Любимец на Спартак с прочувствено послание към всички соколи
Опитният Боян Илиев се завърна в родния Спартак (Варна). След като изкара пет полусезона с пет разнообразни тима в трета гръцка дивизия, 35-годишният Илиев одобри офертата на Енгибар Енгибаров да стане част от вълнуващия план на спартаклии и в понеделник стартира зимна подготовка с тях. Боцето даде извънредно изявление пред “VarnaUtre”, в което приказва за гръцкия си воаяж и какво чака да реализира със “соколите”.
- Г-н Илиев, по какъв начин стартира престоят ви Гърция?
- През януари 2015 година отидох в Глифана, тим от най-баровския квартал в Атина. Заварих го на последно място и задачата бе да го спасим от изпадане. Постигнахме я, откакто завършихме пролетния полусезон без загуба. Оттогава съм в близки връзки със сръбския треньор Миодраг Циркович, който по-късно ме вземаше в тимове, които води.
- Как се представихте в идващите си четири отбора?
- Есента на 2015 година я изкарах в Каламата. Имахме огромна цел - да влезем във втора дивизия, само че смениха треньора, 4-5 футболисти напуснахме преди Коледа и същия сезон изпаднаха. През 2016 година бях в два тима, с които завършихме в златната среда. Нямахме упоритости да влизаме, само че не бяхме и застрашени от изпадане – първо бях във Фаркадона, а през есента в отбор от Каналаки. През миналата есен на 2017-а носих екипа на Астерас (Вахиоти). Сега зимуваме първи, на 4 точки пред втория и с действителни шансове да участваме в плейофите за втора дивизия.
- Защо тогава напуснахте Астерас?
- Шефът бавеше парите и му казахме, че в случай че не заплати до Коледа, няма да се върнем. В състава бяхме трима чужденци – аз, аржентинец и румънец. Треньорът Циркович си потегли, тъй като не устоя повече да го лъжат и да се излага пред играчите. Аз изчаках и откакто не ми заплатиха, взех решение да не се прибирам. Звъняха ми от други клубове в трета дивизия на Гърция, само че видех ли гръцки номер, не подвигах телефона. Точно тогава Енгибар Енгибаров ме потърси, а на родния ми Спартак не мога да каже “не”. Особено в този сложен миг на прехода. Що се отнася до Астерас, разбрах, че и аржентинецът не се е прибрал, върнал се е единствено румънецът. Но те имат играчи, нека съумеят да задържат първото място.
- Защо напролет на 2017 година играхте за Левски (Карлово)?
- Клубът, с който изкарах есента на 2016-а в Гърция, искаше пари за мен. Но суми от порядъка на 15 000 – 20 000 евро мъчно се заплащат в трета дивизия на Гърция. Затова избрах да се върна в България и да подкрепям форма, защото изискването за заплащане на трансферна сума за футболист е годно единствено за Гърция.
- Бихте ли разкрили какви пари може да завоюва един български футболист в трета гръцка дивизия?
- За осем месеца ще вземе това, което у нас може да получи единствено в тимовете от топ 6 на елита. Няма да скрия, че гърците постоянно бавят заплащанията, само че в случай че преди полусезона футболист подпише един документ и след това не му платят, незабавно блокират банковите сметки на президента на клуба. Аз, обаче сбърках, че в последния ми гръцки клуб не подписах въпросното бордеро, защото мислех, че мъжката дума има по-голяма тежест…
- Какъв футбол се играе в трета гръцка лига?
- Футболът е на равнището на нашата Втора лига. Всеки тим разполага с пари и няколко чужденци в състава. Иначе третите лиги са 5 и се водят втори лиги, защото има Суперлига и Първа лига.
- Вече споменахте, че не сте можели да кажете “не” на Спартак, когато Енгибаров ви потърсил. Как ви убеди да се върнете в родното гнездо?
- Бързо се разбрахме, защото аз зная какво се случва в Спартак и какво се подхваща, с цел да тръгне още веднъж по правилния път. Да ви кажа почтено, не се замислих доста, когато Енгибар Енгибаров ми предложи да стана част от новия план за Спартак, тъй като се почувствах по този начин, както когато дебютирах за представителния отбор преди 18 години. Същата тръпка, същото наслаждение, все едно в този момент влизам в мъжете.
- Какво помните от вашия дебют за Спартак?
- Бях на 17 години през сезон 1999/2000. Спартак беше в “А” група, Вили Вуцов ме взе да упражнявам с мъжете и за първи път ме пусна в игра при гостуването на Велбъжд в Кюстендил. Загубихме мача с 0:2.
- Какво би трябвало да се направи, с цел да тръгне нагоре родният ви клуб?
- Няма да открия топлата вода, защото всички спартаклии към този момент знаят формулата – първо да се стабилизира тимът и да се върнат черно на бяло базите му, а през лятото да тръгне самоуверено към завръщане в професионалния футбол и да чества вековния си празник на реновирания ни стадион “Спартак”.
- Имате ли чувство, че ще приключите кариерата си в Спартак?
- Ако преценяват, че съм потребен, е допустимо, защото в чужбина надали повече ще изляза, а в различен българския клуб не се виждам. За мен в този момент е най-важно аз и всички футболисти в Спартак да се раздаваме на максимума и да вършим това, което се желае и чака от нас, с цел да може тимът да надигне глава и последователно да си върне положителното име и традициите. Всеки футболист, който играе за “соколите”, би трябвало да знае, че Спартак е идея, за която се раздаваш непрекъснато и е голяма привилегия да носиш фланелката на този клуб, който от дълго време е намерил място в историята на родния футбол със своите имена и достижения
- Г-н Илиев, по какъв начин стартира престоят ви Гърция?
- През януари 2015 година отидох в Глифана, тим от най-баровския квартал в Атина. Заварих го на последно място и задачата бе да го спасим от изпадане. Постигнахме я, откакто завършихме пролетния полусезон без загуба. Оттогава съм в близки връзки със сръбския треньор Миодраг Циркович, който по-късно ме вземаше в тимове, които води.
- Как се представихте в идващите си четири отбора?
- Есента на 2015 година я изкарах в Каламата. Имахме огромна цел - да влезем във втора дивизия, само че смениха треньора, 4-5 футболисти напуснахме преди Коледа и същия сезон изпаднаха. През 2016 година бях в два тима, с които завършихме в златната среда. Нямахме упоритости да влизаме, само че не бяхме и застрашени от изпадане – първо бях във Фаркадона, а през есента в отбор от Каналаки. През миналата есен на 2017-а носих екипа на Астерас (Вахиоти). Сега зимуваме първи, на 4 точки пред втория и с действителни шансове да участваме в плейофите за втора дивизия.
- Защо тогава напуснахте Астерас?
- Шефът бавеше парите и му казахме, че в случай че не заплати до Коледа, няма да се върнем. В състава бяхме трима чужденци – аз, аржентинец и румънец. Треньорът Циркович си потегли, тъй като не устоя повече да го лъжат и да се излага пред играчите. Аз изчаках и откакто не ми заплатиха, взех решение да не се прибирам. Звъняха ми от други клубове в трета дивизия на Гърция, само че видех ли гръцки номер, не подвигах телефона. Точно тогава Енгибар Енгибаров ме потърси, а на родния ми Спартак не мога да каже “не”. Особено в този сложен миг на прехода. Що се отнася до Астерас, разбрах, че и аржентинецът не се е прибрал, върнал се е единствено румънецът. Но те имат играчи, нека съумеят да задържат първото място.
- Защо напролет на 2017 година играхте за Левски (Карлово)?
- Клубът, с който изкарах есента на 2016-а в Гърция, искаше пари за мен. Но суми от порядъка на 15 000 – 20 000 евро мъчно се заплащат в трета дивизия на Гърция. Затова избрах да се върна в България и да подкрепям форма, защото изискването за заплащане на трансферна сума за футболист е годно единствено за Гърция.
- Бихте ли разкрили какви пари може да завоюва един български футболист в трета гръцка дивизия?
- За осем месеца ще вземе това, което у нас може да получи единствено в тимовете от топ 6 на елита. Няма да скрия, че гърците постоянно бавят заплащанията, само че в случай че преди полусезона футболист подпише един документ и след това не му платят, незабавно блокират банковите сметки на президента на клуба. Аз, обаче сбърках, че в последния ми гръцки клуб не подписах въпросното бордеро, защото мислех, че мъжката дума има по-голяма тежест…
- Какъв футбол се играе в трета гръцка лига?
- Футболът е на равнището на нашата Втора лига. Всеки тим разполага с пари и няколко чужденци в състава. Иначе третите лиги са 5 и се водят втори лиги, защото има Суперлига и Първа лига.
- Вече споменахте, че не сте можели да кажете “не” на Спартак, когато Енгибаров ви потърсил. Как ви убеди да се върнете в родното гнездо?
- Бързо се разбрахме, защото аз зная какво се случва в Спартак и какво се подхваща, с цел да тръгне още веднъж по правилния път. Да ви кажа почтено, не се замислих доста, когато Енгибар Енгибаров ми предложи да стана част от новия план за Спартак, тъй като се почувствах по този начин, както когато дебютирах за представителния отбор преди 18 години. Същата тръпка, същото наслаждение, все едно в този момент влизам в мъжете.
- Какво помните от вашия дебют за Спартак?
- Бях на 17 години през сезон 1999/2000. Спартак беше в “А” група, Вили Вуцов ме взе да упражнявам с мъжете и за първи път ме пусна в игра при гостуването на Велбъжд в Кюстендил. Загубихме мача с 0:2.
- Какво би трябвало да се направи, с цел да тръгне нагоре родният ви клуб?
- Няма да открия топлата вода, защото всички спартаклии към този момент знаят формулата – първо да се стабилизира тимът и да се върнат черно на бяло базите му, а през лятото да тръгне самоуверено към завръщане в професионалния футбол и да чества вековния си празник на реновирания ни стадион “Спартак”.
- Имате ли чувство, че ще приключите кариерата си в Спартак?
- Ако преценяват, че съм потребен, е допустимо, защото в чужбина надали повече ще изляза, а в различен българския клуб не се виждам. За мен в този момент е най-важно аз и всички футболисти в Спартак да се раздаваме на максимума и да вършим това, което се желае и чака от нас, с цел да може тимът да надигне глава и последователно да си върне положителното име и традициите. Всеки футболист, който играе за “соколите”, би трябвало да знае, че Спартак е идея, за която се раздаваш непрекъснато и е голяма привилегия да носиш фланелката на този клуб, който от дълго време е намерил място в историята на родния футбол със своите имена и достижения
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ