Инерцията приключи, курсът на Лудогорец е начертан с една въпросителна
Опитите на Лудогорец да ограничи вредите и да почисти грешките, които бяха позволени през последните две години, към този момент ясно прозират. Това не трябва да изненадва никого като се има поради упоритостите и качествата на Кирил и Георги Домусчиеви. Разбира се подпомагани интензивно от президента Александър Александров и изпълнителния шеф Ангел Петричев, които натрупаха много опит във футбола през последните години.
Заповедта е спусната - повдигане на платната и вдишване по нов курс. Не по инерция, а с цялостна мощ. Очевидно босовете на “орлите” са дали задача да се построи тим, който през лятото да нападна групите на Шампионската лига. Дотук добре. Организацията в клуба е на равнище. Финансирането е обезпечено. Условията за футболистите са съвършени освен за българските, само че и за европейските стандарти.
Но има една въпросителна. Способни ли са спортният шеф Георги Караманджуков и наставникът Антони Здравков да се оправят с поставената им задача? И дават отговор ли на високите условия и цели на Лудогорец? Не бива да бъдем предубедени, само че все пак няма по какъв начин да не засегнем тази тематика по простата причина, че е от значимо значение.
@@@
Тук не става дума дали Лудогорец ще стане първенец, защото в случай че има най-малко малко логичност във футбола, това ще се случи. Мерилото за българския първенец би трябвало да бъде Европа, а както знаем там борбата и безмилостна.
Експериментът на Лудогорец с назначението на Георги Дерменджиев съумя, само че има ли гаранция, че това ще се повтори? Ако може изобщо до го назовем “експеримент”, защото Дерменджиев бе в основата на сполучливия план на разградчани и естественият път го тласкаше гладко, само че несъмнено към поста старши треньор.
Караманджуков има опит във футбола, само че като админ. До този миг не се е сблъсквал със спортно-техническия развой. Поне в сериозен клуб. Не е поемал сходна отговорност на плещите си, а в този момент би трябвало да го прави. Неизбежно е. Новият му висок пост го изисква.
Цялата тежест в спортно-технически проект ще падне върху него и треньора и при възможен крах, ще понесе справедливия яд на управлението, което му е осигурило всичко належащо. От друга страна пък, в случай че се оправи със сериозната отговорност, ще стъпи на ново, високо ходило. Въпросът е има ли Караманджуков нужния капацитет. Това е огромната мистерия. Времето ще покаже. Скоро ще разберем.
Идеята му да освободи няколко футболисти, с цел да разчисти пътя пред възможни нови попълнения, не е неприятна. Предприетият ход с освобождението на играчи като Густаво Кампаняро и Жоао Пауло не е лишен от логичност. Видя се, че двамата не може да бъдат от изгода на “орлите”. За Брандао е противоречиво, тъй като по този начин и не успяхме да се срещнем с неговите качества.
Силен ход е и привличането на Пламен Илиев и перспективният халф Серкан Юстин.
Нека обаче да не прибързваме чак толкоз, защото още е прекомерно рано за генерални оценки. Едно нещо обаче пролича. Лудогорец е надалеч от оптималната си форма и даже и да изиграе мощен мач, съвсем постоянно позволява обикновени неточности. Поне това забелязахме в контролите.
Антони Здравков писа оценка “среден” на футболистите за представянето им в Турция. Предстои да разберем каква оценка спецът ще напише в бележниците на своите подопечни в най-важния интервал - лятото. За българския футбол ще бъде добре да бъде “отличен”.
Ако това се случи, ще имаме участник в групите на един от двата шампионата. И най-важното - нетърпението още от в този момент ни е обзело по какъв начин ще бъдат оценени Караманджуков и Здравков от най-високо равнище след 5-6 месеца.
Пред Караманджуков и Здравков стои още едно предизвикателство. Изцяло погълнати от желанието на Лудогорец за триумф, в което няма нищо неестествено, ще намерят ли нужния кураж да погледнат към гениите от школата, в лицето на Доминик Янков и Светослав Ковачев. Защо не пък и към други момчета. За да се уцели точният миг за налагането им, се изискват много умения, знания, храброст и престиж.
Заповедта е спусната - повдигане на платната и вдишване по нов курс. Не по инерция, а с цялостна мощ. Очевидно босовете на “орлите” са дали задача да се построи тим, който през лятото да нападна групите на Шампионската лига. Дотук добре. Организацията в клуба е на равнище. Финансирането е обезпечено. Условията за футболистите са съвършени освен за българските, само че и за европейските стандарти.
Но има една въпросителна. Способни ли са спортният шеф Георги Караманджуков и наставникът Антони Здравков да се оправят с поставената им задача? И дават отговор ли на високите условия и цели на Лудогорец? Не бива да бъдем предубедени, само че все пак няма по какъв начин да не засегнем тази тематика по простата причина, че е от значимо значение.
@@@ Тук не става дума дали Лудогорец ще стане първенец, защото в случай че има най-малко малко логичност във футбола, това ще се случи. Мерилото за българския първенец би трябвало да бъде Европа, а както знаем там борбата и безмилостна.
Експериментът на Лудогорец с назначението на Георги Дерменджиев съумя, само че има ли гаранция, че това ще се повтори? Ако може изобщо до го назовем “експеримент”, защото Дерменджиев бе в основата на сполучливия план на разградчани и естественият път го тласкаше гладко, само че несъмнено към поста старши треньор.
Караманджуков има опит във футбола, само че като админ. До този миг не се е сблъсквал със спортно-техническия развой. Поне в сериозен клуб. Не е поемал сходна отговорност на плещите си, а в този момент би трябвало да го прави. Неизбежно е. Новият му висок пост го изисква.
Цялата тежест в спортно-технически проект ще падне върху него и треньора и при възможен крах, ще понесе справедливия яд на управлението, което му е осигурило всичко належащо. От друга страна пък, в случай че се оправи със сериозната отговорност, ще стъпи на ново, високо ходило. Въпросът е има ли Караманджуков нужния капацитет. Това е огромната мистерия. Времето ще покаже. Скоро ще разберем.
Идеята му да освободи няколко футболисти, с цел да разчисти пътя пред възможни нови попълнения, не е неприятна. Предприетият ход с освобождението на играчи като Густаво Кампаняро и Жоао Пауло не е лишен от логичност. Видя се, че двамата не може да бъдат от изгода на “орлите”. За Брандао е противоречиво, тъй като по този начин и не успяхме да се срещнем с неговите качества.
Силен ход е и привличането на Пламен Илиев и перспективният халф Серкан Юстин.
Нека обаче да не прибързваме чак толкоз, защото още е прекомерно рано за генерални оценки. Едно нещо обаче пролича. Лудогорец е надалеч от оптималната си форма и даже и да изиграе мощен мач, съвсем постоянно позволява обикновени неточности. Поне това забелязахме в контролите.
Антони Здравков писа оценка “среден” на футболистите за представянето им в Турция. Предстои да разберем каква оценка спецът ще напише в бележниците на своите подопечни в най-важния интервал - лятото. За българския футбол ще бъде добре да бъде “отличен”.
Ако това се случи, ще имаме участник в групите на един от двата шампионата. И най-важното - нетърпението още от в този момент ни е обзело по какъв начин ще бъдат оценени Караманджуков и Здравков от най-високо равнище след 5-6 месеца.
Пред Караманджуков и Здравков стои още едно предизвикателство. Изцяло погълнати от желанието на Лудогорец за триумф, в което няма нищо неестествено, ще намерят ли нужния кураж да погледнат към гениите от школата, в лицето на Доминик Янков и Светослав Ковачев. Защо не пък и към други момчета. За да се уцели точният миг за налагането им, се изискват много умения, знания, храброст и престиж.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ