Какво оформя личността ни: Гените или средата
Опитите да се разбере какво дефинира човешката персона – гените или средата – се оказват доста по-сложни, в сравнение с до неотдавна се смяташе. Според разбор на BBC, актуалната просвета все по-категорично отхвърля концепцията, че един от двата фактора има водеща роля.
От „ гена боец “ към комплицираната действителност
Дебатът за въздействието на гените даже навлиза в правосъдната зала. През 2009 година в италианския град Триест съдът понижава присъдата на мъж, наказан за ликвидиране, откакто отбраната му се базира на така наречен „ ген боец “ – вид на гена МАОА, свързван с нападателно държание.
Днес обаче учените са надалеч по-предпазливи към сходни изказвания. „ Първоначално хората смятаха, че държанието се въздейства от няколко гена с доста огромен резултат. Това беше изцяло опровергано “, изяснява Айсу Окбай.
Личността като „ пъзел “ от хиляди фактори
Съвременната логика на психиката разказва личността посредством модела на „ Голямата петица “ – неприкритост, почтеност, екстраверсия, единодушие и невротизъм.
Изследванията демонстрират, че генетиката има значение, само че не и решаващо. Метаанализ на хиляди изследвания при близнаци сочи, че към 47% от разликите в личността могат да се обяснят с гени. По-новите геномни проучвания обаче дават доста по-ниски стойности – сред 9% и 18%.
Причината? Личността е „ полигенна “ – резултат от действието на хиляди генетични вариации, всяка с най-малък резултат.
А каква е ролята на средата?
Интуитивно бихме очаквали, че възпитанието и житейските събития играят решаваща роля. Данните обаче демонстрират по-сложна картина.
Дори мощни прекарвания – като огромна загуба или неочакван триумф – имат лимитирано въздействие върху личността. „ Ако ви се случи огромно травматично събитие в зрелост, то не оставя голяма следа “, споделя Брент Робъртс.
Изключение вършат ранните прекарвания – изключително детските контузии, които могат да покачат равнищата на невротизъм в по-късна възраст. Все повече внимание се обръща и на въздействието на напрежението по време на бременност – развой, прочут като „ фетално програмиране “.
Малки въздействия, огромен резултат
Изследователите стигат до подобен извод както при гените, по този начин и при средата:
не единичните фактори, а натрупването на голям брой дребни въздействия оформя личността.
Този метод се назовава „ полиекологичен “ – всяко прекарване оставя дребна диря, само че всички дружно построяват цялостната картина.
Какво следва?
С напредъка на науката се появяват нови открития. Генът CRHR1, обвързван със стресовите реакции, към този момент се изследва по отношение на невротизма. Паралелно с това учените насочват вниманието си към мозъчни структури като префронталната кора – центърът на планирането и вземането на решения.
Все по-голям става и въпросът за разнообразието в проучванията. „ Ще пропуснем значими културни разлики, в случай че се фокусираме единствено върху една група “, предизвестява Даниъл Лийви.
Нито гените, нито средата сами по себе си могат да обяснят кои сме.
„ Това, което изпъква най-силно, е изменчивостта на човешкото положение “, обобщава Яна Инстинске.
Личността не е авансово написан сюжет – тя е резултат от комплицирана, динамична и непрестанно изменяща се композиция от биология и опит.
Инфо: БГНЕС