Най-странният ресторант в България си има собствени правила
Опитен готвач от международна големина реши да одобри България за собствен дом. Заедно със фамилията си за девет месеца основава ресторант, на който му следва оценка от международната организация " Мишлен ". Така България попада в международната карта на влиятелните заведения за хранене, предава NOVA.
Той роден в Италия, а тя – в Полша. Запознават се в ресторант в Хамбург, където двамата работят. Джанфранко Киарини и Анна имат своето минало преди да влязат в кухнята. Тя е следвала в университет за ефирен продуцент, а той… не желае да разяснява.
" Правя го поради моята сигурност и тази на фамилията ми. Съжалявам - не мога да приказвам ", изясни Джанфранко.
Така излиза наяве, че в техния ресторант в България има особени правила. Едно от тях е да не се приказва в минало време. Държи се на точността за резервация и на дрескода.
" Има дрескод. Можеш да дойдеш официално облечен или спортно-елегантно. Не е нужна вратовръзка, само че би трябвало да дойдеш със закрити обувки. Може и да са обувки за тенис, само че би трябвало да са закрити. Не може да дойдете по сандали или по къси панталони. Също по този начин, това е ресторант, който е единствено за възрастни. Децата са доста сладки, ние обичаме деца, само че не е почтено по отношение на едно дете да му бъде казано да стои спокойно за 6 часа и да се държи като възрастен човек. Това го назовавам " детски тероризъм “. Това са разпоредбите. Това е ресторант, в който не се пуши ", споделя Киарини.
Ресторантът се намира в търговищкото село Девино. Това е обитаемо място в нищото, с 10 души население. От девет месеца те обаче към този момент са 12. Благодарение на Джанфранко Киерини и брачната половинка му Анна. Повече от 30 години той готви, а дружно с Анна вършат своя компания, която е наемана по целия свят. Отварят 200 ресторанта в 114 страни и градове като Дубай, Хонг Конг, Индия, Боливия, Колумбия, Съединени американски щати, Италия, Етиопия и Виетнам. След толкоз доста циркулиране по света фамилията шеф-готвачи взема решение да се откри някъде вечно.
" Един ден взехме решение да сбъднем фантазията си, която беше да имаме дребен ресторант, в който ще се грижим доста персонално за всички посетители и ще ги накараме да се усещат като крале и кралици с вкусна храна и с положително вино. Но не бяхме сигурни за страната, в която искахме да създадем това. През 2015-а бях поканен от хотел в Банско да направя гастрономичен фестивал. Това беше първият път, в който дойдохме, и бяхме показани в България ", споделя Джанфранко.
Три години живеят в Банско, само че стартират да търсят усамотено място за първия си фамилен ресторант. Така стигат до безлюдното търговищко село Девино, където намират изоставената постройка на бившето учебно заведение.
" Анна и аз влязохме и я почувствахме, влюбихме се в нея от пръв взор. Почувствахме къщата виртуално. Тя не беше нещо привлекателно от пръв взор, само че ние имахме визията да забележим по какъв начин ще наподобява приключена. Първо я видяхме в главите си и тогава я купихме. Дори когато дойдохме тук, хората явно се питаха: " Защо се местите в толкоз далечен регион? Луди ли сте? Кой ще върви в този ресторант? Нямате хора в близост? “. Да, несъмнено, нормално концепцията на хората за заведенията за хранене е, че би трябвало да бъде на натоварено място, където имаш доста клиенти. Това е действителността преди онлайн медиите. Но в Италия и във Франция, в нашите страни, има луди готвачи като нас, които избират отдалечени региони, с цел да привличаме хората към несъмнено преживяване ", изяснява Киарини.
Анна и Джанфранко срещат поддръжка в локален млад мъж, който им оказва помощ да осъществен фантазията си. Диян Рафаилов от град Антоново продължава да е към момента до тях.
Вторият етаж на остарялото учебно заведение в Девино е дома на фамилията готвачи, а ресторантът им е там, където е била столовата на школото. Приемат се единствено 10 души за вечеря. Готви се само със предпазени и същински артикули.
" Получаваме зеленчуци и други артикули от нашите съседи. Имаме един господин, който ни носи трюфели. Друг, който ни обезпечава мед. Ние притежаваме това, което готвачите в града нямат. Имаме същинският път от фермата до масата - пресни и сезонни артикули. Хората тук, в Девино, са наши другари и ни поддържат доста. Има едни баби, които от време на време идват с кошница ябълки или круши. На другия ден идва друга жена и ни дава разсад от домати, с цел да засадим своя градина. Ако би трябвало да бъда почтен с вас, доста хора ни споделят: " Олеле, за какво отидохте на село? Какъв ще бъде целият този развой? “. Аз персонално и Анна би трябвало да бъдем доста признателни, че сме тук ", счита Киарини.
" Както Джанфранко сподели, той употребява единствено локални съставки и локални виновност. Например, в едно ядене от нашето меню трансформираме Горнооряховския суджук. Съединяваме го с други съставки. Вкусът е прочут, а хората са толкоз сюрпризирани, толкоз прелестно сюрпризирани, че виждат нещо друго. Това е като едно малко суфле с картоф и Горнооряховски суджук. Нещо, като капучино с картофи и Горнооряховски суджук. Неговата елементарност е невероятна. Това е едно от обичаните ни ", показа Анна.
Така, обичайните български ястия и артикули към този момент са пренесени в друго измерение от Джанфранко. В някои от сосовете си даже е присъединил ракия.
" Слагам дребни капки от соса с ракия. Добавям и вътре в медената пита. Просто, има форма на медена пита. Допълвам с фоа гра. След това посипвам с дестилат от обезводнен български домат ", сподели той.
Джанфранко е печелил нееднократно звезда " Мишлен " – аналог на Оскарите в киното. Макар и единствено на два месеца ресторантът му е попаднал в полезрението на сътрудниците от организацията. И най-вероятно скоро ще бъде тестван.
" Да получиш звезда на " Мишлен " не е просто да надуваш и да правиш балони. Това е дълъг развой, който изисква доста екипна работа, доста централизация, с цел да може да се случи. Започва от равнището на музиката, силата и вида светлина, който използваш, детайлите на масата, чинията, която си избрал, равнището на услугата, на сомелиерската услуга - виновността, които избираш. Например, ние работим единствено с една българска маза. Избираме техните български виновност, които са на 39-о място от 50-е най-хубави винарни в света. Взимаме артикули, които идват от надеждни източници. И най-важното не е да започнеш добре и да се сринеш след шест месеца в услугата или в готвенето. Трябва да бъдеш непрекъснат вечно. Трябва да го правиш вечно и това е единственият метод, по който можеш да получиш звезда на " Мишлен ", тъй като оттова наблюдават повече за вашето неизменност, в сравнение с за всичко друго, което вършиме ", уточни Джанфранко.
Той разяснява и дали е правилно, че клиент от " Мишлен " изпуска вилица на пода, преднамерено, с цел да уведоми, че е в ресторанта.
" Не я изпуска, а я поставя на пода. Слага вилица на пода, с цел да види дали имате внимание към детайла, да видите дали има нещо на пода. Наръчникът на " Мишлен " е доста нехарактерен и неупотребим за България. Както към този момент споделих, има доста положителни заведения за хранене в България, доста първокласни. Но последователността и постоянството в някаква точка, в някакъв стадий спадат - услугата готвенето или готвачът се сменят ", добави Киарини.
Менюто в ресторанта му е сезонно и 10-степенно. Изнасянето му пред гостите е по-скоро театрално зрелище. А що се отнася до цената - съгласно Джанфранко и Анна тя е релативно нещо. На фона на заведения за хранене " Мишлен " във Франция е двойно по-ниска, само че не цената била водеща.
" Проблемът е, че има единствено 10 места, тъй че може да не си намерите, даже в случай че може да си го позволите. Има едно равнище на клиентелата, което ние харесваме - хора с класа. Не приказвам за хората с пари. Говоря за хората с класа. Парите не значат класа ", безапелационен е Джанфранко.
Така, България към този момент е на международната карта за влиятелни заведения за хранене, а Джанфранко и Анна интензивно учат седмия си и финален език в сбирката си – българския. " Това е мястото. Това е домът ни ", заключва мъжът пред Нова.
Той роден в Италия, а тя – в Полша. Запознават се в ресторант в Хамбург, където двамата работят. Джанфранко Киарини и Анна имат своето минало преди да влязат в кухнята. Тя е следвала в университет за ефирен продуцент, а той… не желае да разяснява.
" Правя го поради моята сигурност и тази на фамилията ми. Съжалявам - не мога да приказвам ", изясни Джанфранко.
Така излиза наяве, че в техния ресторант в България има особени правила. Едно от тях е да не се приказва в минало време. Държи се на точността за резервация и на дрескода.
" Има дрескод. Можеш да дойдеш официално облечен или спортно-елегантно. Не е нужна вратовръзка, само че би трябвало да дойдеш със закрити обувки. Може и да са обувки за тенис, само че би трябвало да са закрити. Не може да дойдете по сандали или по къси панталони. Също по този начин, това е ресторант, който е единствено за възрастни. Децата са доста сладки, ние обичаме деца, само че не е почтено по отношение на едно дете да му бъде казано да стои спокойно за 6 часа и да се държи като възрастен човек. Това го назовавам " детски тероризъм “. Това са разпоредбите. Това е ресторант, в който не се пуши ", споделя Киарини.
Ресторантът се намира в търговищкото село Девино. Това е обитаемо място в нищото, с 10 души население. От девет месеца те обаче към този момент са 12. Благодарение на Джанфранко Киерини и брачната половинка му Анна. Повече от 30 години той готви, а дружно с Анна вършат своя компания, която е наемана по целия свят. Отварят 200 ресторанта в 114 страни и градове като Дубай, Хонг Конг, Индия, Боливия, Колумбия, Съединени американски щати, Италия, Етиопия и Виетнам. След толкоз доста циркулиране по света фамилията шеф-готвачи взема решение да се откри някъде вечно.
" Един ден взехме решение да сбъднем фантазията си, която беше да имаме дребен ресторант, в който ще се грижим доста персонално за всички посетители и ще ги накараме да се усещат като крале и кралици с вкусна храна и с положително вино. Но не бяхме сигурни за страната, в която искахме да създадем това. През 2015-а бях поканен от хотел в Банско да направя гастрономичен фестивал. Това беше първият път, в който дойдохме, и бяхме показани в България ", споделя Джанфранко.
Три години живеят в Банско, само че стартират да търсят усамотено място за първия си фамилен ресторант. Така стигат до безлюдното търговищко село Девино, където намират изоставената постройка на бившето учебно заведение.
" Анна и аз влязохме и я почувствахме, влюбихме се в нея от пръв взор. Почувствахме къщата виртуално. Тя не беше нещо привлекателно от пръв взор, само че ние имахме визията да забележим по какъв начин ще наподобява приключена. Първо я видяхме в главите си и тогава я купихме. Дори когато дойдохме тук, хората явно се питаха: " Защо се местите в толкоз далечен регион? Луди ли сте? Кой ще върви в този ресторант? Нямате хора в близост? “. Да, несъмнено, нормално концепцията на хората за заведенията за хранене е, че би трябвало да бъде на натоварено място, където имаш доста клиенти. Това е действителността преди онлайн медиите. Но в Италия и във Франция, в нашите страни, има луди готвачи като нас, които избират отдалечени региони, с цел да привличаме хората към несъмнено преживяване ", изяснява Киарини.
Анна и Джанфранко срещат поддръжка в локален млад мъж, който им оказва помощ да осъществен фантазията си. Диян Рафаилов от град Антоново продължава да е към момента до тях.
Вторият етаж на остарялото учебно заведение в Девино е дома на фамилията готвачи, а ресторантът им е там, където е била столовата на школото. Приемат се единствено 10 души за вечеря. Готви се само със предпазени и същински артикули.
" Получаваме зеленчуци и други артикули от нашите съседи. Имаме един господин, който ни носи трюфели. Друг, който ни обезпечава мед. Ние притежаваме това, което готвачите в града нямат. Имаме същинският път от фермата до масата - пресни и сезонни артикули. Хората тук, в Девино, са наши другари и ни поддържат доста. Има едни баби, които от време на време идват с кошница ябълки или круши. На другия ден идва друга жена и ни дава разсад от домати, с цел да засадим своя градина. Ако би трябвало да бъда почтен с вас, доста хора ни споделят: " Олеле, за какво отидохте на село? Какъв ще бъде целият този развой? “. Аз персонално и Анна би трябвало да бъдем доста признателни, че сме тук ", счита Киарини.
" Както Джанфранко сподели, той употребява единствено локални съставки и локални виновност. Например, в едно ядене от нашето меню трансформираме Горнооряховския суджук. Съединяваме го с други съставки. Вкусът е прочут, а хората са толкоз сюрпризирани, толкоз прелестно сюрпризирани, че виждат нещо друго. Това е като едно малко суфле с картоф и Горнооряховски суджук. Нещо, като капучино с картофи и Горнооряховски суджук. Неговата елементарност е невероятна. Това е едно от обичаните ни ", показа Анна.
Така, обичайните български ястия и артикули към този момент са пренесени в друго измерение от Джанфранко. В някои от сосовете си даже е присъединил ракия.
" Слагам дребни капки от соса с ракия. Добавям и вътре в медената пита. Просто, има форма на медена пита. Допълвам с фоа гра. След това посипвам с дестилат от обезводнен български домат ", сподели той.
Джанфранко е печелил нееднократно звезда " Мишлен " – аналог на Оскарите в киното. Макар и единствено на два месеца ресторантът му е попаднал в полезрението на сътрудниците от организацията. И най-вероятно скоро ще бъде тестван.
" Да получиш звезда на " Мишлен " не е просто да надуваш и да правиш балони. Това е дълъг развой, който изисква доста екипна работа, доста централизация, с цел да може да се случи. Започва от равнището на музиката, силата и вида светлина, който използваш, детайлите на масата, чинията, която си избрал, равнището на услугата, на сомелиерската услуга - виновността, които избираш. Например, ние работим единствено с една българска маза. Избираме техните български виновност, които са на 39-о място от 50-е най-хубави винарни в света. Взимаме артикули, които идват от надеждни източници. И най-важното не е да започнеш добре и да се сринеш след шест месеца в услугата или в готвенето. Трябва да бъдеш непрекъснат вечно. Трябва да го правиш вечно и това е единственият метод, по който можеш да получиш звезда на " Мишлен ", тъй като оттова наблюдават повече за вашето неизменност, в сравнение с за всичко друго, което вършиме ", уточни Джанфранко.
Той разяснява и дали е правилно, че клиент от " Мишлен " изпуска вилица на пода, преднамерено, с цел да уведоми, че е в ресторанта.
" Не я изпуска, а я поставя на пода. Слага вилица на пода, с цел да види дали имате внимание към детайла, да видите дали има нещо на пода. Наръчникът на " Мишлен " е доста нехарактерен и неупотребим за България. Както към този момент споделих, има доста положителни заведения за хранене в България, доста първокласни. Но последователността и постоянството в някаква точка, в някакъв стадий спадат - услугата готвенето или готвачът се сменят ", добави Киарини.
Менюто в ресторанта му е сезонно и 10-степенно. Изнасянето му пред гостите е по-скоро театрално зрелище. А що се отнася до цената - съгласно Джанфранко и Анна тя е релативно нещо. На фона на заведения за хранене " Мишлен " във Франция е двойно по-ниска, само че не цената била водеща.
" Проблемът е, че има единствено 10 места, тъй че може да не си намерите, даже в случай че може да си го позволите. Има едно равнище на клиентелата, което ние харесваме - хора с класа. Не приказвам за хората с пари. Говоря за хората с класа. Парите не значат класа ", безапелационен е Джанфранко.
Така, България към този момент е на международната карта за влиятелни заведения за хранене, а Джанфранко и Анна интензивно учат седмия си и финален език в сбирката си – българския. " Това е мястото. Това е домът ни ", заключва мъжът пред Нова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ