала отпреди 50 000 допреди 15 000 години.
Днес множеството кучешки породи, свързани с вълците, имат очи със ярък ирис, клонящ към жълт, с тъмна зеница.
За разлика от тях очите на кучетата от към тридесет породи, определени за проучването, имат огромни, тъмни ириси, клонящи към алено, което затруднява различаването на зениците им.
Смята се, че тази разлика е от огромно значение при размяната на погледи сред хората и техните правилни спътници. Кучето умее да употребява погледа си, с цел да притегли вниманието на господаря си. Подобно другарство води да вземем за пример до производството на окситоцин, еднакъв с този, който се получава при размяната на погледи сред майка и дете.
Неотдавнашно проучване сподели, че при кучетата това взаимоотношение се улеснява от развиването на лицеви мускули, които им разрешават да трансформират изражението на очите си, за разлика от вълците.
Но за какво по-тъмният ирис би придал по-добродушен тип на кучето?
Изследователите от Тейкио се основават на изследвания, правени с примати и по-специално с хора, при които разширената зеница се свързва с по-положителни страсти, в сравнение с свитата. Голямата зеница също по този начин неумишлено се свързва с детството и затова с по-безобидно държание. Като при децата, чийто размер на зеницата понижава с възрастта.
Когато ирисът на кучето е доста мрачен и заради това неразграничим от зеницата, хората остават с усещането, че това е доста огромна зеница. Следователно куче с мрачен ирис би било възприемано като " едва и нуждаещо се от отбрана ".
Изследователите ревизират теорията си, като демонстрират на хора фотоси на дванадесет кучета в два разновидността: едното с тъмни очи, а другото - със светли.
Участниците е трябвало да опишат характера на всяко животно като повече или по-малко отзивчив и повече или по-малко хлапашки. Те също по този начин е трябвало да отговорят дали биха желали да поддържат връзка с всяко куче или даже да го осиновят. Експериментът е още един и с втора група доброволци, оповестява Българска телеграфна агенция.
" Изображенията на кучета с тъмни очи се възприемаха като по-приятелски настроени и по-младежки ", се споделя в заключението на проучването. " Но въпреки тази характерност да улесняваше взаимоотношението, тя не беше задоволителна, с цел да разсъни предпочитание за осиновяване ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ