Янаки Стоилов: Опитите за съдебна реформа може да продължат, но едва ли през промени в Конституцията
Опитите за промени в правосъдната система може да продължат, само че " надали скоро ще се стигне до нови промени в главния закон ". Така констуционниятсъдия Янаки Стоилов разяснява по bTV решението на Конституционен съд да занулисъдебната промяна, която 49-то Народно заседание гласоподава.
Магистратите анулираха измененията в частта за пълномощията на основния прокурор, само че се разделиха в позицията си за процедурата по сформиране на длъжностен кабинет. Така на процедура Конституционен съд остави стеснен избора на президента за длъжностен министър председател. Оставено по този метод, съгласно Стоилов, решение на процедура няма и то може бъде преразгледано.
На въпрос за какво е налице друг критерий в решенията, макар ролята на основния прокурор и на президента като независими органи в Конституцията, Стоилов отговори, че критериите би трябвало да бъдат едни и същи, с цел да са безапелационни решенията на Конституционния съд и допъли, че той самият е дал своя вот по двата проблема еднообразно. Според него и двете ремонти опонират на Конституцията.
Бившият народен представител от Българска социалистическа партия и сегашен парламентарен арбитър Янаки Стоилов дефинира като " реалистична " хипотезата част от Конституционният съд да работи за избрани паритийни ползи.
Стоилов обаче изясни, че би приказвал по тематиката в качеството си на политик, само че не и в актуалната си роля на парламентарен арбитър.
В отговор на въпрос за разминаването сред годишния отчет на Европейската комисия, в който ограничението на пълномощията на основния прокурор и разделянето на Висш съдебен съвет са посочени за образец, който дава отговор на рекомендациите на Европейска комисия, Стоилов отговори, че " комисията е политически орган, а Конституционният съд би трябвало да бъде юридически орган ".
На въпрос оказван ли му е напън, той отговори, че даже " някой да търси контакт и да показа вижданията си, аз не го дефинирам като напън, а даже да е напън, не е въпросът подобен съществува ли, а кой по какъв начин дава отговор на такива опити. При всички случаи, когато Конституционен съд взема решение такива каузи, има огромен публичен подтекст. ”
В петък, признати от 49-ото Народно заседание.
Отпадат съществени ремонти като:
разделянето на Висш съдийски и Висш прокурорски съвет поради позицията, че пълномощията на прокуратурата в Общото заседание са нарушени и поради модела, по който е препоръчано Прокурорският съвет да се попълня от Народното събрание.съкращаването на мандата на основния прокурор до 5 година без право на преизбиранемеханизмът за следствие на основния прокурор, както работи от 2023 година - със арбитър от Върховен касационен съд, който води следствието против него. Причината е в публицистична неточност в признатия текст, в който се споделя единствено, че " изборът и назначението " на проверяващия арбитър се дефинира в закон ", само че не се разказва по какъв начин ще се дефинират неговите пълномощия. Само поради това Конституционен съд взема решение, че текстът не може да остане в действие и е противоконституционен.
Магистратите анулираха измененията в частта за пълномощията на основния прокурор, само че се разделиха в позицията си за процедурата по сформиране на длъжностен кабинет. Така на процедура Конституционен съд остави стеснен избора на президента за длъжностен министър председател. Оставено по този метод, съгласно Стоилов, решение на процедура няма и то може бъде преразгледано.
На въпрос за какво е налице друг критерий в решенията, макар ролята на основния прокурор и на президента като независими органи в Конституцията, Стоилов отговори, че критериите би трябвало да бъдат едни и същи, с цел да са безапелационни решенията на Конституционния съд и допъли, че той самият е дал своя вот по двата проблема еднообразно. Според него и двете ремонти опонират на Конституцията.
Бившият народен представител от Българска социалистическа партия и сегашен парламентарен арбитър Янаки Стоилов дефинира като " реалистична " хипотезата част от Конституционният съд да работи за избрани паритийни ползи.
Стоилов обаче изясни, че би приказвал по тематиката в качеството си на политик, само че не и в актуалната си роля на парламентарен арбитър.
В отговор на въпрос за разминаването сред годишния отчет на Европейската комисия, в който ограничението на пълномощията на основния прокурор и разделянето на Висш съдебен съвет са посочени за образец, който дава отговор на рекомендациите на Европейска комисия, Стоилов отговори, че " комисията е политически орган, а Конституционният съд би трябвало да бъде юридически орган ".
На въпрос оказван ли му е напън, той отговори, че даже " някой да търси контакт и да показа вижданията си, аз не го дефинирам като напън, а даже да е напън, не е въпросът подобен съществува ли, а кой по какъв начин дава отговор на такива опити. При всички случаи, когато Конституционен съд взема решение такива каузи, има огромен публичен подтекст. ”
В петък, признати от 49-ото Народно заседание.
Отпадат съществени ремонти като:
разделянето на Висш съдийски и Висш прокурорски съвет поради позицията, че пълномощията на прокуратурата в Общото заседание са нарушени и поради модела, по който е препоръчано Прокурорският съвет да се попълня от Народното събрание.съкращаването на мандата на основния прокурор до 5 година без право на преизбиранемеханизмът за следствие на основния прокурор, както работи от 2023 година - със арбитър от Върховен касационен съд, който води следствието против него. Причината е в публицистична неточност в признатия текст, в който се споделя единствено, че " изборът и назначението " на проверяващия арбитър се дефинира в закон ", само че не се разказва по какъв начин ще се дефинират неговите пълномощия. Само поради това Конституционен съд взема решение, че текстът не може да остане в действие и е противоконституционен.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ